Ще привлечем нови инвестиции с квалифицирани кадри

- Г-н Добрев, какво предвиждат промените в Закона за насърчаване на инвестициите? 

С промените в Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) се цели трайно преодоляване на спада в инвестиционната активност в страната в условията на криза.  Въвеждат се допълнителни възможности за нарастване на инвестициите в производства и услуги с висока добавена стойност и създаване на нови високопроизводителни работни места. Предвиждат се промени в няколко насоки.

С предложените изменения ще дадем допълнителна привилегия на инвеститорите, без значение дали са български или чужди компании. С тази привилегия за период от две години работодателите ще бъдат освобождавани от заплащане на осигуровки за наетите лица от страна на работодателя. Това означава, че ще намалим разхода за човешки ресурси на тези инвеститори с 18 %, без да ощетяваме бюджета според направените финансови разчети.

Друга важна промяна е уреждането на условията за придобиване право на пребиваване в България на чужденци от трети страни, изпълняващи инвестиционни проекти. Чрез оптимизиране и децентрализация на процедурата по сертифициране на инвестиционните проекти ще разширим правомощията на общините като се въвежда възможност кметът на общината, в която ще се осъществява инвестиционният проект, да издава общински сертификат за инвестиция клас В и да прилага насърчителни мерки от своята компетентност.

Въвежда се и нов критерий за сертифициране, свързан с броя на създадените нови работни места. Предвижда се възможност за пропорционално намаляване на изискванията за размер на инвестицията с увеличаване на генерираната заетост. Това ще даде възможност за сертифициране на проекти в сектора на услугите, в частност т. нар. аутсорсинг, при които размерът на инвестицията не е висок, но генерираната заетост е значима. 

- С какво ще привличаме чуждестранните инвеститори да влагат пари в икономиката ни и да откриват нови работни места? 

България прави сериозен скок по отношение на конкурентоспособността на икономиката като страната ни се придвижва от 74-то на 62-ро място в годишната класация на Световния икономически форум, изпреварвайки Словакия, Румъния и Гърция. С този резултат България надминава най-доброто си класиране до момента – 71-во място през 2010 г.

Законът за насърчаване на инвестициите дава рамката на възможните насърчения за инвеститорите, които развиват бизнес в страната. Извън него обаче, макроикономическата стабилност, ниските данъчни ставки и изобщо – конкурентните разходи за бизнес, добре квалифицираната работна ръка, дават неоценимо предимство на България като инвестиционна дестинация.

Дори в период на глобална криза нашата страна не увеличи данъчната тежест, както постъпиха много от конкурентите й. Стабилната икономическа перспектива бе оценена по достойнство от бизнес средите – в последното проучване на EUROCHAMBERS Economic Survey 2012 България е на челно място сред европейските държави  по увереност в бизнесклимата. Едновременно с това нашата страна, заедно Румъния, регистрира най-голямо увеличение по този показател спрямо 2011 г.

- Какви големи проекти предстоят?

Предстои осъществяване на големи инвестиционни проекти, свързани с реконструкция и модернизация на съществуващо производство; изграждане на  нови производствени цехове; детски оздравителен лагер на Черноморието; проекти в областта на логистиката.

Свидетели сме на засилен инвеститорски интерес в сектора на производството на детайли за автомобилната индустрия. Знаете, че наскоро открихме в софийското село Мусачево фабрика на южноафриканската компания ALC, която произвежда кожени седалки за автомобили. 

Три големи компании, които произвеждат високотехнологични части за автомобили,  проявяват интерес за производство в България.  Надяваме се да имаме положителен отговор от тях до края на годината. Работим активно по още 6 проекта – всяка от фирмите в тях е с инвестиции за над 10 млн. евро.  Доказателство за повишения инвестиционен интерес към страната е нарастването на броя на сертифицираните проекти. До момента за 2012 г. броят им е 6 спрямо 4 за цялата 2011 г.

- Вече са факт засилените мерки за сигурност на туристите по летищата. Имаше предложение туроператорите да преминат специални курсове. Провеждат ли се вече такива?

В началото на август тази година се проведе среща между МИЕТ,  главна дирекция „Национална полиция“  и туристическия бизнес. В нея участваха моят заместник с ресор „Туризъм“  Иво Маринов, ръководители на звена в МВР и представители на бранша. Бяха обсъдени предложения по над 20 конкретни препоръки към хотелиери и туроператори за повишаване сигурността на туристите.

Тези мерки са групирани по теми: сигурността на личността; на здравето; на собствеността; на туристическия обект; на транспортното обслужване и др. Дискусията по тях ще бъде продължена на нова подобна среща в средата на септември отново с участието на бранша. Мерките за сигурност няма да са временни, а постоянни, те ще надградят досегашния ни опит, но същевременно  ще се прилагат така, че да не попречат на нормалния ход на почивката на гостите на България. За тях трябва да остане привлекателна дестинация за традиционен и специализиран туризъм, която да им носи положителни емоции.

- Как върви местенето на администрацията? Дирекция „Туризъм” вече се изнесе към Пловдив. Колко хора отказаха да напуснат София и как ще бъдат обезщетени за напускането на заемания от тях пост?

От  3 септември 16 души от дирекциите Туристическа политика и Маркетинг, реклама и информация в туризма вече работят в Пловдив. Обявени са конкурсни процедури за шест вакантни позиции, за които кандидатстват над 600 души. За мен този огромен интерес е индикатор, че ще намерим качествени и мотивирани хора, които да работят с желание за развитието на туризма в страната.

- Кога очаквате да станат факт първите резултати от преместването на администрацията?

Резултатите не се измерват само с новоназначените хора, с това, че създаваме заетост за Пловдив. Смятам, че от преместването ще спечели не само градът, но и страната като цяло. Пловдив бе избран, защото е естествен център на специализираните форми на туризъм, които искаме да развиваме приоритетно – културен, винен и т.н.  Имаме идея от следващата година с част от концесионните възнаграждения да се финансира развитието на културния туризъм. Така ресорът ще получи допълнителни средства за успешна реализация на стратегията ни за превръщане на България в целогодишна туристическа дестинация.

- Ще усетят ли потребителите поевтиняването на газа след подписаното споразумение с „Газпром”?

Намалението от 11 % бе договорено още през април, но неговото конкретно цифрово изражение като сума ще знаем в края на годината, тъй като дотогава „Булгаргаз” ще поръчва още количества от горивото.

Факт е, че в последните няколко регулаторни периода на газа и парното бяха задържани и в „Булгаргаз” се натрупа недовзет приход. Затова намалението ще осигури глътка въздух за газовата ни компания. Най-малкото, което можем да очакваме, е да няма увеличение на цената на газа и парното. Това никак не е малко на фона на непрекъснато растящите цени на други стоки.

- До къде стигнаха проектите за изграждане на интерконекторни връзки с Румъния и Турция? Какво предстои по тях?

Междусистемните връзки със съседните държави са от първостепенно значение за газовата диверсификация у нас. Направихме първа копка на връзката с Румъния, тя трябва да заработи през пролетта на следващата година. В рамките на няколко месеца ще оповестим конкретни планове за газовата връзка с Турция. Интерконекторът с Гърция също трябва да заработи през следващата година, а този със Сърбия – до три години. Новите междусистемни връзки ще допринесат за диферсификация, разнообразяване на източниците и входните точки за газовите доставки за страната и ще повишат значително както сигурността и надеждността на газоснабдяването на страната ни, така също и енергийната ни независимост.

- Може ли и кога страната ни ще е енергийно независима?

Страната ни може да бъде енергийно независима и вече върви неотклонно по този път. Най-голяма енергийна независимост имат държавите, които разполагат със значителни собствени енергийни ресурси – собствено електропроизводство от местни източници, собствен газов и/или нефтодобив. Затова усилията ни са насочени в посока търсене и проучване на природен газ на българска територия и максимално оползотворяване на потенциалните местни ресурси. Един от последните примери в тази насока е  подписаният договор с „Тотал” преди дни, които ще търсят нефт и газ в дълбоко Черно море – в Блок „Хан Аспарух”.

Когато енергийните ресурси на една страна са ограничени, тогава стремежът винаги е да се постигне диверсифициран и балансиран енергиен микс от използвани енергийни източници, ресурси и производствени технологии. Затова и Енергийната стратегия на страната залага разнообразни форми и балансиран енергиен микс, съчетан с повишени мерки за енергийна ефективност.

Проучвания за нефт и газ се правят в Южна България, област Хасково. Надяваме се да успеем да докажем количествата нефт и газ в блок „Тракия“, които да помогнат за нашия енергиен баланс. Ползите за държавата и хората от добива на нефт и газ са огромни, тъй като 30 % от количествата газ влизат в държавния бюджет под формата на концесионни възнаграждения.

Усилията ни са насочени към реализирането на конкретни стъпки във всички посоки, така че да комбинираме по оптимален начин използването на местни и вносни ресурси и технологии  – в областта на ядрената енергетика и газоснабдяването.

- Каква е цената, която страната ни трябва да осигури за „Южен поток”?

Общият размер на капиталовите разходи за реализацията на проекта се осигурява в съотношение, например 30% собствени средства на акционерите и 70 % привлечени заемни средства за съвместната проектна компания.

При тази схема българския акционер би следвало да осигури една втора от 30-те процента собствени средства и да даде гаранции за половината от 70-те процента заемни средства. При това положение можете да пресметнете за проект, надвишаващ 3 млрд. евро, какви биха били параметрите на участието ни. В случая обаче договореностите от 27 август са да се намерят всички възможности водещи до минимално собствено участие на акционерите така че, от гледна точка на БЕХ ЕАД, инвестицията в проекта да бъде възможна и необременителна. 

- Цената на бензина се покачва стремително. Казахте, че ще повдигнете въпроса за намаляване на акцизите на горивата. Смятате ли, че разговорите ще дадат резултат?

Позицията на България в общата европейска енергийна политика е да настояваме за диференциран подход при определянето на акцизите. Европа като цяло е неконкурентоспособна на САЩ в това отношение, защото европейските потребители плащат между 3.5 и 7 пъти по-високи акцизи от тези в САЩ.

- Колко ще струва изграждането на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй” и няма ли да се окаже, че строим „Белене” в Козлодуй?

Целта на договора с Westinghouse Electric е изпълнителят да направи преглед на всички съществуващи технологии като не оценява и не дава препоръки и по никакъв начин не се изисква от него да лансира един или друг производител. Стойността на договора е 1.950 млн. лв. като  цената е намалена с 16% от първоначално предложената .

Цената на изграждането на нова ядрена мощност към момента не се обсъжда, предвид изключително ранния етап на проекта. Целта на стартираното в момента предпроектно проучване е да даде техническа, технологична и най-вече икономическа обосновка за изграждането на тази мощност.

Двата проекта са различни. При „Белене“ не е избрана проектна компания, която да разполага със собствен капитал, както направихме с АЕЦ „Козлодуй - Нови мощности“.