Със спасението на Испания еврозоната си откупува време

Ролята на Мадрид във финансовата криза вече става непредвидима. Тя заплашва еврото и подсказва за радикални реформи в паричния съюз. Изключително важно е, сделката относно финансова помощ на еврозоната за банките в Испания да бъде стъпка към трайно решение, а не удвояване на грешки от миналото, пише Financial Times днес.

Хубаво е, че споразумението активира новата власт, предоставена на спасителните средства на Европа през миналата година. Мадрид ще вземе пари назаем, но не за основния си бюджет, а за спасяването на банките си. Помощта ще бъде ограничена до банковата система, без Испания да въвежда зависимости към така наречената „Тройка”. А тази стъпка може би ще спомогне за това, отношенията на стрната с Европа да не се влошат, както вече се случи с друга членка на еврозоната.

Вместо това обаче да прекъсне смъртоносната прегръдка между държавния дълг и слабите банкови системи, парите за спасяване на банките със средства на данъкоплатците добавят към тежестта на публичните финанси в Мадрид. Ако състоянието на испанските банки е много по-зле от очакваното, това действие може да затегне примката до край – повтаряйки ирландската грешка.

Докато тази перспектива е възможна, пазарите няма да възвърнат доверието си в Испания, въпреки силните страни на корпоративния сектор, на структурните реформи и на бързата макроикономическа корекция. Това, което е необходимо, са правила за преобразуване на проблемните банки. Това означава отписване на акционери и преобразуване на необезпечения дълг в собствен капитал, когато банките не могат да съберат средствата, от които се нуждаят.

Ако се осмелява, Мадрид може да предприеме стъпки в тази насока. Трябва да се придържа към инвестициите от € 99 млрд., което означава ограничаване на Европейската кредитна линия до € 80 млрд. Политическите пречки обаче са огромни.

Това ще предостави възможности за политически машинации зад банките, които се възползват от общественото доверие. Също така, Берлин е против каквито и да е загуби за кредиторите, защото германските вложители и пенсионери ще бъдат сред тях. Разбираемо, правителствата се страхуват от гнева на жертвите на безотговорните банки. Затова защитата единствено на самите банки само удължава проблема.