Световната банка ни караше да се откажем от метрото

Благодарение на много нерви и усилия успяхме да не го закрием, казва Стамен Стаменов, бивш министър на транспорта и бивш генерален директор на „Метрополитен”

4175 ~ 3 мин. четене

- Г-н Стаменов, премиерът Бойко Борисов благодари на всички бивши транспортни министри, кметове и директори, които са участвали в изграждане на софийското метро. Как вашата съдба бе свързана с метрото?

 Благодаря за признанието на премиера. Затова, че каза, че всички, които са участвали в строителството на метрото, имат своя принос. Аз бях генерален директор на фирма „Метрополитен” от 1990 до 1992 г. 

 Тогава стоеше въпросът да има или да няма метро.  От Световната банка се  осъществяваше огромен натиск върху ръководствата на Столична община и на „Метрополитен”. Убеждаваха ни, че метрото е излишно, че не трябва да го има и че трябва да се приключи с дейността на компанията. Ако от нещо съм удовлетворен днес, това е, че благодарение на много нерви и усилия успяхме  да не закрием метрото, а го съхранихме за по нататъшно развитие. След 1992 г. с помощта на ръководствата на общината и на правителствата с японски  и с европейски кредити и финансова подкрепа, метрото стана факт.

До 1990 г. у нас имаше руски специалисти по изграждането на метрополитена. Ръководителят им Георги Иванович Оганесов ми казваше: „Г-н Стаменов, пуснете първи метродиаметър. Той сам ще агитира за изграждането на метрото“. Това се оказа истина, именно първата отсечка на метрото убеди всички софиянци и потенциални клиенти, че има смисъл да построим метро.

Тя беше завършена, когато Стефан Софиянски беше кмет. Тогава пак бях поканен на откриването й. Радвам се, че София има вече истинско метро, че скоро ще се построи и третият метродиаметър и софиянци ще го ползват.  

 

Вие бяхте и генерален директор на БДЖ. Какво доведе българската железница до това тежко състояние?

 Боледувам при всеки спомен за БДЖ и не може да не боледувам. Но ще ви кажа един факт. Аз предадох метрото на Стоян Братоев на 11-и юли 1992 година.  20 години и един месец той е изпълнителен директор на „Метрополитен”-а. Това е пример, че когато една сложна система, каквито са метро, Български държавни железници, енергетика и други инфраструктурни системи, се управлява от директор, който знае, че ще работи продължително време, той поема отговорност за развитието и изпълнението на конкретните проекти. Когато един директор знае, че ще работи година-две и ще го махнат, той  не се разгръща.

 Едно метро или железница са инерционни системи. Те не могат да бъдат изградени за година-две. Не могат да бъдат и разрушени за година-две. БДЖ  са изграждани 100 години. И 30 години не се упражнява абсолютно никакво съдействие от страна на държавните власти. Това е голямата причина и болка за железниците. Не може изпълнителен директор да дойде за една година в БДЖ, да го оправи и да си отиде. Няма как да стане.  Практиката в другите страни го е показала.

 

- Трябва ли железница на България?

Има много какво да се направи за БДЖ. Железницата има място в България. Но на всички нива, от най-ниски до най-високи трябва да се обърне внимание на клиентите на железницата.

Сега клиентът е досаден за работниците в железницата, те не го уважават, даже го гонят, на всички нива – от кондуктора, билетния касиер до директора.

Йордан Недев разбра, че железницата за една година няма да се оправи. Недев разбра, че само с намаляване на разходите няма да се получи резултат. Такава система трябва да се гони за повече приходи и по-малко разходи. А се говори само за разходи, съкращения, кражби. Дразни ме, че се насажда се в обществото негативно отношение към железниците и железничарите. Целите фамилии на железничарите се возели без пари, което не е вярно.

 

Подкрепи Economic.bg