Търговците определят колко ще струва хляба

Все по-настоятелно се говори за поскъпване на хляба. Какво очаквате да е увеличението на цената?

Никой няма точен процент, защото той ще бъде различен при всеки един производител. В хлебопроизводството няма картел и с оглед на това няма как да се прогнозира колко процента може да е поскъпването както и кога ще се случи. Това е въпрос на ресурси на всеки. Възможно е и друга опция, с която цената на хляба да остане непроменена за крайния потребител.

От какво ще зависи дали хлябът ще поскъпне?

В момента трайно и категорично поскъпна брашното, качиха се енергийните и транспортните разходи. Вече коментираме и нови осигурителни прагове на заетите в бранша. Факт е, че се покачват лихвите по старите кредити. Всичко това обуславя и се отнася към крайната цена на хляба, защото всички тези фактори участват в ценообразуването.

Цената на пшеницата продължава да се вдига. Докъде може да стигне?

Още преди три години предупредих, че ще има недостиг на хранителни суровини. Основни такива са зърното, царевицата. В България тази година имаше изключително добра като качество, включително и като количество, зърнена реколта. Не е същото положението обаче с големите държави, които участват в Черноморския басейн и определят обикновено борсовата цена на пшеницата. Това са Русия, Казахстан и Украйна. Не е добро положението и в САЩ. С оглед на това на международните фондови борси цената на пшеницата се покачва на всеки два-три дни. Затова тази цена се отразява и на стойността на нашата пшеница.

Това означава, че всеки момент цената на крайния продукт може да се вдигне.

Това означава и нещо друго. Ние сме част от международните пазари. У нас не е развит фючърсният пазар. Имаме и непредвидимост на цените на електроенергията и горивата. Тази несигурност води до една тревога както за производителите, така и за потребителите. Цената на хляба в повечето държави на ЕС не се променя по начина, по който го правим в България, защото тя е пазарна. У нас подхождаме от политически ъгъл, а това не бива да се случва. Това не е субсидиран продукт нито от правителството, нито от европейските фондове. Единствено пазарът и компонентите, които образуват неговата стойност, влияят на неговата крайна цена.

Според вас сега цената на хляба реална ли е?

Всеизвестно за всички български потребители, тъй като не го коментираме от вчера, че производствената цена на хляба почти не е променяна през последните 10 години. Тя се е движила между 50 и 60 стотинки като производствена доставна цена. През това време всички сме свидетели как се промениха цените на компонентите, които се взимат предвид. Ресурсите на хлебопроизводителите са изчерпани, вече нямат възможност да поемат сами тези луфтове на покачване на основните компоненти.

Каква трябва да е реалната цена?

В България има подписан меморандум по веригата зърно-брашно-хляб, подписан февруари 2000 г. той определя формулата за изчисляване на цените по веригата 1:2:4. Но тази цена за хляба като краен продукт е недостижима. Аз лично, както и моите колеги, смятаме, че още няколко години няма да достигнем до тази четворка.

Споменахте, че цената при производителите не е променяна през последните 10 години. Откъде идва увеличението, което заплаща крайният потребител? От търговските вериги?

Обикновено търговците определят колко ще струва хлябът. Това е практиката. В България хлябът се движи наистина с недопустимо висока търговска надценка както и да ни убеждават в противното.

Каква е средната надценка?

Надценката на търговците стига до 45 процента.

Казахте, че има начин цената да не се променя. В Румъния обсъждат сваляне на ДДС ставката за храните. Какви са вашите предложения?

Единият вариант е намаляване на въпросната търговска надценка. Няма как търговците да бъдат задължени. Всичко е на добра воля и ползване на европейските практики. Другият вариант е въвеждане на диференцирана ставка за хляба. За да се усети това намаление от крайния потребител, е добре ставката да е в рамките на 8 процента. Тази ниска ставка ще обхваща една потребителска кошница, която включва най-необходимите продукти. Тук влизат стоки както на месопреработвателната, така и на млекопреработвателната промишленост. Време е това да се случи, защото тези 8 процента са едни достатъчно високи проценти за ДДС върху хляба.

Очаквате ли фалити на хлебопроизводители?

Не очакваме заплаха от фалити на хлебопроизводители, защото фалитите се обуславят от всички фактори, които съществуват в нашето ежедневие. Продължаваме да твърдим обаче, че голямата конкуренция и предлагането и желанието да се натоварят максимално мощностите на хлебопроизводителите, за да падне себестойността на продукцията ще доведе до отпадане на не малък брой фирми от хлебопроизводството.

А как ще се отрази това натоварване на мощностите на качеството на крайния продукт?

Добре е да признаем, че българската продукция е с добро качество. Не е коректно да твърдим, че ние не можем да произвеждаме и не произвеждаме качествена продукция. Напротив. След като и в момента българското зърно е с изключително добри хлебопекарни качества, това още повече ни кара да вярваме, че нашата продукция е с изключително добро качество. Изкуствено притискане на цената наистина кара някои производители да правят компромис не толкова с качеството, колкото с вкусово определящи показатели на своите изделия.

Какво ще рече това?

Мисля, че казах достатъчно, не искам да влизам в подробности.

Какъв е процентът на сивата икономика в сектора?

Ако някой знае процента на сивата икономика, би могъл да знае и пътя, по който тя би могла да се премахне. Сивата икономика в момента е в оня процент на бракуване на хляб, за който не е ясно какво по-натам се случва. Ако хранителните продукти от животински произход се изгарят в екарисаж, то за хляба няма такава опция.

Какво се случва с върнатия хляб, който остава непродаден?

Това е големият въпрос, който ние задаваме непрекъснато. Няма отговор на този въпрос, макар че знаем, че такъв хляб, преоценен, се предлага в населени места и квартали, в които населението е по-неграмотна и официално безработно.