Туризмът има нужда от прости и ясни правила

Константин Занков е консултант в туристическия сектор, разработчик и координатор на различни европейски проекти, обучител и лектор по теми, свързани с маркетинга, предприемачеството и туризма в България и Хърватия. Основател на Travel Mind и главен експерт към Институт за анализи и оценки в туризма.

Г-н Занков, Изминалият  зимен сезон бе белязан от ръст, но като че ли резултатите останаха под очакванията. Какви са поуките, които туристическият сектор може да си извлече от него?

Макар и не изцяло, можем да кажем, че той бе успешен, особено имайки предвид, че това бе една много безснежна зима. Положително е, че показахме пред света, че можем да се справим, въпреки всичко. Над 280 оръдия за сняг и огромен екип от хора се грижеха през цялото време, за да предложим едни добри условия за ски. Имаше спад на гостите от съседните балкански държави, тъй като те вземат решение за своята ваканция по-скоро импулсивно и виждайки, че няма валежи, разбираемо се въздържат от пътуване. Около 1,3 млн. чужденци са посетили страната ни през зимния сезон, което представлява ръст от 2,3%, но остава под очакваното от бранша увеличение от 4-5%.

Потенциалът е налице, имаме добри курорти, много хотели с добро качество на услугите, с добри спа центрове. Имаме вече и имидж на добра зимна дестинация, от гледна точка на международните състезания, които се проведоха в Банско и Пампорово. Чепеларе и Добринище също се развиват динамично. Основната поука е, че при липсата на достатъчно сняг, а изкуственият няма как да го замести напълно - все пак не за него са дошли туристите, ние трябва да предложим различни атракции, които да посещават туристите и активности, които да запълват времето им. Местната икономика не успява да се възползва максимално от туризма. Показателно е, че са малко и магазините от които се интересуват нашите гости.

Повече внимание и средства да се вложат в зоните за занаяти и уникални за туристическото място атракции, както и да се развиват и популяризират местната кухня и характерните за дадения район традиции. Тук не говорим за търговки центрове, а за малки магазини, които да предлагат местни стоки, но наистина местни, а не китайски сувенири. Туристите се интересуват от дрехи, специфични за района, ръчни изработки, сувенири от ковано желязо, стъкло, глина и др. Има много занаяти към които, гостите проявяват интерес и това е своеобразна win/win ситуация.

На прага сме на летен сезон, на който се възлагат големи надежди не само за бранша, но и за възстановяване на цялата икономика в страната. Какви са очакванията Ви?

Няма как да имаме свръхочаквания. Твърде много разчитаме на сезонността на туризма в България. На годишна база, очакваме ръст на приходите през летния сезон в порядъка на 1-1,5%, което означава, че сектора и през лятото ще работи на около четвърт от възможностите си. Имаме много хотели и като очаквания по отношение на туризма продължаваме в ограничени параметри да говорим за хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска дейност. Нямаме туристически атракции, които да се стопанисват и промотират адекватно, нямаме точна статистика колко хора ги посещават. Реално туризмът не е само хотела и плажа, а именно тези забележителности, за които в България дори няма регистър.

За да се използват за културно- опознавателен туризъм и да привличат посетители в страната е необходимо да се знае кой ги стопанисва. Туризъм като едно море и изхранване на база All Inclusive не е само това, което бихме желали да развиваме. Разбира се, ние искаме голям ръст на летния сезон и негово удължаване. Например, след завършването на магистрала Тракия се отчете увеличение на уикенд пътуванията, както на български, така и на румънски туристи и в по-ниските периоди на лятото. Има ръст, но не е само това, което можем да постигнем. Като цяло ние бележим една много ниска средногодишна заетост, няма работеща дългосрочна маркетингова стратегия, да не говорим за устойчиво развитие в сектора, така че към настоящия момент не може да се очаква, че туристическия сектор ще издърпа цялата икономика.  

Дали тези слабости произтичат от самите предприемачи или отговорност може да се търси и от държавата и местната власт?

Започвайки от държавата, има много неща, които биха могли да се подобрят. Първо, нямаме качествена нормативна уредба в сектора. Последният Закон за туризма, заедно с всички подзаконови нормативни актове, които очакваме са над 200 страници, а в Австрия - страна с големи традиции в сектора, се ограничава до 4-5 пъти по-малко. Всичко там е изчистено, лесно и всеки е наясно какво иска да направи и какво изисква държавата от него. Второ, нямаме работеща стратегия за развитие на туризма в България - дългосрочна стратегия, която да показва кои са приоритетните ни пазари, какво и как ще развиваме, какви рекламни кампании ползваме. Маркетирането на дестинацията е и въпрос на държавна политика. Всички в сектора говорим и мечтаем за отделно министерство на туризма, който се е доказал като важен бранш за брутния вътрешен продукт и валутните постъпления в страната. От много време се говори за публично-частно партньорство, но същевременно такова работещо понятие няма.

Общините правят различни успешни проекти за популяризиране на туризма, има напредък при промотирането за привличане на чужди пазари и пред отделни туроператори, но не е това, което може да бъде и не използваме пълния си потенциал. Трябва забележителностите да се стопанисват, туристическите региони да работят като едно цяло, бизнесите и общините да си помагат в една мрежа, да се маркетират заедно, за да се изгради нещо успешно и дългосрочно.  Чрез успешно управление на публичната собственост на туристическите атракции могат да се създадат много нови работни места. Да не забравяме, че туризмът в голямата си част е и въпрос на дипломация и международна политика, където имаме и своите добри примери от държавата като облекченията при издаването на визи за руски туристи и други. Обединявайки усилията на публичния и частния сектор ние заедно можем да изградим един отличен туристически продукт.

Периодично се дискутира какъв туризъм трябва да развива България. Може ли държавата или обществото да вземе такова решение или трябва бизнесът сам да определи пътя си?

Отговорът отново е в публично-частното партньорство. Приоритет на държавата трябва да е да се развива концепция за целогодишен туризъм, а не както е в момента - зимен и летен, а през останалото време все едно не се развива туристически бизнес. Има нужда държавата и бизнесът да изградят единна визия и концепция. Алтернативните форми на туризъм например са една чудесна възможност, именно поради целогодишния си характер.  

От години „развиваме” алтернативен туризъм. Доколко успяваме в това начинание и кои са пазарните ниши, които страната ни може да заеме?

Много са формите на алтернативен туризъм. Селският туризъм например е една от тези, предоставящи благоприятни възможности за развитие. Доказали сме се като гостоприемна нация, има чужденци, които всяка година се връщат у нас за определени видове алтернативен туризъм. Екстремният, виненият и културнопознавателният туризъм също имат голям потенциал.

Имаме прекрасни места за орнитоложки и много други форми на туризъм. Едно хоби може да бъде страст и човек да инвестира много повече за него за разлика от „традиционните“ форми на ваканция. Който отиде на All Inclusive почивка в България или Турция му е почти все едно, но ако този човек идва за това, което обича и се докосне до прекрасната природа, местната култура и автентичната кухня, те достигат до сърцето му. Този тип преживявания водят по-платежоспособни туристи и подобряват имиджа на България като туристическа дестинация.

Могат ли самите предприемачи да са достатъчно иновативни, да мислят извън рамката и да открият тези възможности?

Да, могат! Ако има неща, които не са в състояние да направят, все пак човек няма как да знае всичко, винаги могат да се възползват от помощта нa експертна услуга, която да изгради нови туристически продукти, развие нов пазар, или да се грижи изцяло за техния комуникационен микс. Организират се редица събития, на които бизнесът не само се запознава със световните практики, но и се вдъхновява, виждайки какво може да постигне, прилагайки ги на местно ниво.

Хората вече се интересуват от иновации, навлизат все повече методи за промотиране на туристическия бизнес. За съжаление, в България иновативно звучат неща, които отдавна са възприети другаде. Предприемачите вече знаят, че тяхната онлайн репутация е ключова и е хубаво да се позиционират добре в интернет пространството, като бизнеса започва да оценява ползите на различни уеб базирани софтуерни решения за управление на бизнес процесите. Туристическите предприемачи знаят, че гласът на клиента е най-важното нещо, а той звучи много по-силно в интернет пространството. Доверието в такива информационни канали нараства, което спомага нашият пазар да бъде все по-конкурентоспособен навън.