Веригите казват какво ще купува българинът

- Г-н Луканов, казвате, че вносът на храни убива българските предприятия. Защо обаче продължава този внос?

Отговорът е много прост. Защото търговските вериги държат 50, даже 60% от пазара на определени продукти. Те са и нетни вносители на тези продукти. Те казват какво ще купува българинът. Те диктуват. Каквото има по витрините - това ще купуваме.

Внасят по линия на международните договори, които имат компаниите-майки. Вериги като Kaufland или Carrefour имат хиляди магазини. Намират стоки, внасят ги и ги продават в България. От тук се появява големият конфликт с цените.

 

- Т.е. търговските вериги не искат българската стока. Така ли е?

Не бих казал, че всички не я искат, но някои от тях я пренебрегват.

 

- Защо?

Този въпрос не е към мен. Но аз имам своя отговор. И той е, че всеки идва със собствените си доставчици – германските вериги идват с германски доставчици, а френските – с френски. Така се прави бизнес по света. Едва ли някой си мисли за българските стоки…

 

- Българските стоки изглежда, че са по скъпи. Това ли е причината да не се зареждат в търговските вериги и да не се продава в големи обеми?

Това е поредният мит. И за това си има причина.

Субсидиите на фермерите извън България са 3 пъти по-високи от тези на нашите. Кредитите им са с 2-3 пъти по-ниски лихви. Освен това разходите на българските производители са 20-30%, докато чуждите плащат 5-10%. От тук нататък не можем да говорим за конкуренция. Могат да говорят за нея хора, които не са вътре в проблема. Но не могат да ни оборят.

 

- Инициирали ли сте срещи с висшите държавници, за да поставите този проблем?

Разбира се! Без правителството и държавата нямаме шанс да се борим с "октоподите".

 

- Според вас какви мерки трябва да се вземат в тази насока?

Мерките са посочени от Европейската комисия (ЕК), която през януари 2013 г. прие решения за борба с нелоялните търговски практики. В него се казва, че България е само малка част от проблема и това не е наш феномен.

Това е т. нар. "Зелена книга", в която се казва какви са практиките в различните страни. В България сякаш проблемът е най-остър, защото нашата държава е фаворит в нехайството в това отношение. Другите не са така.

 

- Казвате, че сте се срещали с управниците в държавата. Защо продължава тогава това "нехайство", както го нарекохте?

Може би, защото не си дават ясна сметка как всичко това влияе върху икономическото състояние в страната. Нима бедността не е функция на една неработеща икономика?! Т.е. всички усилия трябва да се насочат към съживяване на икономиката…

 

- Явно нещо куца…

Ако нещо куца… липсват идеи. Много е лесно да се каже "ще създадем условия за развитие на малкия и среден бизнес". Много добре! Но как? Какви мерки ще се предприемат?

Ние сме поставили условията си. Дали те ще направят нещо зависи от това колко ги притиска улицата. А улицата скоро може и да помете държавата, защото бедността е страшна.

 

- Може ли да се каже, че българските стоки в търговските вериги са по-качествените при положени, че не се правят с български суровини – месните продукти са с вносно месо, а млечните – с вносно мляко?

Ще отговоря на въпроса с въпрос. Преди години феноменът сирене от палмово масло не съществуваше. Нали? Е, кой го направи – натискът за все по-ниски цени. И се стигна до пълната замяна на млякото. До това се стигна заради натиска на търговските вериги върху производителите за по-ниски цени.

Качеството на нашите продукти е вън от съмнение, но то беше развалено заради натиска за по-ниски цени.

Едно предприятие без печалба няма как да инвестира в нови технологии, работни места или контрол. И то натиска своите доставчици да намалят цените, от което страдат фермерите. Ето я простата връзка!

 

- Продължават ли да ви притискат търговските веригите за по-ниски цени, като за рожден ден, например?

Не. Този проблем стигна и до ЕК и вече натискът за по-ниски цени за рожден ден отшумя.

Но аз смятам, че търговските вериги са много деструктивен фактор в българската икономика. Приказките, че работят в интерес на потребителя им изигра лоша шега и на тях. Защото потреблението намаля и безработицата се повиши. Това е така, защото предприятията са на колене. И се стигна до библейския принцип, че не може те да са добре, ако предприятията са зле. И се стигна до там да седнем на една маса и да видим какво можем да направим.

 

- Ще успеете ли да постигнете баланс?

Не мисля, че са глупави. Те виждат, че сме в една лодка и не може те да са сухи, а ние да сме мокри… или сме мокри и двете страни, или сме сухи.

Имаме желание да продължим диалога. Ако веригите изоставят високомерието и положението на силата, която винаги са прилагали, ситуацията в страната ще се оправи.