Високото ниво на необслужвани заеми не застрашава банковия сектор
Банковaта система в България е стабилна и добре капитализирана, смята Оливер Рьогл, председател на УС и главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк - България
Оливер Рьогл e председател на УС и главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк - България. Той работи за групата Райфайзен Банк Интернешънъл (РБИ) от 1991 г. През 2001 г. става член на управителния съвет на дъщерната банка на РБИ в Сърбия, а от ноември 2005 г. е неин главен изпълнителен директор. Под негово ръководство тя е била отличавана многократно с престижни международни и национални награди.
- Господин Рьогл, в какъв етап се намира българската банкова система в момента и кои са силните и слабите страни на сегашната ситуация?
- Банковaта система в България е стабилна, добре капитализирана, с високо ниво на ликвидност и добър надзор от страната на централната банка. Пазарът е висококонкурентен - тук има много банки. Същевременно пазарът е малък, което води до силна надпревара помежду им. Друга характерна черта на банковия сектор в страната е относително високият дял на необслужваните кредити - един от най-високите в региона. Секторът обаче е добре капитализиран, със стабилна капиталова база и нивото на необслужваните заеми не би могло да го дестабилизира.
- Икономиката и банките са като скачени съдове и кое според вас би съдействало отново да настъпи период на икономическо оживление и на кредитна експанзия?
- През следващите месеци не се очаква промяна на тенденциите. Според прогнозите на анализаторите от Raiffeisen Research, растежът на БВП в България за 2014 г. ще бъде 2%. Тази оценка се базира на възстановяване на растежа в Еврозоната, което ще доведе до увеличаване на износа на България за тези страни. Така износът ще бъде главният двигател на растежа в страната. За да има съживяване на кредитирането, е необходимо подобрение както по отношение на качеството, така и на количеството на кредитите. От една страна, търсенето на кредити е ниско, както и нивото на инвестиции. Като цяло доверието в икономиката все още е на ниски нива, поради което и корпоративните клиенти, и домакинствата не са активни в търсенето на заеми.
- Какъв е вашият отговор на честия упрек за свитото банково кредитиране и за високите лихви и такси по заемите?
- Кредитирането отразява икономическата ситуация в България и Европа. Както вече посочих, високото ниво на необслужвани заеми затруднява допълнително банките, като влияе върху нивото на риска и обемите на кредитиране. Колкото до лихвените нива, те са по-ниски в сравнение с предходните години, както е в някои съседни страни.
- Как ще се отрази на банките либерализирането на банковия ни надзор по европейските правила?
- Банковият надзор в България е доказал ефективността си чрез активната си политика и не очаквам, че ще настъпят сериозни промени в него.
- Какво означава за банките, но и за техните клиенти, променливата част на лихвата да не се определя от УС на кредитната институция, а чрез EURIBOR, LIBOR или друг независим пазарен индекс? Как ще коментирате идеите за промяна на банковото законодателство?
- Райфайзенбанк отдавна формира лихвите на база пазарен индекс плюс надбавка – съответно EURIBOR за кредити в евро и SOFIBOR за кредити в лева. Що се отнася до идеите за промяна в законодателството – все още не съм ги виждал и не бих искал да ги коментирам.