Въобще не можем да говорим за пазар на лихвите по кредитите в България

В банковата сфера у нас процесите не са нито пазарни, нито цивилизовани, защото БНБ интерпретира защитата на вложителя така, че да включва защита на печалбите на банките, казва финансистът Любомир Христов

Автор: Мирослав Иванов

Г-н Христов, финансовият свят беше разтърсен от скандала за манипулирането на LIBOR? Как ще се отрази този скандал у нас?

Огромен скандал, без съмнение - опит за манипулиране. Защото пазарната цена трябва да отразява точно състоянието на пазара. Може би е добре да внесем малко яснота и как точно се формира стойността на LIBOR. В изчислението участват 16 банки, но най-високите 4 и най-ниските 4 подадени стойности отпадат. Така реално в цената се включват само 8. И макар да няма доказателства, че процентът е манипулиран силно, т.е. стойностите му са много над тези, които биха били при идеални пазарни условия, скандалът е световен. Той доведе до оставки. Не знам дали знаете, но Боб Даймънд - главният изпълнителен директор на Barclays нямаше никакво намерение да си подава оставката. Той направи това под натиска на шефа на Централната банка Мервин Кинг. Пак казвам, скандалът е огромен и така действат регулациите на запад от Драгоман. На изток имате точно обратното.


Това беше и следващият ми въпрос. След като в страни като Великобритания се установява, че големите банки злоупотребяват при изчисляването на лихвени проценти, то може ли да говорим за прозрачност в цената на кредита в България?

Вижте, нещата са просто са несравними. В България изобщо не можем да говорим за пазара на лихви. Тук не става дума за манипулиране. У нас всяка банка сама определя своя лихвен процент неправилно наречен индексен. Всеки грамотен статистик ще ви каже, че индекса е някакво обобщаващо число. В случая с LIBOR са 8 банки, а при EUROBIR са 40. Докато при нас лихвеният процент е този на банката кредитор. Тоест, тя не си прави труда да дава стойности, пък те да бъдат рапортувани, да бъдат осветявани някъде. Ето затова говоря, че у нас всъщност няма пазарна цена. И тук е мястото да спомена отново ролята на надзорните институции. Защото действията във Великобритания са само при съмнения за манипулиране на лихвата. У нас обратното - Българската народна банка казва, че всяка банка трябва сама да манипулира своя лихвен процент. Така че изобщо не можете да сравнявате нещата. В България нямаме пазар, имаме битпазар. Всеки се изнася кредитчето, продуктчето и гледа как да измами клиента. Но за това сме отговорни и всички ние, които гласуваме. Правителството отговаря всеки петък на въпроси. Но да сте чули някъде Българската народна банка да се отчита? Ние в България имаме един самозатворен сектор, който функционира по някакви механизми, които са уникално български.
И всичко това става пред погледа на БНБ.


Какво имате предвид...

-    Ще разберете, ако прочетете придружителното писмо, подписано от управителя на БНБ, във връзка със становището, което Централната банка изказва по заведеното от Омбудсмана дело в Конституционния съд. С него той оспорва разпоредби на Гражданския процесуален кодекс, касаещи банките. Та в това писмо ще видите едно грубо непознаване или по-скоро незачитане на Конституцията на страната. В него на Омбудсмана му се дърпат ушите едва ли не - защо не се е допитал първо до БНБ. Тоест, поставя се под въпрос неговият мандат. Но когато надзорната институция като БНБ не си свършва работата по защита на вложителите, отговорността пада върху депутатите. Както добре знаем, България на практика не е парламентарна република, както пише на теория в Конституцията. Политиката е в ръцете на изпълнителната власт. И в крайна сметка, ако ние сме демократична държава и имаме някакво отношение към демокрацията, с нашите гласове при едни бъдещи избори можем да изберем онези хора, които разбират какви са интересите на икономиката. Когато обаче и това не става, последният вариант, крайният, е когато хората излязат на улицата. Тогава проблемите се решават, но аз това не го препоръчвам, защото не са мерки и методи в рамките на закона.


Това наистина е краен вариант.

Ами да, защото ме питате как може да стане. Това, по което няма две мнения, е какво трябва да стане. И няма нужда да гледаме страни, които били "много напреднали". Достатъчно е да направим това, което правят румънците. Там е от 2010 г. е забранено всяка банка сама да определя плаващата част от лихвения процент. В банковата сфера у нас процесите не са нито пазарни, нито цивилизовани. С последното становище, което БНБ изпрати, тя вече ясно демонстрира, че не разбира основния мандат, който й е дал законодателят, а той е защита на вложителя. Защото защитата на вложителя БНБ я интерпретират така, че да включва защита на печалбите на банките, защита на акционерите на банките, защита на бонусите на мениджмънта на банките. Което означава защита на банките от рисковете при правене на бизнес. Банките у нас не поемат никакви рискове. Те ги прехвърлят върху своите клиенти. Това вече не е защита на вложителите.


Вие привърженик ли сте на данъка върху финансовите транзакции, известен като "Тобинтакс" и който се приема като наказание за финансовите институции? Вече беше въведен във Франция.

Този данък нищо няма да накаже. Първо, оригиналното предложение на Тобин от преди близо 40 години имаше за задача не да наказва, а да охлади потока на портфейлните инвестиции, които бързо бързо се движат и могат да предизвикат кризи особено в по-малки икономики. А всякакъв данък няма да бъде платен накрая от банките, той ще бъде платен от крайните клиенти. Има други механизми, по които банките да бъдат наказвани.

Аз съм имал възможност да говоря с мениджъри от средно ниво от една банкова група, която не оперира в България, и повярвайте ми - те нямат тези практики, които се правят в България. И когато ги попитах: "Знаете какво прави вашият субсидиар в България, защо разрешавате да използва недопустими практики, знаете ли какъв е отговорът, който получих? "Във всяка страна играем според местните правила". Затова отново казвам отговорността си е наша. Аз съм ползвал кредити в други страни и знам, че така, както правят българските банки, не се прави. Но искам тези, които не са кредитополучатели сега, да знаят, че ако са пасивни и не вземат отношение, те на практика обричат своите деца. Защото с пасивното поведение отглеждат монополисти. А когато децата им пораснат, те ще работят за тези монополи, включително и за банките.

Коментари: 0