Въпросителни около независимостта на централните банки

Федералният резерв ще чества 100-годишнина през 2013 година. Въпреки появяващата се и изчезваща независимост на кредитор от последна инстанция в САЩ, през последните десетилетия вярата в институцията се утвърди. В днешно време обаче вярата в централните банки далеч не е така солидна.

Независимостта в управлението на монетарната политика предполага разумно банкиране, което е предпазено от краткосрочен политически натиск. Това трябва да осигури например свобода при подтискането на проблеми, които радват избирателите. Проблемът е, че западните централни банки все повече изглеждат на волатилни играчи отколкото на стабилни рефери. Като начало, самият размер на балансите им се разшири драстично. След 2007 година, навечерието на финансовата криза, активите на Английската и Швейцарската централна банка се увеличиха 5 пъти, докато американските и европейските им еквиваленти приблизително се утроиха. Във Великобритания и еврозоната, балансите на централните банки вече се увеличиха до около 30% от БВП.

Централните банки поемат такива рискове, които принципно заслужават политическо наблюдение. Бен Бернанке, председател на ФЕД, демонстрира безпрецедентна активност след кризата, като например количествените облекчения, които представляват програми от мащабни покупки на облигации от страна на ФЕД, АЦБ, ЕЦБ и останалите. Според критиците обаче количествените облекчения попадат в царството на политиците, изкривяват финансовите пазари и подхранват бъдещата инфлация.

Централните банки имат и отговорности, които са неоспоримо политически. ФЕД е най-мощния банков регулатор в САЩ, кредитор от последна инстанция и по-специално сега огромен лост за въздействие на лихвите и цените на финансовите активи. Английската централна банка, която получи монетарна независимост едва през 1997 година, е на път да изпълнява още по-голяма роля на регулатор. Дори в Япония, където централната банка поддържа политика на почти нулеви лихви в продължение на повече от десетилетие и се предполага да работи в синхрон с политиката на правителството, новоизбраният министър-председател Шинзо Абе поиска по-силна нейна роля.

Засега централните банки успяха да защитят властта си, която така или иначе не е пълна. Политическата риторика срещу ФЕД и исканията за по-голяма отговорност обаче получиха отзвук сред някои американски избиратели и мнозина икономисти изпитват трудност да защитят институциите, които не успяха да предвидят или да предотвратят най-лошата финансова криза през последните десетилетия. Друга голяма грешка или непопулярен ход, може би връщане към типичните нива на лихвите, може да маркира началото на второто столетие на ФЕД с атака срещу независимостта на централната банка.

По материали на световни информационни източници

Подготвена от отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД