За реформи се иска кураж

Г-н Цветанов, скоро ще станат почти две години, откакто поехте управлението на „Топлофикация София”. Какво е нейното финансово състояние в момента?

Финансовото състояние на „Топлофикация София” за последната година и половина е добро. Към полугодието продължаваме да сме на счетоводна печалба. Не съм убеден обаче дали ще успеем да завършим годината на печалба, тъй като през януари 2012 г. поради тежка производствена авария бяха изведени от експлоатация двете ключови съоръжения в една от основните ни централи. Като цяло финансовото състояние на компанията е далеч по-добро, отколкото в предходните години и се надявам да продължим тази тенденция.

Какво място заема „Топлофикация София” в икономиката на общината и на страната?

„Топлофикация София” е най-голямото общинско предприятие. В зимните месеци  компанията произвежда повече енергия от всяко друго енергийно предприятие в България и това показва мястото й в икономиката както на столицата, така и на страната. В най-студените зимни дни на този отоплителен сезон например централите ни произвеждаха 2000-2100 мегаватчаса енергия. През лятото, разбира се, мощността пада на 200-300 мегаватчаса. Без „Топлофикация София” енергийната система би се сринала. Независимо че съоръженията са стари и на предела на технологичния им ресурс, смятам, че се справяме добре и експлоатационният персонал работи на нужното ниво.

Докъде стигна реформата в дружеството?

Голямата ни амбиция е до два месеца да приключим със структурната реформа в компанията. Казано простичко, това означава редукция на началниците. От 12 директорите на дирекции ще станат 5. Ще премахнем длъжностите заместник изпълнителен директори, тъй като смятам, че  това е доста тромава и остаряла система от времето на социализма. Идеята е да се сформират пет ключови дирекции, които ще отговарят за основните сектори в системата. Ще бъдат намалени началниците на отдели и ръководителите на звена. Структурната реформа цели не намаляване на персонала, а оптимизиране на работния процес, така че хората трябва да бъдат спокойни.
В „Топлофикация София” съществуват парадокси. Има началници на отдели, а няма отдели. От  2006 г. съм тук и вече присъствам на четвърти или пети опит за правене на структурна промяна, а такава още не се е случила. Хаосът беше тотален и няма как да не си помисля, че  е правен умишлено. Народът го е казал: „Риба се лови в мътна вода”.

Тази ситуация вече се променя, макар и не толкова бързо, колкото бих искал. Всеки трябва да носи своята отговорност, аз само задавам визията и темпото на колегите си. Който не може да тича с това темпо - отива на резервната скамейка. Най-важното за мен е, когато поставям задача да виждам резултати. Аз съм служител като всички в компанията, но с повече задължения и отговорности и с двойно по-дълъг работен ден.  На бюрото ми стои една стара пишеща машина, която ми напомня откъде съм тръгнал.

Сега сте в почивка, а сте ходили да обикаляте тецове. (б.а. – интервюто е проведено в края на август).

Почивката за човек с моята длъжност е относително понятие. Бях във Варна и използвах възможността да видя как върви работата по ремонта на една от турбините на ТЕЦ ,,София”, която се ремонтира там. Междувременно успях да се срещна и с колегите от ТЕЦ ,,Варна” - това е може би единствената централа от енергийната система, в която не бях ходил.

Все още ли сте горещ привърженик на проектното финансиране? Преди три месеца, пак в интервю за списание „Икономика”, казахте, че финансите на дружеството няма да се оправят, ако няма помощ от общината или от държавата.  Все още ли мислите така?

Нямам никакви илюзии, че някой в тази кризисна ситуация ще извади пари и ще ги даде на „Топлофикация София” наготово. Единственият начин към момента да си осигурим нужните средства за инвестиции е проектното финансиране.

Съоръженията в компанията са на предела на технологичния ресурс. Освен това всичките машини в „Топлофикация София” след две години няма да отговарят на европейските изисквания за високоефективно производство на електрическа и топлинна енергия. Така че, ако сега не предприемем действия, след две години ще сме безвъзвратно закъснели. За съжаление бяха пропуснати последните четири години, в които трябваше да се инвестира. Защото, за да подмениш една турбина  например, са нужни най-малко година и половина-две. Това е технологичен цикъл, който няма как да бъде съкратен. Затова казвам, че ако сега не инвестираме в модернизация и ремонти, утре ще бъде късно. Нека да е ясно, че не приоритизираме и няма да инвестираме само в мрежа или само в централи, а приемаме топлофикационната система като единен организъм.

Кога е това сега, сам казахте, че не става веднага?

От година и половина усилията ни са насочени предимно в подготовката на нужната документация за европейско финансиране. В момента работим по 19 проекта, като за седем от тях очакваме финансиране от международния фонд „Козлодуй”.

Други пет проекта са свързани с дерогацията, или отложеното плащане на въглеродни емисии. Това са средства, които ние няма да платим за емисии, но ще използваме за зелени проекти. Имаме и два проекта за безопасни условия на труд, които са одобрени, а единият вече е и изпълнен. Сега стартираме работата и по втория.
Подмяната на горивната база с РДФ гориво от софийските отпадъци е най-приоритетният ни проект от всички. На този етап сме с одобрено финансиране за избор на консултант. В конкурса се явиха 22 фирми, от които в шорт листата влязоха 6. Ако всичко върви както трябва, през септември ще имаме избран консултант. Планираме анализът да бъде изготвен за 8 месеца. Това е оптимистичен срок, но се надявам да убедя изпълнителя да разшири екипите си, за да подготвят анализа в рамките на половин година.

Има ли бъдеще този проект? „Ще има ли Топлофикация София” инсталация, която не работи с газ, а с РДФ гориво, получено от боклука на столицата?

Според мен този проект няма алтернатива. Към момента това е най-доброто решение, което може да се вземе. От една страна, защото Столична община ще предоставя горивото на „Топлофикация”. От друга страна, защото с него ние реално ще диверсифицираме горивната база. Не можем да си правим илюзията, че 100% ще разнообразим доставките на природен газ, но с този проект ще имаме алтернатива да намалим с около 10% доставките, което означава спестени около 70 млн. нормални кубични метра газ.

Но и това гориво ще ви го дадат срещу пари.

Все още е рано да се каже какъв ще бъде механизмът. Ние много сериозно разсъждаваме как по друг начин да диверсифицираме горивната база. Затова в момента правим проучване със Столична община как да оползотворяваме енергията от минералния извор в центъра на София. Това е и 19-ят ни проект, по който работим много усилено.

Каква е идеята?

Водата от минералното находище при Централна баня е с температура около 50 градуса. Най-вероятно чрез термопомпена инсталация ще бъде възможно използването на топлината енергия от минералната вода за отопление.  Мисля, че това е най-елегантното и добро решение. Така реално ще можем да използваме капацитета на минералната вода, която години наред се излива в канала. В Дания например при температура на морската вода от плюс 3 градуса я подгряват до 75 градуса. Ние в София имаме естествено 50-градусова вода и не я използваме. Този проект може да се превърне в началото на оползотворяване на топлите извори на София. В столицата има още няколко находища, които могат да се използват. Не съм привърженик на първоначалната идея – да има независим производител, т.е. посредник между нас и усвояването на природните богаства на столичани. Проектът трябва да бъде инвестиция на „Топлофикация София”, за да използваме водата в мрежата на компанията и оттам да можем да предложим  достъпна цена на топлинната енергия на нашите клиенти. Природните богатства на София са на столичани и те трябва да могат да се възползват от това.

Мислите ли да купувате газ от друг доставчик, ако ви предложи по-добра цена?

От колко години говорим за диференциране на цените за различните потребители според количеството газ, така че големите да купуват на по-ниска цена.

Аз мисля, че е време да отворим тази тема. „Топлофикация София” потребява повече от една трета от природния газ, който влиза в България. Нормално е да търси своя икономически интерес. Да потърси или по-добра цена от „Булгаргаз”, или възможности, които би дал друг потенциален доставчик. Защо да няма конкуренция на доставките на газ?

Как вървят доставките и разплащанията за гориво с ,,Булгаргаз”?

За предстоящия отоплителен сезон, за най-студените месеци на годината декември и януари, очакваме фактурите ни да достигнат около 100 млн. лв. на месец. А може и да ги надхвърлят. Цената на природния газ е убийствена. Доскоро синьото гориво формираше 75% от себестойността на топлинната енергия. Сега стига до около 80%. Всичко останало - инвестиции, ремонти, заплати, производствени разходи, идват след това. Така че хората трябва да са наясно, че цената на топлинната енергия е резултат от цената на природния газ. Ако тя е висока, няма как да произведем топлинна енергия на ниска цена. Затова трябва да се търси веднъж диверсификация на газа и второ - възможности за по-добра цена. Тя може да дойде и от ,,Булгаргаз”, не е задължително да бъде от друг доставчик. Но наистина трябва да се помисли за такава цена.

Вие сте настроен много добре към иновациите. Как ще коментирате идеята ,,Топлофикация” да отоплява през зимата и да охлажда през лятото?

Много сме далече от този етап, макар че съм си мислил дали не може да се направи пилотен проект. На малко места в света има такава комбинирана система. Във Виена например го правят частично.

А идеята ,,Топлофикация” да догрява водата, затопляна чрез слънчеви колектори, поставени върху покривите на жилищни или обществени сгради?

Принципно я подкрепям. Не е в интерес на бизнеса на „Топлофикация” да кара хората да спестяват, но е в интерес на всички нас като общество да спестяваме. Не случайно започнахме да санираме своите сгради. Енергийното обследване на сградния фонд показа, че консумацията на топлинна енергия в администрацията на компанията може да бъде намалена с до 46% след прилагането на енергоспестяващите мерки. Както хората спестяват, така трябва да пестим и ние. Но най-големият инструмент за въздействие върху разходната част на компанията си остава ефективното управление на системата.

Това са думи. Какво означава ефективното управление на системата?

Не са думи. За миналата година успяхме да намалим техническите разходи по преноса с 1,27%, а относителният дял на енергията за собствени нужди – с около 1%. Превърнато в пари - това са над 8 млн. лв. спестени средства, които няма да влязат като разход при определянето на цената на топлинната енергия.

Наред с други оптимизации е повишена и самата производителност на компанията с рекордното производство от над 1 млн. мегаватчаса електрическа енергия и над 5 млн. мегаватчаса повече топлинна енергия спрямо 2010 г.

Започнахте мащабни ремонти за подмяна на мрежата, които оставиха без топла вода половината софиянци. Кога ще приключат?

За първи път в историята на компанията се ремонтират 32 км топлопреносна мрежа наведнъж. Без тук да включваме участъците, които изграждаме със собствени сили. Освен това се правят тежки планови ремонти, свързани със спиране на две от основните централи - нещо, което не е правено през последните 5 години. Нужни са тези ремонти, защото не можем да рискуваме да оставим столичани без парно през зимните месеци. Разбирам сериозния дискомфорт, който им причинихме, но няма как да се подменят тръби и да се ремонтират съоръжения, без да се спре топлата вода. Това, което обаче правим, а и ще продължим - където е възможно, пускаме топлата вода по-рано от обявения график. Като цяло планираме да инвестираме над 350 млн. лв. за модернизация на системата през следващите четири години основно чрез проектите, за които вече говорихме.

Докъде стигнахте с новата информационна система на компанията?

Информационната система е готова на 99,9%. В момента се правят нужните тестове. Правим всичко възможно да стартираме отоплителния сезон с нова информационна система.

Какво означава това за потребителите?

По-добро обслужване на нашите клиенти, което е основният приоритет в работата ни. Ще можем да съкратим времето за обслужване на гишетата в пъти, ще разполагаме с пълната информация за отношенията ни с всеки един клиент, ще има възможност да се плащат сметки от чужбина, по интернет и т.н. С новата информационна система ще бъде достатъчно само да се вкара в софтуера абонатният номер, за да се получи цялата информация веднага, в момента, на секундата.

Можеш ли да платиш последна сметка, въпреки че не си платил предишни?

С новата информационна система клиентите ни ще могат да плащат избрана от тях сметка. До сега тази услуга не беше възможна. Истината е, че през всичките тези години никой не посмя да сложи пръст в раната - информационната система на компанията. Бяхме пред срив на системата и ако това станеше през зимата, цената, която компанията трябваше да плати, е намаление в приходната част на баланса с над 2 млн. на ден. Ето защо намерихме куража да стартираме този процес.

А клиентите, които не си плащат задълженията към компанията?

Следва съдебна процедура към клиента. До този момент от началото на годината сме събрали над 11 млн. лв. от съдебни дела. Всеки ден се подписват по над 30 споразумения за разсрочване плащането на стари задължения. Сумата на тези споразумения е около 12 млн. лв., като тези пари ще влязат в сметките на компанията в рамките до една година. Но съдебната процедура е крайната фаза от процеса по управление на едно вземане. Затова и сме насочили усилията си към персоналните контакти с клиентите си. И те знаят, че няма нито едно задължение в границите на тригодишната погасителна давност, за което да не сме направили контакт с длъжника.

Казвате, че сега редовно си плащате текущата сметка за природен газ. А какво ще правите с натрупаните стари задължения?

Когато на 22 декември 2010 г. подписах договора си за управление и собствеността беше прехвърлена на общината, поех компанията с над половин милиард лева по пасива на баланса. Всяка година преди ,,Топлофикация” е задлъжнявала с между 30 и 70 млн. лв. годишно. Затова на няколко пъти държавата търсеше решения чрез трансформиране на капиталовата структура. Днес това е невъзможно, тъй като се наблюдава от Евростат и би се счело за нерегламентирана държавна помощ.

Откакто поехме компанията, досега сме платили близо милиард от задълженията ни към „Булгаргаз” и сме успели да намалим заварения дълг макар с малко. От януари 2012 г. до средата на август  „Булгаргаз” ни е фактурирал 378 млн. лв., а сме превели 399 млн. лв.

Най-тежкият въпрос, който стои за решаване, е проблемът с унаследените стари задължения за природен газ. Работим върху няколко варианта за решаването на този глобален въпрос.

И как ще го решите?

Има механизми. Длъжни сме да предложим решения, а собственикът на капитала ще прецени кой е най-добрият вариант за компанията. Искам обаче да подчертая, че основен приоритет и занапред ще остане разплащането ни с газовия доставчик.

Лихвата, която взимате при просрочие, е доста големичка, не се ли превръщате в нещо като кредитор?

Практически да - ние кредитираме своите клиенти, тъй като плащаме авансово фактурите си за природен газ, а те се издължават към нас минимум два месеца по-късно. Що се касае за начисляването на лихва от наша страна на просрочените задължения, то е съгласно изискването на Закона за задълженията и договорите, а именно - основният лихвен процент плюс 10 пункта. Дори и да искам, не можем да определим друг размер на лихва при просрочия. Това не е моето предприятие, не е и на баща ми… Компанията е на тези 92% от столичани, които независимо от всичко успяват по някакъв начин да си плащат сметките. Проблемни са 8% от абонатите. Те са тези, които деструктивират работата на фирмата.

Какво друго в отношенията с потребителите ще промените?

Най-трудното е да променя нагласата на администрацията, че клиентът е най-важен.  Не може да дойде клиент и служителят да му каже: ,,Чакай малко, сега съм в обедна почивка.” Няма обедна почивка, когато трябва да бъде обслужен клиент. Така сме създали организацията, че през обедните почивки, ако един служител почива, работи друг. Не можеш да върнеш човек, който идва да плати. Най-важното е да проумеят хората, че нещата вече не са такива, каквито бяха. Всички в компанията трябва да осъзнаем необходимостта от съвършено нов подход при работата с клиентите ни. Но затова са нужни реформи. А за реформи се иска кураж.

Как ще вдигнете „Топлофикация София” на крака?

Във всички случаи не със словесна еквилибристика. Нужна е още много работа. От всички. Три са основните направления, в които трябва да се работи - технологична модернизация, обслужване на клиентите и умно управление на вземанията, както и печелене на нови клиенти. Ние трябва да търсим клиентите си, не те нас. Не можем да създаваме пречки пред присъединяването на клиентите. Трябва да признаем, че когато е изграждана, мрежата е преоразмерена. Отделно от това тенденцията е всеки да пести повече енергия, което свива пазара, независимо от постоянното увеличаване на новите клиенти. Само за една година имаме над 5000 нови абонати, които предпочетоха ние да правим дяловото им разпределение. Очевидно е, че имаме успехи, макар и те да са все още далеч от онова, което желаем да постигнем, Затова ние ще продължим да се борим за доверието на всеки един клиент.