Заключване на собствениците в домовете им

Според оценки, около една четвърт от американските собственици на жилища дължат повече ипотеки от стойността на домовете си. Много от тези хора са успели да рефинансират ипотечните си кредити с много по-ниски лихви, но това не дава решение на проблема, понеже те по-скоро имат проблеми с баланса (активи и пасиви), а не толкова с паричните потоци. Тези, които дължат повече за своите домове от сумата, която биха получили, ако ги продадат и едновременно с това имат малко други спестявания или пък собственост, са „заключени" в своите домове. Дори и да получат по-добро предложение за работа на място, което е прекалено отдалечено от настоящите им домове, те най-вероятно няма да могат да приемат това предложение, понеже няма да могат да изплащат ипотеките по домовете си, няма да могат да ги продадат за цена, която надвишава ипотеката, а и няма да могат да си позволят да плащат наеми или да си купят жилище на новото място.

Администрацията на Обама и Федералният резерв са до голяма степен виновни за този проблем. Фед напечата прекалено много пари през последното десетилетие, за да захрани жилищния балон. Въпреки че цената на жилищата падна със средно 30% спрямо пика от крайния момент на балона, намаляването на цените на много пазари беше недостатъчно за да "разчисти" пазара. Администрацията и Фед взеха мерки, целящи укротяването на така необходимия "прочистващ" спад на цените, в резултат на което половин десетилетие по-късно много хора все още са "заклещени" в домовете си.

Бащата на експерименталната икономика и нобелов лауреат Върнър Л. Смит твърди, че политиките, целящи намаляване на лихвите за собствениците на жилища, вместо да позволят на цените да паднат, което да прочисти пазарите, единствено водят до по-големи проблеми. Понастоящем Фед изкупува десетки милиарди ценни книжа, обезпечени с ипотеки, от двете големи държавно спонсорирани ипотечни компании, Фани Мей и Фреди Мак. Това позволява на Фед да изкупува ипотеки от банките и други институции , за да поддържа добро предлагане на ипотечни средства на ниски лихви. Проблемът тук е, че това създава нови жилищни балони на някои пазари, които Фед рано или късно ще спука, когато повиши лихвите, като по този начин ще намали отново цените на жилищата навсякъде.

Тези, които имат ипотеки с ниски лихви, може и да са в състояние да си позволят плащанията, но не и да продадат жилищата си на цени, достатъчно високи, за да изплатят задълженията си - и съответно отново се оказват "заключени". В същото време всички ние, които сме рефинансирали ипотеките си за да получим по-ниски лихви, също така сме "заключени", дори и ако цените на жилищата ни са по-високи от балансите по ипотеките. Причината, поради която собствениците на жилища, чиито баланси по ипотеката са относително ниски спрямо цените на жилищата им, са "заключени" е, че ако решат да се преместят, новото жилище, което биха купили. ще има по-висока лихва по ипотеката от тази, която изплащат - иначе казано, те са "заключени" двойно.

На ниво правителство политиката на Фед също е довела до "двойно заключване". Изкупувайки такова голямо количество държавен дълг при толкова ниски лихви, Фед позволи на Конгреса и администрацията да правят повече разходи от тези, които биха правили, ако трябваше да изплащат пълната стойност (при реални пазарни условия) на лихвите по държавен дълг. В момента правителството на САЩ плаща едва 225 милиарда на година по своя дълг, който е на обща стойност 16 трилиона. Ако трябваше да плащат пълните лихви, да речем 6% вместо настоящите 2%, плащанията по лихвите щяха да възлизат на около 800 милиарда долара, или половин трилион долара повече на година. По-голямата част от тези допълнителни плащания по лихвите би следвало да дойдат за сметка на по-ниски разходи, понеже в противен случай опитът да се заеме тази допълнителна сума би довела до спирала на лихвите и в крайна сметка до невъзможност за продажба на какъвто и да било дълг. Ако Конгресът би опитал да повиши данъците, за да покрие допълнителните плащания по дълга, тези данъчни увеличения би трябвало да са толкова големи, че да доведат икономиката до дълбока рецесия, или, по-лошо, до драстичен спад на данъчните постъпления.

Фед признава неспособността си да изкупува безкрайно държавен дълг при почти нулеви лихви. По тази причина те смятат в даден момент - когато налице е по-голям ръст и безработицата е по-ниска - да вдигне лихвите. Настоящите политики на Фед поддържат стагнацията на растежа, защото Фед по този начин води до грешно насочване на капитала, като субсидира правителството, големите банки и някои големи фирми с изкуствено ниски лихви, а в същото време спира достъпа на средства до средните предприемачески фирми, които създават работни места. Администрацията на Обама и Фед са "заключени" във фискален танц на смъртта.

Ричард У. Ран, председател на Консултативния съвет на ИПИ