AI изкуство: краят на креативността или началото на ново движение?

Изкуственият интелект се използва за генериране на картини, изображения и дори скулптури, като някои от тях се продават за хиляди долари, пише BBC. Създава ли това необходимост да преосмислим нашето разбиране за това що е изкуството?

В гостната на къща в провинциален Оксфордшър, Великобритания наблюдавам как художник, облечен в гащеризон, бавно и внимателно поставя писалката си върху хартията. Нейната ръка се движи по платното, а следите постепенно се сливат в абстрактен автопортрет.

И макар да изглежда като момент на творческо изразяване, но това не е просто обикновен художник – това е първият художник хуманоид Ai-Da. По замисъл нейното съществуване поставя под въпрос какво определяме като изкуство и кой, в този случай, може да го създава.

Може ли AI алгоритми и роботи като Ai-Da да са само началото на края на човешката креативност и артистичност, или могат да бъдат използвани, за да допринесат към нашия собствен творчески потенциал?

Изкуството в движение

Когато Марсел Дюшан предлага порцеланов писоар да се счита за изкуство, което да бъде включено в изложение в Ню Йорк в началото на миналия век, той обръща света на изкуството с главата надолу. Според него всичко може да бъде счетено за изкуство, ако е избрано от художника и обозначено като това. Това била истински революционна мисъл, предизвикваща тогавашните представи за изкуство като красиво, технически изкусно и емоционално.

По подобен начин създадените от изкуствен интелект произведения на изкуството рушат приетите норми. Както казва и философът Алис Хелиуел от Североизточния университет в Лондон, ако може да зачетем неща, като писоара на Дюшан, за изкуство, защо тогава нещо, създадено от изкуствен интелект, да бъде отхвърлено? В крайна сметка, и двата случая предизвикват полемики и съдържат обекти, които не са създадени от ръката на „художник“.

В исторически план начинът, по който разбираме определението за изкуство, се е променил“, казва Хелиуел. „Трудно е да се разбере защо един писоар може да бъде изкуство, но изкуството, направено от генеративен алгоритъм, не би могло да бъде такова“.

В човешката история всяко радикално художествено движение е било тясно свързано с културния дух на времето, отражение на обществените проблеми и опасения, като Търнър и неговите индустриални пейзажи и манията на Да Винчи по науката и математиката. AI не е по-различен.

Създателите на Ai-Da, галеристът Ейдън Мелър и изследователят Люси Сийл, посочват това като основна причина за съществуването на хуманоидния художник. Тя е олицетворение на един от настоящите страхове на съвременното общество, а именно възхода на алгоритмите, които ще „крадат“ работни места, и ще доведат до върховенството на роботи.

Но не е задължително да се слага знак за равенство между технологичните революции - като AI -  и „края на изкуството“, както много хора се опасяват. Вместо това AI може да даде тласък на художествена метаморфоза и да ни насочи в посока различни гледни точки и начини на творене, нещо, което Маркус дю Саутои, математик в Оксфордския университет и автор на книга, посветена на темата, би подкрепил като мнение.

Хората са също толкова склонни да се държат като машини, да повтарят заучени навици и да се затъват в правила, като художник или музикант, приклещен в рамките на определен стил.

Изкуственият интелект може да ни помогне да спрем да се държим като машини… и да ни накара отново да бъдем креативни като хора“, казва дю Саутои.

Има исторически примери за това как новите технологии може да ни освободят от ограниченията на креативността – като изобретяването на фотографията в началото на XIX в.. Вместо обаче да замени картините, фотографията се превръща в катализатор в развитието на движението за експериментално модерно изкуство на XX век, когато художниците се откъсват от реализма и се насочват към абстракцията - промяна, която проправи пътя към съвременното изкуство.

Кой е художникът?

Разхождайки се из купчината картини на Ai-Da в Оксфордшър, нямаше как да не оценя чистата широта на нейните произведения до момента. Смущаващи бюстове на самата нея със затворени очи, бръмбари скарабеи, слепени за лицето ѝ; частични и ефирни изображения на компютърния учен Алън Тюринг; цветни, вдъхновени от поп-арта портрети на хедлайнери на фестивала „Гластънбъри“.

Ai-Da използва камерите в очите си, които подават нови изображения към нейния алгоритъм, като по този начин тя създава нови и уникални произведения. По същия метод тя успява да създаде автопортрет. Това прави ли я креативна?

Можем ли да ѝ припишем авторството, или то принадлежи на художниците, върху чиято работа е била обучавана, и на създателите на нейния алгоритъм, които са написали нейния код?

Маргарет Боден, изследовател в областта на когнитивната наука в Университета на Съсекс в Обединеното кралство, е разработила едно от най-широкоприетите определения за творчество досега. Тя го вижда като способност да се генерират идеи, които са нови, ценни и изненадващи. Използвайки това определение, произведенията, произведени от машини като Ai-Da, могат да се считат за креативни, твърдят нейните създатели.

Остава обаче въпросът за авторството.

Темите за авторството и собствеността са като петно върху изкуствения интелект. Художниците Холи Херндън и Мат Драйхърст, търсят начини да се преборят с проблема със злоупотребата с данни и авторството в AI. Двамата са съоснователи на Spawning AI, набор от инструменти, целящи да позволят на художници да забранят AI да използва изкуството им, както и да проверят дали това вече не се е случило.

Плагиатството е основно притеснение за много творци, не без причина, тъй като произведенията им се използват за обучение, но в същото време могат да бъдат копирани в изкуствено създадените творби.

Други в сферата виждат изкуствения интелект като нов медиум за себеизява. Някои художници, като Соугуън Чун, обучават алгоритмите върху собственото си изкуство в опит да надминат творческите си граници.

Има и друга особеност на казуса. Процесът по обучаване на алгоритмите може също, сам по себе си, да е творчески. „Кодът, изложен на данни – например съществуващи произведения на изкуството – може да се учи, променя и еволюира“, казва дю Саутои. „Това означава, че кодът в края на този процес на обучение е много различен от оригиналния код, написан от човешка ръка. Така има шанс кодът да произведе нещо, което... заслужава да се нарече креативност на кода, а не на човека, започнал процеса“.

 „Малко както Пикасо е направен от ДНК-то на своите родителите, но неговото обучение и допир със света са това, което доведе до неговата креативност. Никога няма да припишеш това на родителите, въпреки че всичко започна с техния код, или ДНК“, добавя експертът.

Вече съществуват и мощни алгоритми, наречени Creative Adversarial Networks (Cans), предназначени целево да създават нещо, което противоречи на моделите в данните за обучение, нарушавайки стила на изкуството, върху което е обучен един алгоритъм. Това води до AI, които генерират много изненадващи резултати.

Много алгоритми за машинно обучение са „черни кутии“, казва Хелиуел. „Ние не знаем какво точно се случва вътре в системата, въпреки че ние сме я проектирали“.

Това е често срещан и обезпокоителен проблем в света на изкуствения интелект. Как може да се доверим на решенията или резултатите от AI, ако не разбираме как изобщо се е стигнало до тях?

Изкуството принадлежи ли единствено на човека?

Перспективата за истински артистични машини всъщност поставя под въпрос и друго дългоподдържано убеждение за това какво ни прави хора. На изкуството отдавна се гледа като на уникална човешка дейност.

Създадени от хора, за естетическа оценка от други хора, самите произведения на изкуството са пропити от емоциите на техните създатели. Това е визуално представяне на техните желания и страхове, разочарования и почит, или най-малкото - на тяхната нужда да творят по практически, икономически и емоционални причини.

И така, може ли творенията на нечовешки същества да е считат за изкуство? Според някои животните вече създават тонове форми на изкуството. Проучвания показват, че гълъбите изглежда могат да разграничават различните видове произведения на изкуството.

Всичко се свежда до намеренията, това е, което „наистина разграничава креативността на човека и на машината“, казва дю Саутои. „Никоя машина не е подтикната да се изразява тврочески, тя е подтикната от намеренията на човека“.

Това означава ли, че AI все още не е напълно способен да създава истинско изкуство? В края на краищата компютърните алгоритми нямат опит в реалния свят и роботи като Ai-Da, въпреки че са способни да правят автопортрети, всъщност не притежават самосъзнание. Този въпрос остава горещо оспорван. За Хелиуел липсата на намерение не трябва непременно да изключва произведенията на AI от това да бъдат считани за изкуство.

И може би всичко се свежда до това. Изкуството, както гласи поговорката, е в очите на наблюдателя. Като хора, например, ние разпознаваме модели и се възхищаваме на симетрията в света – сложната мрежа на паяка, окраските на пауна.

Често наричаме звуците на птици музика, а чифтосването на някои животни -  танц. Има много примери за животни, които демонстрират креативно поведение, което можем да наречем артистично. Птиците Бауър например издават звуци и демонстрират ярките си пера чрез танц, като си играят със симетрията и цветовете по начин, който наподобява методите, използвани от творците.

Както и да се опитваме да дефинираме изкуството или неговия създател, ясно е, че AI алгоритмите и машини като Ai-Da оказват влияние върху света на изкуството. Техните творби са изложени заедно с по-традиционни форми на изкуство в утвърдени арт институции по целия свят.

Следващата година ще отвори врати първата в света художествена галерия за изкуствен интелект в Лос Анджелис, постоянно изложбено пространство за „етичен изкуствен интелект“.

Ева Джегер, креативен ръководител на AI и куратор на технологиите за изкуства в галерия Serpentine в Лондон, също помага за доближаването на изкуството на AI към хората. Тя прави това с програма от изложби, провокиращи разговори за въздействието на технологиите върху изкуството.

За нея бъдещето на AI изкуството не е антагонистично.

Традиционните форми на изкуство ще продължат да съществуват, точно както произведенията на изкуството с изкуствен интелект ще продължат да се развиват. Тя вижда сътрудничеството между човек и машина като пространство за истински творчески потенциал.

И когато става въпрос за оценка на автентичността и достоверността на изкуството на AI, дю Саутои прави важен коментар. Цялото изкуство е продукт на това, което е възникнало преди него, а творчеството не може да произлезе от нищото – всички художници, независимо дали са хора, роботи или алгоритми, надграждат произведенията на другите.

„Твърде много хора обсъждат творчеството сякаш това е някакъв уникален магически процес, в който от нищо се създава нещо“, казва дю Саутои. "Но това е само защото не разбираме собствената си креативност", обобщава събеседникът.