Интервю | AI ускорява процесите при сигурността, но хората остават отговорни

Махир Ходжич е експерт по сигурността с повече от 20 години опит в публичния и частния сектор. Като собственик на Global Security – издател на специализираното списание и онлайн платформа за сигурност a&s Adria, както и на международната медийна платформа a&s Middle East – той играе активна роля в информирането, обучението и свързването на професионалисти в индустрията за сигурност.

Ходжич е председател на Организационния комитет на Adria Security Summit – най-голямото събитие за индустрията за сигурност в Югоизточна Европа, както и на Организационния комитет на новосъздадения Bulgarian Security Summit. Чрез медийните, бизнес и конферентните платформи, които ръководи, през последните две десетилетия той следи развитието на сектора, свързва ключовите участници в него и допринася важните въпроси за бъдещето на сигурността да излязат на преден план.

В това интервю той говори за промените, които изкуственият интелект носи, практическото приложение на AI решенията, рисковете при автоматизираното вземане на решения, значението на образованието и развитието на нови умения. Той разглежда също доколко компаниите и институциите в региона са подготвени да използват отговорно новите технологии, както и ролята на форумите в Загреб и София за по-нататъшното свързване и развитие на регионалната индустрия за сигурност.

Economic.bg е екслкузивен медиен партньор на Adria Security Summit.

Как бихте описали настоящото състояние на индустрията за сигурност и кои тенденции оказват най-силно влияние върху начина, по който компаниите и институциите управляват сигурността днес?

Индустрията за сигурност е изключително динамична и на практика се развива всеки ден. Технологиите продължават да напредват, заплахите за сигурността се променят, очакванията на потребителите нарастват, а същевременно се въвеждат и нови регулаторни изисквания. В резултат на това всеки, който работи в сектора, трябва да бъде готов да се обучава непрекъснато, да следи новите тенденции и да усъвършенства процесите си. Особено ценни са конкретните казуси и обменът на опит от реални проекти, защото те ни показват какво действително работи на практика и какво трябва да бъде променено.

Особено ясно се наблюдава сближаването между физическата и киберсигурността. Вече не е достатъчно обектите, мрежите и данните да бъдат защитавани поотделно – рисковете трябва да се управляват чрез интегриран подход. Киберсигурността се превърна в ключов приоритет за институциите и компаниите, тъй като е пряко свързана с непрекъсваемостта на бизнеса, репутацията, доверието на потребителите и ефективното функциониране на критичните процеси.

AI се интегрира все по-широко в системите за сигурност. Къде според Вас е най-голямата му практическа стойност днес?

Според мен най-голямата практическа стойност на AI е способността му бързо да превръща огромни обеми данни в приложима информация и предупреждения. При видеонаблюдението AI може да идентифицира необичайно поведение, да намалява броя на фалшивите аларми и да подпомага ранното откриване на инциденти. В киберсигурността той ускорява откриването на фишинг, опити за проникване и аномалии в поведението на потребителите.

Автоматизирането на рутинния анализ е особено важно, тъй като дава на специалистите по сигурност повече време да оценяват рисковете и да вземат информирани решения. Затова AI не бива да заменя хората, а да им позволява да реагират по-бързо и с по-голяма прецизност. Най-голямата му стойност е не само в по-съвременната технология, но и във възможността да се премине от реакция след настъпването на инцидент към проактивно идентифициране и предотвратяване на заплахи.

Наред с възможностите, които създава, AI поражда и определени опасения. Кои са най-големите рискове, свързани с използването му в сектора за сигурност, и как могат да бъдат гарантирани отговорното управление, прозрачността и човешкият контрол върху автоматизираните решения?

Сред най-големите рискове са неточните или пристрастни оценки, недостатъчната прозрачност за начина, по който дадена система е стигнала до своето заключение, заплахите за неприкосновеността на личния живот и възможността за манипулиране както на данните, така и на самия AI модел. В сектора за сигурност дори една-единствена погрешна идентификация или безкритично доверяване на автоматизирана препоръка може да има сериозни последици.

Затова AI трябва да се използва като инструмент за подпомагане, а не като заместител на отговорното човешко вземане на решения. Организациите трябва ясно да определят къде се използва AI, с какви данни работи и кой носи отговорност за резултата. Редовното тестване, регистрите на взетите решения, независимите одити, мерките за защита на данните и механизмите, които позволяват на упълномощено лице да спре или отмени автоматизирано решение, са от съществено значение. Особено когато решенията засягат правата, безопасността или неприкосновеността на личния живот на хората, крайната дума трябва да остане в ръцете на човека.

Доколко компаниите и институциите в региона са подготвени да използват AI като инструмент за подобряване на бизнес процесите и процесите в сигурността, вместо просто да го възприемат като поредната технология, която трябва да бъде закупена?

Степента на готовност се различава значително. Някои компании в региона вече успешно използват AI за анализ на данни, видеонаблюдение, автоматизация и киберсигурност. В същото време значителен брой организации все още подхождат към него предимно като към технология, която трябва да бъде закупена.

Остарелите системи, фрагментираните данни и по-бавните процедури за обществени поръчки и одобрение представляват особено сериозни предизвикателства за институциите. Затова внедряването на AI решения трябва да бъде постепенно и внимателно планирано.

AI не може да поправи зле дефиниран процес – той може единствено да повтаря недостатъците му по-бързо. Затова първата стъпка е да се идентифицира конкретен бизнес проблем или проблем, свързан със сигурността, да се осигури достъп до качествени данни, да се разпределят ясни отговорности и да се определят измерими цели. След това AI трябва да бъде тестван в рамките на ограничен процес, като резултатите се наблюдават внимателно, преди приложението му да бъде разширено.

Най-добре подготвени да използват потенциала на AI ще бъдат организациите, които инвестират едновременно в технологии, обучение на служителите и отговорно управление на промените.

Каква роля имат образованието и развитието на нови умения в този процес? Може ли AI да ускори професионалното обучение и същевременно да помогне на индустрията да се справи с недостига на квалифицирани кадри?

Образованието е от ключово значение, защото днес технологиите се развиват по-бързо, отколкото формалните образователни програми могат да се адаптират към тях. Еднократното обучение вече не е достатъчно за професионалистите – необходимо е непрекъснато развитие чрез практическо обучение, симулации на инциденти, анализ на конкретни казуси и обмен на опит.

AI може значително да ускори този процес. Той може да адаптира обучението към индивидуалното ниво на знания, да създава реалистични сценарии, да подпомага анализа на инциденти и да прави техническата документация по-достъпна. Същевременно чрез автоматизиране на рутинни задачи той позволява на опитните специалисти да се съсредоточат върху по-сложни оценки и върху наставничеството на по-младите си колеги.

AI обаче няма самостоятелно да реши проблема с недостига на кадри. Той може да помогне за неговото облекчаване и да повиши производителността, но не може да замени човешкия опит, критичното мислене и отговорността.

Тази година Adria Security Summit ще се проведе в Загреб, а София ще бъде домакин на първото издание на Bulgarian Security Summit. Какво ще донесат тези две събития на регионалната индустрия за сигурност и каква роля могат да изиграят за укрепване на връзките в нея и за по-нататъшното ѝ развитие?

В продължение на години Adria Security Summit е основното място за среща на индустрията за сигурност в Югоизточна Европа. С провеждането на събитието в Загреб продължаваме неговата регионална мисия и събираме на едно място производители, системни интегратори, дистрибутори, институции, крайни потребители и професионалисти от различни държави. Като един от най-важните бизнес и транспортни центрове в региона, Загреб предоставя отлична възможност за свързване на пазарите на Европейския съюз със страните от Югоизточна Европа.

Bulgarian Security Summit представлява следващата стъпка в развитието на тази регионална екосистема. България разполага с добре развит пазар, висококвалифицирани специализирани компании и стратегически важно географско положение. Досега обаче липсваше специализирана международна платформа, която да свързва всички сегменти на индустрията за сигурност. Заедно с нашия партньор – Националната асоциация на фирмите за търговска сигурност и охрана (НАФТСО) – се стремим да осигурим на българските компании по-голяма международна видимост, като същевременно улесним навлизането на глобални и регионални производители на българския пазар.

Стойността на тези две събития далеч надхвърля представянето на нови продукти. По-важната им роля е да улесняват обмена на знания, споделянето на опит от реални проекти и диалога. Чрез конферентната програма и B2B срещите участниците могат да откриват нови решения, да намират бизнес партньори и да общуват директно с лицата, вземащи решения – всичко това на едно място.

Днешните заплахи за сигурността не спират на националните граници и отговорът на индустрията не може да остане ограничен в рамките на отделни пазари. Нашата цел е и двата форума да бъдат места, на които участниците не просто обсъждат тенденции, а обменят практически опит, изграждат партньорства и разработват проекти, способни да подобрят сигурността в целия регион.