Ако университетите не работят с бизнеса, Европа изпада от надпреварата

Европа изостава и изпуска влака в областта на транспорта, смята български евродепутат, присъствал на форума „Университети-бизнес“

Ако университетите не работят с бизнеса, Европа изпада от надпреварата
Автор: Цветан Петров

Ако университетите в Европа не работят с бизнеса, то континентът ще изостане в развитието си спрямо САЩ, Япония, Китай и други страни по света. Около тази теза се обединиха присъстващите на международния форум „Университети-бизнес“, предаде репортер на Economic.bg.

Българският министър на образованието и науката Красимир Вълчев не успя да присъства на събитието, тъй като се е разболял, но то беше открито от неговия заместник – Петър Николов. Той отбеляза, че образованието е сферата, в която социалният фактор най-много се припокрива с целите за конкурентоспособността. „Предприемачеството, креативността и иновациите ще са новият фактор за измерване на успеваемостта на партньорството между университети и компании“, каза Николов.

След него говори Йенс Ниманд Кристенсен, зам.-директорът на главна дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ към ЕК, който подчерта, че освен възможности бъдещето пред Европа чертае и много предизвикателства и дори рискове.

 „Преди 10 години светът се оказа в една от най-дълбоките икономически кризи, които е изпитвал. Вие сте близо до страните, които пострадаха най-много. На първо място беше банковата криза, която повлече целия свят в черна дупка. Една от непосредствените последици доведе до ръст на безработица и най-вече на младежката безработица“, коментира Кристенсен.

Той отбеляза и една много лоша тенденция. Вследствие на икономическата криза и последвалата голяма безработица, много млади хора са останали безработни след завършването на висшето си образование. Постепенно обаче, когато икономиката се е възстановила и са се отворили нови работни места, въпросните длъжности са били заети от излезлите на пазара на труда по-млади поколения, докато вече безработните млади са останали незаети. „Ако не искаме Европа да се превърне в изоставащ континент, трябва да насърчаваме академичните институции да работят с компаниите и по този начин да не се пропилява потенциалът, който има в лицето на младите хора“, добави той.

Позитивност в обсъжданията внесе бившият вицепрезидент на България и заместник-председател и главен секретар на Българската стопанска камара (БСК) Маргарита Попова. Тя отбеляза, че България има национална стратегия за развитие на висшето образование в периода 2014-2020 г. „Стратегията съответства на програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., напълно е съобразена с основополагащи документи на европейско ниво, както и с програми и стратегии на национално ниво“, каза тя. „Активно работим за създаване на система за подготовка на кадри за нуждите на електрическата мобилност, както в средното, така и във висшето образование“, добави Попова.

Линията за рисковете пред Европа беше продължена от българския евродепутат Андрей Ковачев. Той отбеляза, че САЩ, Япония, Китай и Бразилия усилено развиват конкурентни стоки, които са по-добри от европейската продукция. Именно затова според него сътрудничеството между академичния свят и бизнеса трябва да е много по-силно залегнало в политическите програми.

„Европа изостава и изпуска влака в областта на транспорта. Очаква се огромна революция в транспорта, която ще остави голяма част от настоящите бизнес модели в миналото. Остра е необходимостта от иноваторски идеи или ще станем свидетели на излишни бизнес модели“, подчерта Ковачев. По думите му дебатът в ЕС вече не е дали да има сътрудничество университети-бизнес, а как да се реализира то.

Той каза още, че въпреки продължаващите преговори между ЕС и Великобритания относно Brexit, и от Лондон, и от Брюксел настояват нищо да не се променя в областта на сътрудничеството между университетите.

Еварист Бартоло, министър на образованието и заетостта на Малта, подчерта, че, когато се мисли за образованието, все повече трябва да се мисли как то допринася за практическите дейности, за икономиката.

„Все още има тенденция да се гледа на академичното образование като на нещо много абстрактно – колкото по-абстрактно, толкова по-висше. Когато се говори за практическо образование, то се подценява. Не можем да говорим само за висшето, академично образование. Учи се не само, за да се знае, а за да се може да се правят нещата“ заяви Бартоло. Той добави, че е най-добре да се учим да работим заедно и да се адаптираме към постоянно променящите се изисквания и условия на компаниите.

Коментари: 0