Allianz: Българските домакинства са сред малкото нещастни спестители

Българските домакинства са сред малкото нещастни спестители, които не са почувствали увеличение през 2020 г. Това сочи един от изводите в дванадесетото издание на доклада „Global Wealth Report“ на Allianz, който поставя под микроскоп състоянието на активите и дълговете на домакинствата в почти 60 държави.

Кризата вероятно ще затвърди неравенството в богатството както между страните, така и в тях“, е един от основните изводи в анализа.

COVID-19 отприщи различни явления в икономиката, ставайки повод и за някои парадоксални контрасти. Станахме свидетели на най-дълбоката глобална рецесия след Втората световна война, а едновременно с това спестяванията „принудително“ скочиха до небето. А докато световните финансови активи се увеличиха с 9.7% през 2020 г., достигайки магическите 200 трилиона евро за първи път, тези в България на практика не помръднаха (или с едва 0.1% нагоре).

Основният двигател на глобалния ръст бяха спестяванията. Локдауните драстично намалиха възможностите за потребление, което предизвика повсеместния феномен „принудителни спестявания“. Новите спестявания скочиха със 78% до 5.2 трилиона евро през 2020 г., което е абсолютен рекорд.

Депозитите представляват половината или повече от новите спестявания на всички разглеждани пазари, като потоците почти са се утроили (+187%). В резултат на това за първи път банковите депозити нараснаха в световен мащаб с двуцифрен процент от 11.9%. Предишният пик на растеж беше 8% през 2008 г. по време на финансова криза. Докато активите в ценни книжа, подпомогнати от силните фондови пазари, нарасна с 10.9%, активите на застрахователните и пенсионните фондове показаха много по-слабо развитие, като се увеличиха с 6.3%.

Българският контраст

Ръстът от 0.1% е на брутните финансови активи на българските домакинства е най-слабото увеличение от 2000 г. Основната причина според анализа на Allianz е класът на активите в ценни книжа, който представлява 43% от всички активи, и е намалял с огромните 9.3%. Това е първият спад от 2012 г. насам, дължащ се отчасти на факта, че българските спестители се превърнаха в нетните продавачи на ценни книжа през 2020 г.

Другите два класа активи – банкови депозити, както и активи на застрахователни и пенсионни фондове, показаха силен растеж, увеличавайки се съответно с 10.0% и 10.8%. Но за разлика от повечето съседни страни, няма как да говорим за бум на спестяванията. Напротив, новите спестявания паднаха близо до нула, се казва в доклада.

Ваксинация

Въпреки потиснатия старт, продължаващите затруднения в световната търговия и новите варианти на вируса, налагащи нови ограничения, глобалният БВП ще нарасне силно през 2021 г., задвижван от кампанията за ваксинация, която позволява на икономиките да се отворят отново и дори частично да се върнат към нормалното. Освен това, разхлабените парични политики и щедрата фискална подкрепа остават в сила. Какъв е резултатът за спестителите по целия свят? Освен всички големи размествания на фондовия пазар, 2021 г. би трябвало да се окаже още една добра година за тях, тъй като общият ръст на финансовите активи в световен мащаб е около 7%.

Цифрите са много впечатляващи”, каза Людовик Субран, главен икономист на Allianz. „Но трябва да се разровим по-дълбоко. Повечето домакинства не са спестили, а просто са оставили парите си настрана.“

Според него, ако в крайна сметка домакинствата започнат да харчат, парите ще свършат и само ще подхранват инфлацията.

„Спешно се нуждаем от нова „култура на спестяване“.