ИПИ предлага данъчни облекчения в алтернативния си бюджет

Алтернативният бюджет на Института за пазарна икономика (ИПИ) се отличава с излишък от 1.5 млрд. лв., предвидени данъчни облекчения, предложение за постигане на финансова децентрализация, повече средства за администрацията и реформи при пенсионното осигуряване.

За сравнение, бюджетът на Министерството на финансите за 2020 г. е с баланс на приходите и разходите, което се случва за първи път от икономическата криза насам. Запазват се нивата на данъците, но за поредна година се увеличават осигурителните доходи, както и минималната работна заплата (МРЗ).

Премахването на данъците върху дивидентите, лихвите и застрахователните премии ще намали приходите със 175 млн. лв. според ИПИ. Предвижда се ставката върху печалбата на едноличните търговци да бъде намалена до 10% от сегашните 15%. Съответно това ще се отрази на бюджета под формата на загуба от 65 млн. лв. Също така е заложено отпадане на някои данъчни облекчения като преотстъпване на корпоративен данък, ваучери за храна и преференциалната ставка на ДДС за туризма, като всичко това увеличава приходите с 274 млн. лв.

По време на официалното представяне на проекта Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество", сподели мнението, че ИПИ трябва да се отдели повече внимание на процеса по събиране на данъци, така че при същите ставки да се отчита по-висока събираемост. От Института са повишили очакванията си за приходи от ДДС със 160.7 млн. лв. над предвидените от правителството 11.73 млн. лв.

Ангелов обърна внимание върху необходимостта от актуализиране на процеса по извършване на данъчната оценка на имотите, защото това е  наболял проблем. Според него решаването му може да се случи много по-бързо, отколкото предложението на ИПИ да се прехвърлят 2 пр. пункта от здравните осигуровки в НЗОК към частни застрахователни дружества.

Икономистът изрази и съмнение относно рентабилността на предложените от ИПИ допълнителни бюджетни разходи за администрацията, тъй като там има структурни проблеми. За пример той използва липсата на учители в малките населени места. За едни увеличение с 10% е достатъчно, но при други няма да даде желания резултат. Мнението му е, че средствата не трябва да се разпределят по равно, а да се определят приоритети. Това трябва да се отнася и за инвестициите в инфраструктура, защото така страда и бизнесът.

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, изрази недоверие към 3-годишната прогноза, придружаваща алтернативния бюджет, според която икономическият растеж в страната ще запази темпа си. Притесненията му са породени от прогнозите за намаляване на потреблението и приходите от данъци.

Изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов настоя за повече конкретика относно разходната част и попита откъде ще дойдат средствата за пенсии, след като се предлага намаляване на данъците. На последния въпрос Петър Ганев, старши икономист в ИПИ, коментира разминаването с липсата на консолидирана фискална рамка и добави, че ще има трансфер към пенсионното осигуряване.

Осигурителните промени, които се предвиждат в алтернативния бюджет ще дадат повече свобода и избор в пенсионното и здравното осигуряване. Става въпрос за намаляване на вноските за пенсия с 2 пр. пункта, което на практика връща системата в състоянието ѝ преди 2017 г., и прехвърлянето на 2 пр. пункта от вноската за здраве към частни фондове. Общият ефект от тези промени, според експертите от ИПИ, е на стойност 1.6 млрд. лв. и ще е стъпка срещу монопола на НЗОК.

От института предлагат и пренасочването на 2 пр. пункта от подоходното облагане към общините с цел фискална децентрализация. Това са 1/5 от приходите от подоходно облагане, или 876 млн. лв. За разлика от ИПИ правителството предвижда трансфер към общините в размер на 4.2 млрд. лв., като от тях 3.7 млрд. лв. са за делегирани от държавата дейности, 200 млн. лв. субсидия за капиталови разходи и 350 млн. лв. трансфер за местна дейност.