Август – месецът на разбитите илюзии за фондовия пазар

Няма как да не започна с Джей Пауъл и посланието му, че лихвите се повишават, за да останат високи и инфлацията да слезе под магическото равнище от 2%. Резултатите от тази политика ще бъдат меко казано болезнени за пазара на труда и за икономиката като цяло. Вероятно и за финансовите пазари, които са свикнали с евтината ликвидност и високата възвръщаемост. За да се свали трайно инфлацията, ще е необходима поне една година на високи лихви. През това време те ще свалят потреблението до точка, от която трябва безработицата да се повиши и да спре ръстът на разходите за труд. Така ще има свободен капацитет на пазара на труда, който да се превърне в основен фактор за задържане на инфлацията под 2% годишно. Разликата с предишната пазарна парадигма е голяма. Инвеститорите приемаха, че Федералният резерв ще качи лихвата към 3.5%-4%, от това икономиката ще се забави и банкерите ще бъдат принудени да наливат пари и да свалят лихвите. Тоест, отново да завъртят цикъла на стимули.

Пауъл даде амбициозна заявка да промени политиката. И дори да остане в историята по подобие на Пол Волкър преди четири десетилетия. Засега той само развенча илюзиите, че Уолстрийт винаги може да разчита на безграничен паричен ресурс. И, че икономиката ще пострада при този процес на борба с инфлацията. За първото мога да кажа, че дори ме изненада – централните банкери няма как да не знаят ролята си в целия процес на формиране на инфлацията. Но да си го признаят и да променят стратегията си, включително и да устоят на натиска на политиците, това трябва да го видя, за да повярвам. Процесът на връщане към нормалното ще бъде дълъг, защото не може за година-две да бъдат заличени над десетилетие на увеличение на баланса на банката за 8 трилиона долара. Икономиката /особено хората с по-ниски доходи/ през това време ще трябва да платят цената на харчовете досега. Но ако се фокусираме върху следващите 12 месеца, рецесията излиза на дневен ред. Фондовият пазар не приема тази реалност, защото

Корпоративните печалби са повече от добри

Но на макро-ниво ситуацията е друга. Инфлацията унищожава потреблението, а предстоящата зима за северното полукълбо ще донесе шокови сметки. Енергетиката е голямото предизвикателство и за централните банкери. Те не могат да създават електричество и петрол. Но не искат да участват повече в създаването на пари, с които да се плащат ресурсите. Което означава, че рецесията е неизбежна. Не мисля, че това е изненада за инвеститорите. А по-скоро Уолстрийт не дооценява рисковете, включително и от намаляването на баланса на Федералния резерв. Това се вижда най-добре на пазара на облигации. Кривата на доходността е с отрицателен наклон, както се случва преди всяка рецесия. 10-годишните държавни книжа са на доход от 3.20%, което е много близо до пиковите стойности от юни. По-важното е, че тези книжа са имали по-висок доход само за броени седмици през последните десет години. Това е спирачка за икономиката и финансите, която в момента е натисната. Доходността стои на 3.20%, въпреки очакванията, че лихвите ще са на 4% през по-голяма част от следващата година. Дали инвеститорите в облигации, които се водят основно от състоянието на икономиката, не считат, че рецесията ще бъде сериозна и капиталите трябва да се защитават? Това предстои да видим, но индикациите са точно в тази посока.

Какво да очакваме, ако доходът се покачи още?

Фед ще продава ипотечни облигации, заедно с падежирането на правителствените книжа. Това означава, че доходността по ипотечните кредити ще расте и от там охлаждането на строителството и на пазара на имоти ще се усеща по-силно. Не го наричам криза, а преоценка на тези активи. Но в някакъв определен момент ще се усеща като криза. Същото се отнася и за инвестициите в акции. Някои вече паднаха значително, защото бяха прекалено надценени. Други тепърва ще получат справедлива оценка. Федералният резерв има намерение да намали баланса си с 2 трилиона долара, което би трябвало да е три пъти повече спрямо предишния такъв опит от 2018-19 г. Което означава, че балансът между търсенето и предлагането на правителствени облигации също ще се измени в полза на повишаване на дохода. Не смятам, че ще бъде осезаемо, защото през 2019 г. имаше голямо понижение на доходността на дългосрочните книжа в процеса на намаляването на баланса на централната банка. Но дори и 40-50 б. п. ръст на дохода ще се отрази в допълнителни покупки на долари. Златото ще продължи да бъде под натиск, но не заради повишаването на дохода, а защото доларът поскъпва. Трендът на златото спрямо еврото остава нагоре. Натискът върху технологичния сектор също ще засили, включително и поради валутните курсове, от които ще пострадат приходите извън САЩ на фирмите.

Еврото постепенно губи позиции на валутния пазар. Японската йена прави същото, но с двойно по-големи темпове. Още няма сигнал за обръщане на долара. Очаквам дъното на еврото да се дължи не само на повишаването на доходността, но и на страха на инвеститорите. Тези фактори не са достигнали своите пикови стойности, затова и 0.90 EUR/USD изглежда постижима цел в рамките на няколко тримесечия.

Краят на растежа в мечия пазар

S&P 500 направи 19% растеж от началото на юни до средата на август. А NASDAQ 100 реализира 24% покачване. Това е характерно за етапите на бърз растеж по време на мечи пазар, а Пауъл бързо заличи повечето от тези печалби. Септември и октомври са сезонно силни месеци за Уолстрийт и само рядко се наблюдават големи сривове на индексите. Не очаквам повторение на 2008 г., но пътят на акциите, където срещат по-малко съпротива, е надолу. Корпоративните печалби се оказаха по-добри от очакванията за второто тримесечие. Анализаторите постепенно ревизират прогнозите си надолу. Рецесията се оценява като растящ риск, но който няма да доведе до съществено намаление на корпоративните печалби. „Болката“, за която Пауъл говори, все още не е отчетена от пазара. Настроенията на пазара постепенно се променят от алчност към страх, но добрата новина се крие във високото равнище на пут опциите. Инвеститорите вече са застраховали активите си и панически разпродажби няма да има. Есенните месеци обаче ще донесат плавното осъзнаване на трудната действителност, в която се намира световната икономика.

Източник: Елана Трейдинг