Българите вече са склонни да инвестират в качествено кафе

Г-н Мекушин, преди близо година създадохте Българската кафе асоциация. Успяхте ли вече да постигнете някои от поставените тогава цели?

Учредихме първата по рода си в България браншова организация, която обединява компаниите, чиято дейност е свързана с кафето като продукт и напитка, с ясната цел Асоциацията да се превърне в представител и защитник на икономическите интереси на фирмите, които членуват в нея. С малки крачки, но с постоянство вървим в посока утвърждаване на модерни и коректни бизнес отношения в областта на производството и търговията с кафе. Поддържаме активна бизнес кореспонденция с братски браншови организации, действащи, както в европейски държави, така и по света, сред които Бразилската кафе асоциация.

Учим се да черпим опит от организации, създадени още през миналия век и да го внесем в България. Вярваме, че знанието е нашата сила и се стремим да го усвоим максимално. Поддържаме официална кореспонденция и с голяма част от българските държавни органи, чието внимание ангажираме с настоящи, според членовете на Асоциацията, проблеми в областта на кафе индустрията в България. Успехът в комуникацията между бизнеса и държавата идва бавно, но вярвам, сигурно. Всички членове на сдружението работят в тандем. Това е основният принцип на една успешна организация.

Имахте планове да инициирате законодателни промени, свързани с етикетирането, и да впишете кафето сред продуктите от първа необходимост. Докъде сте с тази своя цел?

На този етап голяма част от държавния административен апарат е ангажиран с поставени от Асоциацията предложения за внасяне на изменения в действащия Закон за храните. Водещи бизнес организации в страната също заеха официални позиции в подкрепа на законодателните инициативи на сдружението. Към момента срещаме трудности, провокирани от факта, че националното ни законодателство до голяма степен имплементира европейски законодателни норми, които ние, като държава членка на ЕС, сме длъжни да спазваме.

Съществуват обаче легално уредени механизми, които позволяват иницииране на промени в наднационалното законодателство, дори от една страна членка. Инициирането обаче е само началото. За една такава промяна е необходимо съгласието на всеки един от членовете. Но едно е сигурно, ние няма да се откажем да се борим за интересите на кафе бизнеса в България, само защото пътят е труден.

Освен внасянето на промени в текущото законодателство в областта на храните, ние се стремим да подпомогнем институциите и по отношение на опростяването на действащи административни процедури по прилагане на законите, които излишно натоварват както бизнеса, така и самата администрация. Поставили сме за разглеждане от компетентните органи конкретни предложения за намаляване на такси по процедури, уредени в Закона за храните, както и за цялостна електронна обмяна на кореспонденция с отговорните в областта на храните институции – Министерство на земеделието, храните и горите, Българска агенция по безопасност на храните и Центърът за оценка на риска по хранителната верига.

Към настоящия момент продължават да се водят дискусии с държавни експерти с цел да се вземат оптимални за обществото и държавата решения.

Стартирахте Асоциацията със 70 фирми членки. Какъв е броят им сега?

Българската кафе асоциация е доказателство, че кафе бизнесът в държавата имаше нужда от свое обединение. Към момента членовете са малко над 100. Убеден съм, че броят им ще продължава да расте, а Асоциацията ще продължи да оправдава доверието им.

Кои са най-сериозните проблеми, които стоят пред производителите и търговците на кафе в страната?

Сериозни предизвикателства със сигурност представляват оптимизацията на продажбения процес и балансирането на цените на пазара на кафе в България. Полагаме усилия обединението да допринесе за справяне с тях, но не трябва да се забравя, че Асоциацията е създадена като сдружение с нестопанска цел и основната му дейност в никакъв случай не е участието в търговски сделки.

Повишава ли се консумацията на кафе в България и какво кафе предпочитат българите?

Несъмнено кафе културата, а оттам и консумацията на кафе в България, расте с бързи темпове. Българският потребител все повече се стреми не просто да консумира кафе, а да бъде запознат с неговия произход, вкусовите и качествените му характеристики, за да направи информиран избор.

Има ли голямо разминаване между възприятията на българите и другите европейци по отношение на кафето? От гледна точка на начина на пиене на кафето, важността, която му се отдава и т.н.?

Българският потребител на кафе все още свързва доброто кафе с горчивия вкус и плътния каймак, които
са характерни за сортовете робуста. Северните държави, например, обичайно консумират по-високия клас кафе от сортове арабика, чийто вкус е по-мек и с по-ниско съдържание на кофеин.

Как се променят навиците ни през годините и отдаваме ли достатъчно внимание на качеството на кафето?

Българският консуматор на кафе вече разбира, че по-високото качество оправдава по-висока цена и е склонен да инвестира в консумацията на кафе като емоция и преживяване, а не го възприема единствено като социален инструмент, който му помага да общува по-лесно.

В края на миналата година в България стъпи популярното неаполитанско кафе. Как промени то пазара и отчитате ли спад на продажбите на Spetema?

Брандът Spetema е изградил имиджа си на know-how от уникална комбинация от селектиране, смесване и изпичане на кафето. Spetema се гордее с производството на над 30 бленда, получени в резултат на подбора на най-висококачественото кафе с произход от над 20 страни в света. „Балкам Груп“ ЕООД смесва и изпича кафето в собствена фабрика в Божурище. Основна характеристика на всички блендове е богатият и наситен вкус на напитката.

Темата за липсата на кадри е актуална за всички сфери на икономиката ни. Spetema разполага ли с център за обучение и поставен ли е този проблем в Асоциацията?

Факт е, че през последните години темата за липсата на квалифицирани кадри е актуална и много компании се оплакват от тази ситуация. Аз обаче не вярвам, че в България липсват квалифицирани кадри. По-скоро смятам, че липсва знанието да привлечеш и задържиш впоследствие тези хора. В България има достатъчно образовани, креативни и мотивирани хора. Те може да са млади, без опит, но с желание за работа или пък експерти с дългогодишна практика. И двете категории са изключително ценни и могат да допринесат за успеха на една компания.

Важното е да се подчертае, че ценни за една компания кадри не се задържат единствено чрез финансов стимул и периодично повишаване на заплащането. Има различни мотивационни практики, чрез които един работодател може да насърчи ефективността на своите служители, а такава далеч не се постига само с повишаване на възнаграждението. Такъв резултат се постига, когато на служителя се поставят нови задачи, в които той да вижда предизвикателства и ако крайният резултат е добър, той да е горд, че е участвал в неговото постигане. По този начин служителите се развиват както като индивиди, така и като част от социума, както и от вътрешнофирмения живот в една компания. Отношенията между работодател и служител изискват реципрочност, която се изразява в непрекъснато доказване и лоялност и от двете страни.

Що се отнася до „Spetema”, смятам, че ние сме постигнали такива отношения с всички наши служители. Инвестираме усърдно както средства, така и време и енергия, за да обучим всеки един служител на компанията, не просто да познава видовете и качеството на продуктите, които предлагат на нашите клиенти, но и да им покажат, че кафето е в пъти по-вкусно, когато е поднесено с отношение и усмивка.