Българската конкурентоспособност 2016: отлепване от дъното

Профилът на българската конкурентоспособност за 2016 г. според годишника на световната конкурентоспособност на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария) показва, че най-сетне може да се говори за отлепване от дъното, след близо пет години на стагнация. През 2016 г. България заема 50-то място от 61 икономики, което е подобрение с пет позиции спрямо 2015 г. Въпреки това, българската икономика остава сред най‐неконкурентоспособните, като с по‐ниски показатели в Европа са единствено Гърция, Хърватия и Украйна. Това съобщават от Центъра за изследване на демокрацията, който е официален партньор на IMD за България

Липсата на динамика в икономиката и проблемите в управлението на финансовата сфера свързани с натрупаните лоши кредити и фалита на КТБ през 2014 г. продължават да оказват негативно влияние върху конкурентоспособността на България. В същото време за втора поредна година данните за общата (9,1%) и младежката безработица (21,6% за 2015 г.) бележат понижение, но въпреки това остават сравнително високи. Това в комбинация с ниското равнище на заплащане в сравнение с Европа в повечето сектори продължава да създава предпоставки за изтичане на квалифицирани кадри зад граница и увеличение на дела на скритата икономика в България. Според Индекса на световната конкурентоспособност на таланти на IMD, България е на 89-то място от общо 93 държави по „изтичане на мозъци“ и на 88-мо място по „привличане на мозъци“.

Според проучване на Центъра за изследване на демокрацията, през 2015 г. се наблюдават най-ниските стойности на скрити обороти при крайно потребление за последните 15 години, но сивата заетост продължава да е на притеснително високи равнища. Укриването на доход като правило се отнася за ниско-доходната заетост, където и работниците и работодателите не са доволни от качеството на публичните услуги, които получават и не виждат мотивация от плащането на високи (за тях) социални и здравни осигуровки. Транзакционните разходи за правене на микро-бизнес също остават високи и това кара една съществена част от иновативни самонаети творци, които търгуват онлайн (вкл. изнасят продукцията си) да предпочитат да останат изцяло скрити за фискалната система на страната. В тази насока развитието на банковите технологии (мобилни POS терминали, които се свързват с телефоните), и опростяването на изискванията за водене на касови книги и счетоводство за микро-фирмите биха били стъпки в правилна посока за намаляване на сивотата. 

Дългосрочните фактори за конкурентоспособност като опазване на околната среда, образование и здравеопазване, както и индикаторите за ефективност на бизнес процесите като адаптивност на предприятията, качество на управленските практики, приложение на етични принципи и ниво на социална отговорност, са сред най-ниско оценените според проучването на фирмите и разкриват сериозни дългосрочни предизвикателства. България продължава да страда от липсата на адекватна бизнес култура и институционална рамка за правене на бизнес, а ниското равнище на образователната система стои като един от ключовите проблеми, пред които страната е изправена. Наред с това, последователните усилия в подобряването на базисната инфраструктура, очевидно дават резултати и там е отбелязано подобрение, докато технологичната инфраструктура, която е важна за иновативността на икономиката продължава да изостава от развитието на бизнеса.

Основните сравнителни предимства на българската икономика според бизнеса продължават да бъдат ценовата конкурентоспособност, благоприятният данъчен режим и квалифицираната работна ръка. 

България продължава да изостава с почти 60% спрямо средните равнища за ЕС-28 в развитието на иновациите като фактор за подобряване на националната конкурентоспособност, въпреки амбициозната стратегическа рамка, приета в изпълнение на изискванията на ЕС за текущия програмен период 2014-2020 г. Подобряване спрямо предходните години се наблюдава в сферата на инкременталните иновации, с изключение на отделни икономически под-сектори, в които водещи български предприятия се утвърждават все повече като лидери на международно и глобално ниво, макар и най-често в тясно-специализирани пазарни ниши в области като ИКТ и производство на био-продукти. Продължава увеличението на разходите за НИРД като дял от БВП благодарение на частния сектор, вкл. неправителствени организации, участващи в международни мрежи на добавена стойност. Висшето образование отбелязва най-сериозно изоставане през последните пет години – както като бюджети, така и като резултати от научно-изследователска и развойна дейност. Външното финансиране за НИРД (от чужбина и европейските структурни фондове в страната) – 51% през 2014 г., се превръща в структуроопределящо за националната изследователска и иновационна екосистема. Българският ИКТ сектор запазва ролята си на ключов източник на конкурентоспособност на икономиката през 2015 г., осигуряващ вече над 10% от износа на страната и над 6,5% от БВП.

За последното десетилетие България постепенно се утвърждава като водеща дестинация в глобален план за аутсорсинг на високо-технологични и НИРД-интензивни дейности, като редица иновационни лидери основават или разширяват свой развойни центрове в страната – най-вече в сферата на ИКТ и автомобилостроене.