3000 български компании ще се възползват от европейско финансиране по ОПИК до 2020 г.

Александър Манолев е завършил University College London, Великобритания. Притежава специализации в България и чужбина, сред които "Управление на структурни проекти на ЕС”, организиран от ЕК, Будапеща; "Бизнес Комуникации и Връзки с медиите”, University College London; „Инвестиции в развиващи се пазари", Джей Пи Морган, Лондон. Започва професионалната си кариера в Националното сдружение на общините, където отговаря за подготовката на проекти за европейско финансиране. Работил е в областта на маркетинга и е заемал позиции на средно и висше управленско ниво в редица компании в частния сектор. Назначен за заместник-министър на туризма във второто правителство с министър-председател Бойко Борисов. През 2016 г. поема управлението на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Ръководи агенцията до избирането му за народен представител на извънредните парламентарни избори на 26 март 2017 г. от I МИР Благоевград. През май 2017 г. е назначен за заместник-министър на икономиката в третия кабинет с премиер Бойко Борисов.

Г-н Манолев, кои са в момента отворените процедури по Оперативна програма „Иновации и конкуреннтоспособност” (ОПИК) 2014-2020 и на какъв етап са те? Колко средства по програмата вече са договорени и усвоени?

От началото на програмния период вече 9 схеми бяха обявени по ОПИК, или общо открити процедури за 1,8 млрд. лв. Сключили сме договори на обща стойност 1 милиард и 414 млн. лв., голяма част от които вече са в изпълнение. Немалко са и приключените проекти, а разплатените средства надхвърлят половин милиард лева. Ако направим механично разделение на тази сума на дните от началото на програмния период, ще видим, че всеки ден по 500 хил. лв. са били разплащани към български компании. Имайки предвид всички тези цифри, категорично мога да кажа, че ОПИК е една от най-добре работещите оперативни програми и към момента няма никаква опасност от загуба на средства. Нещо, което е много важно, защото всички тези средства достигат директно до българския бизнес и създават възможности нашите компании да са още по-конкурентни и продуктивни.

Какъв е интересът на българските предприятия към процедурите?

Достатъчно е да посоча, че вече сме сключили над 1500 договора по ОПИК с български компании. Разчетите ни показват, че ако запазим това темпо на работа, до края на програмния период над 3000 компании ще се възползват от европейско финансиране. Показателно е, че всяка процедура събира голям брой компании, а българският бизнес се научи не само да кандидатства, но и активно да участва в обществените обсъждания по всяка процедура. Защото е много важно да имаме оперативна връзка с реалните компании, които са нашите потенциални бенефициенти. Да чуем техните нужди, за да направим процедурите максимално полезни за тях и насърчаващи конкурентното начало.

По-лесен ли е вече достъпът на българските предприятия до европейско финансиране, облекчени ли са процедурите, има ли проблеми при кандидатстването и ако да, какви са те?

След един цял програмен период зад гърба ни и вече половината на следващия са ясни много поуки, а процесите са максимално канализирани. Днес голяма част от компаниите могат в момента, в който имат готов проект, да видят индикаторите и сами да пресметнат потенциалния брой точки, който могат да получат. И това показва, че оценката се извършва по изцяло обективни критерии, които са максимално публични. Споменах и важността на публичните обсъждания - предстои да бъде пусната схема за насърчаване на предприемачеството на обща стойност 67 млн. лв. Съвсем естествено интересът към нея е много голям, но се оказа, че има прекалено много въпроси, които пораждат негативи и съмнения дали тя ще бъде полезна. Затова взехме решение да бъде преработена и да се направи ново обществено обсъждане. За да сме сигурни, че тя наистина ще бъде полезна и ще насърчи предприемачеството. Защото малките и средни предприятия са гръбнакът на нашата икономика и е много важно да насърчаваме предприемаческата инициатива, за да имаме и устойчив растеж.

Предстои откриването на процедура с ваучерна схема за кандидатстване на малки и средни фирми за листване на БФБ-София. На какъв етап и тя и какви ще са условията за кандидатстване?

 Това е една инициатива на председателя на Комисията по енергетика в НС Делян Добрев. Той ми я представи и не се наложи да ме убеждава дълго в нейната целесъобразност. Защото това е процес, от който като цяло печели икономиката – от една страна компаниите ще получат възможност да наберат допълнителен частен капитал на базата на реалния си потенциал за развитие, оценен от независими инвеститори, който те ще могат да използват за инвестиции в разширяване на дейността си. Същевременно се очаква и положителен ефект от оптимизирането на оперативните процеси в резултат от преобразуването на предприятията в публични дружества. Затова възложих да се проучат възможностите тази подкрепа да бъде финансирана по ОПИК и вече сме на финала в разработването на ваучерна схема на обща стойност от близо 4 млн. лв. за подкрепа на малките и средни предприятия да излязат на фондовата борса. 

По новата схема ще може да се покриват разходи за услуги по подготовката на компаниите за емитиране на ценни книжа и първичното им предлагане на борсата на стойност до 50 000 лв. под формата на ваучер. Общият ѝ индикативен бюджет възлиза на 2 млн. евро, а отделните ваучери ще са за 50 000 лева. Работният вариант на схемата предвижда да се даде срок за кандидатстване на компаниите, като заявленията  да се разглеждат по реда на постъпването им. Компаниите, които подадат заявления, след като финансовият ресурс по схемата е изчерпан, ще бъдат включени в „резервен списък“. 

На одобрените предприятия ще бъде даден срок за реализиране на намерението им за излизане на фондовата борса и в случай, че не го спазят техният ваучер ще бъде пренасочен към някоя от компаниите, включени в резервния списък. Имаме и готовност, ако процедурата покаже, че функционира правилно, да удължим нейния срок и да заделим допълнителен финансов ресурс. Към момента изчистваме някои финални детайли и в много кратки срокове ще я обявим официално.

Ваучерна схема ще подпомага и въвеждането на ИТ решения от малките и средни фирми. На какъв етап е подготовката на тази схема?

Това е друга инициатива на екипа на Министерството на икономиката. Тя е насочена към улесняване достъпа на малките и средните предприятия до цифрово ноу-хау и технологии, като се предоставят стимули за свързване с доставчиците на услуги в областта на информационните и комуникационни технологии. Целта е да се насърчи използването на нови бизнес модели и да се активизира цифровизацията на малките и средните предприятия, което да допринесе за развитието на бизнеса им. Все още детайлизираме критериите и мерките, от които компаниите ще могат да се възползват, като се надявам да сме готови до края на годината. Предвиждаме да отделим по нея 5 млн. евро от ОПИК, които в последствие мога да бъдат увеличени, ако тя покаже, че е жизнеспособна. Предвиждаме ваучерите да бъдат в размер от 20 000 до 50 000 лева в зависимост от пакета дейности, които ще бъдат подкрепяни. 

Какви програми за подпомагане на стартиращите предприятия предвижда държавата – чрез ОПИК и други фондове?

Политиката на Министерството на икономиката е да насърчава и подпомага предприемачите, за да могат да се обединят всички необходими ресурси – финансов капитал, хора, бизнес модел, стратегия, които са необходими за превръщането на една иновация или идея в жизнеспособен бизнес. За нашата икономика е важно да увеличим броя на фирмите във високо и средно технологичните производства и интензивните на знание услуги. В тази връзка в двете основни стратегии на Министерство на икономиката – Стратегията за малки и средни предприятия и Стратегията за иновации, са посочени, и се стимулират предприятия, създаващи продукти и услуги с висока добавена стойност. На база разписаните в стратегическите документи мерки реализираме различни програми в подкрепа на стартиращите предприятия. 

Например “Техностарт” е проект, насочен към млади хора с жизнеспособни и иновативни бизнес идеи, по който те могат да получат финансова помощ за стартиране на бизнес. По него вече са предоставени над 600 хил. лв. за стартиращи фирми, като в момента е в ход третото му издание с бюджет от 270 хил. лв. Както споменах, по ОПИК също има възможности за подкрепа на стартиращи предприятия, като предстои да стартира процедура "Насърчаване на предприемачеството" - отново за стартиращи предприятия с история до 2 години. Общият бюджет по нея е 67 млн. лв., като размерът на финансирането ще бъде до 391 хил. лева.

Ако излезем от темата за ОПИК, можете ли да ни кажете какви са прогнозите за българката икономика и как се движим в сравнение със страните от Западна Европа?

България е в топ 5 по икономически растеж в страните от ЕС, като очакванията ни за икономиката на страната са да продължи да се подобрява и да нарасне над 4% през тази и следващата година. Страната ни е и в топ 3 сред страните членки на ЕС с най-ниска задлъжнялост. Наскоро Европейската комисия също повиши прогнозата за икономическия ръст на България до 3,9% за 2017 г. Основните индикатори на икономиката ни дават основание за добри перспективи за развитие. 

По отношение на социално-икономическата обстановка, която е тясно свързана с пазара на труда, се наблюдават също така положителни промени, като например увеличаването на заетостта и на средната месечна работна заплата. Коефициентът на безработица в страната спадна до 5.8% през третото тримесечие на 2017 г. Добри индикатори имаме и за брутната добавена стойност в производството ни, което показва, че предприятията стават по-ефективни. 

Оттук нататък е важно да имаме устойчивост на тези резултати и да не допуснем прегряване на българската икономика, за което вече говорят някои анализатори. И може би най-важната цел пред нас, от гледна точка публичния интерес – тези макроикономически показатели да се отразят пряко и във възнагражденията, които хората получават.