Българските храни и земеделие на прага на 2015 г. - протекционизъм и апетит за публичен ресурс

Вчера се състоя осмата дискусия на тема „Коледата безопасна”, организирана от в. „Стандарт“. Вместо обаче разговорът да се концентрира върху потребителите, техните права и рисковете за тях в периода на коледните и новогодишни празници, изявленията се концентрираха в агитация за родното производство, искания за различни форми на подкрепа от държавата и смели политически заявки за светло бъдеще на българското земеделие и хранително-вкусова промишленост.

Когато политически лица говорят за протекционизъм, това, ако не приемливо, то е обяснимо, имайки предвид различни групи от обществото, които се опитват да адресират. Когато, обаче, голяма част от представителите на браншови организации с национален обхват изразяват искания за протекционистични мерки, които да защитят техния бизнес, това буди сериозно притеснение.

Почти всяко мнение започваше и свършваше с призива да се предпочитат български стоки. Патриотичните лозунги не само че не са в унисон със съвременните глобални тенденции към свободно движение на хора, стоки и капитали, но и се разминават с принципите на рационалния потребителски избор, като една от основите за благосъстояние на домакинствата.

Според Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите, ниската икономическа култура на нацията е причина да съществува „чуждопоклонничество” към вносните стоки и избягване на българските. Оставяме настрана твърдението за предпочитане на вносни стоки, което е доста спорно и вероятно оборимо от статистиката за търговията на дребно, но самата концепция, че изборът на стока с определен произход прави индивида икономически „грамотен” и обратното не почива на никакви емпирични доказателства.

Точно обратното - това е отклонение от рационалното потребителско поведение, което може да се дължи на ниска финансова култура и да доведе до влошаване на благосъстоянието. Рационалната логика говори, че клиентът би трябвало да се стреми да получи желаното качество на най-ниската цена или за съответната цена – най-доброто качество. Фундаментът на свободния пазар е моментът, когато това търсене се срещне с предлагането. Целта на производителите е да успеят да предложат конкурентни стоки, така че да привлекат вниманието на клиента, а не да очакват да бъдат избрани просто защото са български. Произходът на стоката не е качествен показател.

„Осигурявали сме храна за половин Европа и ще работим за възстановяване на позициите си.” Това не е част от предизборна агитация на крайно лява, маргинално комунистическа или националистическа формация. Това е заявление на заместник-министъра на икономиката в дясноцентристкото правителство Любен Петров - 12 декември 2014 г. Заместник-министърът се ангажира и с борба срещу административната тежест и обеща реформа... но друг път (от 2016 г.). Едва ли е реалистично, че капсулираната администрация, която в много случаи съществува заради самата себе си, ще се „бори” срещу методите, които тя създава и които я поддържат. Между другото, тази „битка на раздвоената личност” се води от всяко правителство – без „превзета територия”, но и без направени „жертви”.

Почти всички браншови лидери се обединиха около едно искане - повече пари... публични пари... нашите пари. Парадоксалното е, че като основна заплаха бяха посочени ниските, дъмпингови цени на вносните стоки, именно породени от високите субсидии. 25 години извън плановата икономика явно не са достатъчно, за да се разбере, че държавната подкрепа изкривява пазара и предизвиква трудни за отстраняване дисбаланси. Това се явява и сериозен проблем на политиката в сектора не само в Европа, но и в глобален мащаб.

Възниква въпросът, защо земеделието трябва да получава огромни средства от бюджета (национален и на ЕС), средства от всички данъкоплатци - граждани и фирми? Защо например този бизнес да е в по-благоприятно положение от информационните технологии? Двойният подход към различните сектори и отрасли на икономиката създава предпоставки за пренасочване и концентриране на капитали, там където съществува почти сигурна, регламентирана доходност. В резултат, ресурсите на икономиката не се използват ефективно, а самите облагодетелствани дейности губят интензитета си на развитие.

Отново се появи идеята за диференцирана ставка за ДДС върху храни. Тук са напълно валидни същите въпроси. Защо един предприемач в текстилната индустрия, например да е дискриминиран и потреблението на неговите стоки също да не се поощри? В допълнение на това, всички възможности за данъчни отстъпки или диференцирани скали предоставят инструментариум за избягване на данъчни плащания. В своите препоръки към страните-членки, Европейската комисия вписва и постепенното премахване на всички данъчни облекчения и налагане на единна ДДС ставка. За да се стимулира потреблението и да се ограничат възможностите за източване на данъка, по-скоро трябва да се върви към постепенно намаляване на единната (без туризъм) данъчна ставка.

На срещата се стигна и до нови предложения за приемане на промените в Закона за защита на конкуренцията, които се опитваха да регламентират търговските взаимоотношения между производители и вериги. 

Икономическият шовинизъм, който се наблюдава сред част от българския бизнес, общество и правителство говори за фундаментални проблеми на управленско ниво, както в частния, така и в публичния сектор. Насаждането на патриотизъм в пазарните взаимоотношения крие огромен риск икономиката и компаниите в България да изостанат в цивилизационното си развитие на нивото на концепцията за националните държави от 20в. Изоставането има потенциала да върне бумеранга на този патриотизъм  обратно към хвърлилата го ръка.

Абсолютна „доминация” на българските стоки имаше до 90-те години на миналия век. Доминация, която доведе до крах и пълна загуба на конкурентоспособност. България е малък и отворен пазар и на износа се залагат големи очаквания като двигател на икономическия растеж. Растеж за всеки един производител. В този ред на мисли, ако потребителите в Румъния, Гърция или Германия решат да последват хубавия лозунг „Изберете румънското (гръцкото, германското), за да подпомогнете родната икономика”, то дали българският потребител ще поеме нереализирания износ?

Обобщавайки впечатленията от форума, част от бизнеса се опитва да крачи уверено напред, гледайки назад и с архаични виждания.