Банките в България искат да финансират все повече зелени проекти
Подобни проекти в страната са недостатъчно, защото бизнесът не знае как да ги подготвя
Банките в България стават все по-зелени и се ориентират все повече към търсене и подкрепа на зелените, иновативни проекти, които се борят за финансиране. Това стана ясно от представителите в банковата индустрия на форума Green Transition в рамките на Green Week 2023. Той е организиран от Dir.bg с медийното партньорство на Economic.bg.
Енергийната криза неминуемо се превърна в акселератор за инвестиции в зеления преход и това е добрата новина от месеците на несигурност в Европа. Дори с тази помощ обаче зелените инвестиции все още не са достатъчни.
Колкото и да постигнахме през изминалата година, не е достатъчно. Горчивата истина е, че ако искаме въглеродна неутралност до 2050 г., трябва да инвестираме в нови технологии и иновации. Съществуващите днес иновации не ни позволяват да го постигнем. Налични са само половината – останалите са в начална фаза, тестове и други“, коментира вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) Лиляна Павлова.
Според нея именно по тази причина най-големият приоритет както на публичния, така и на частния сектор, трябва да бъдат иновациите. По нейни думи големият проблем в Европа е, че няма достатъчно бързи капитали за развитие на иновациите и те отиват в Америка, „а трябва да ги задържим в Европа“.
Павлова разказа накратко и за проучване на ЕИБ, според което компаниите в България изостават от държави като Румъния и Хърватия по отношение осъзнаването на нуждите за инвестиции в декарбонизация.
А по думите на председателя на Българската стопанска камара Добри Митрев стратегията за кръгова икономика идва от развитите държави и „ако ние още говорим кога и дали икономиката ни трябва да е кръгова, значи още не сме там“.
А банките искат да помогнат на бизнеса, за да стане по-зелен.
Българската банка за развитие (ББР) трябва да бъде зелената банка в България. Нашата цел е трудна, но проста – да направим така, че инструментариумът за финансиране от големите финансови организации да стигне до малкия и средния бизнес в България – както до малкия бизнес в Монтана, така и до предприемача във Варна“, коментира директорът на държавната банка Цанко Арабаджиев.
Той посочи, че все още в България има недостатъчен брой зелени проекти, защото бизнесът не знае как да ги подготвя. Има и липса на достатъчно финансиране, когато става въпрос за малко по-рискови инвестиции и по-дългосрочни проекти.
„Участниците подбират проектите с най-висока възвръщаемост и най-нисък риск и така остава въпросът кой ще финансира малко по-рисковите и дългосрочни инвестиции и вярвам, че тук е ролята на ББР, така че устойчивите проекти да бъдат финансирани и българския бизнес да върви напред“, сподели още Арабаджиев.
Той разкри и за ново заемно споразумение между ББР и ЕИБ на стойност 350 млн. лв., които да се насочат за финансиране на малкия и среден бизнес.
Своя опит сподели и директорът на Уникредит Булбанк Цветелина Минчева, според която компаниите трябва да приемат зеления преход „лично“, защото промените в климата вече са видими в целия свят. По този пример банката е започнала да интегрира все повече зелени продукти в своя основен бизнес и е предоставила ESG обучения на всичките си служители.
Ние не можем да правим бизнес, ако планетата е мъртва“, коментира и новият министър на иновациите и растежа Милена Стойчева.