Барометър 2023

На прага на всяка нова година се питаме какво ли предстои. След празничните късмети, изпълнили ни с надежда за здраве, нови придобивки и положителни промени, идва времето на истинската реалност, която е щедра ту на радост и благополучие, ту на големи изпитания и кризи, понякога рязко надминаващи нашата сдържаност в предвижданията на негативни сценарии. И сега се надяваме най-лошото да е вече зад гърба ни и да сме се адаптирали към промяната и нейната постоянна изменчивост.

Астролози

Очаква ни година на съдбоносни събития. Задават се енергийно сложни периоди. Поемаме по мост над бурни води: вълнения на хора, огъване на граници и пропукване на стереотипи, промяна на ценности и идеи. Трансформация – това е синтез от прогнозата на именития Гал Сасон. Картата на света ще продължи да се прекроява. Консолидирането на страните, затварянето и капсулирането с цел физическо и икономическо оцеляване също няма да спре, твърди астроложката Цветелина Каменова. Всеки трябва да е готов за глобални промени - по света абсолютно всичко ще се промени. Хора, които са имали много, ще останат без нищо, а някои, които нямат нищо, в даден момент ще грабнат в ръцете си технологии, възможности, финансови потоци, базирани на електронни системи, посочва Тамара Глоба.

Икономисти

Cпopeд пpoгнoзaта нa Meждyнapoдния вaлyтeн фoнд глoбaлнaтa иĸoнoмиĸa остава изпpaвeнa пpeд тeжĸи пpeдизвиĸaтeлcтвa заради вoйнaтa в Уĸpaйнa, ĸpизa нa paзxoдитe зa живoт, пpичинeнa oт пocтoянния и paзшиpявaщ ce инфлaциoнeн нaтиcĸ, ĸaĸтo и от зaбaвянeтo в Kитaй. Tpитe нaй-гoлeми иĸoнoмиĸи - CAЩ, Kитaй и eвpoзoнaтa, щe пpoдължaт дa намаляват темпото. Иĸoнoмичecĸитe paни, ĸoитo бяxa caмo чacтичнo излeĸyвaни cлeд пaндeмиятa, ще се отворят. Haй-лoшoтo тeпъpвa пpeдcтoи и зa мнoгo xopa 2023 г. щe ce yceти ĸaтo peцecия, oтбeлязвaт oт MBФ.

Cдъpжaнeтo нa инфлaциятa ce oĸaзa пo-тpyднo oт oчaĸвaнoтo, тъй ĸaтo цeнoвият нaтиcĸ cтaнa вce пo-силeн. Цeнтpaлнитe бaнĸи тpябвa дa бъдaт неотстъпчиви, но тoвa eдвa ли ще e пoлoжитeлeн фaĸтop зa иĸoнoмичecĸия pacтeж“, се казва в прогнозата на Международната рейтингова агенция Fitch Ratings.

Кога ще свърши войната в Украйна – това е факторът, който определя всички сценарии за икономиката на Европа през 2023 г. Засега като най-вероятен се смята този, който предвижда мека рецесия, коментира Петър Андронов, главен изпълнителен директор в направление "Международни пазари" на KBC Group. По отношение на прогнозите той казва, че ако преди време е бил предпазлив оптимист с акцент върху оптимист, то сега акцентът е върху предпазлив.

Обикновени реалисти

За хората е важно прогнозите да не ги смажат с тежестта си, защото те, така или иначе, ще се надяват да не се случат. Ще приемат с лекота предвиждания, които повдигат духа им. Процесите на трансформация обаче не спират. Затова и всички, а не само специалистите в дадена сфера, трябва внимателно да наблюдават какво се случва и да си задават въпроса защо точно това става. Очаква се разместване на пластовете, новото идва с големи турбуленции. Старите структури се разрушават. Най-вероятно 2023-а да е година на кипеж, който изглежда като хаос, прогнозират социални анализатори. Какво пък толкова, нали вече добре знаем, че промяната е най-постоянното нещо.

Предлагаме няколко прогнози и очаквания на бизнес лидери и анализатори, които следят процесите и нас и по света:

Д-р инж. Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на Siemens за България, Северна Македония и Украйна:

Кризите направиха българския бизнес по-устойчив

Оставам умерен оптимист за развитието на българския бизнес през следващите 12 месеца

Със съжаление трябва да признаем, че кризите и нестабилността все повече се превръщат в „новото нормално“ за всички нас. Затова и моите очаквания са 2023 г. да премине до голяма степен под знака на тенденциите и процесите, които белязаха и отиващата си година. Сред тях са войната в Украйна, пост-ефектите от ковид пандемията и продължаващите затруднения в глобалните вериги за доставки.

Тук идва ролята на националните правителства, централните банки и международните институции, които трябва да действат бързо и решително, за да изведат света от състоянието на свободен полет по низходяща спирала. Нужни са програми и политики, което да подпомогнат най-уязвимите групи в обществото, без това да се отразява фатално на фискалната стабилност на държавата и на способността на бизнесите да останат конкурентоспособни в една изключително динамична среда.

Добрата новина е, че както показват официалните данни, до момента българският бизнес като цяло се справя доста добре на фона на близо 2-годишни пандемични ограничения, допълнително усложнени от икономическата несигурност, непрекъснато нарастващите цени на енергоносителите и геополитически турбуленции от последната година заради военните действия в Украйна.

Разбира се, прогнозите за задаващата рецесия и инфлация в световен мащаб може да задушат, или поне да забавят, започналото възстановяване на европейските икономики след ковид пандемията и със сигурност ще окажат влияние и върху България. Като цяло обаче, аз оставам умерен оптимист за развитието на българския бизнес през следващите 12 месеца. Вярвам, че една голяма част от компаниите и организациите у нас са си извлекли нужните поуки от кризите и са направили съответните промени в стратегиите и бизнес моделите си, за да бъдат по-подготвени за предизвикателствата, които би могло да ни поднесе близкото бъдеще.

Росен Иванов, управляващ партньор на Black Peak Capital:

По-бавен растеж отвъд потенциала

Нужно е отговорно правителство, което да се заеме с ключовите за България цели

 

Толкова много прогнози има за развитието на икономиката, че просто трябва да си избереш онази, която те устройва най-много, казано в кръга на шегата. Но освен прогнозите, ние следим и някои първоначални сигнали от различни индустрии. Миналата година беше време на растеж на българската икономика, през тази се очаква по-бавен растеж, но не рецесия. Според нас икономиката няма да може да достигне своя потенциал за развитие, макар да има възможности по Плана за възстановяване и макар да се местят производства от Китай и от Украйна. Въпросът е да съумеем да се възползваме от това.

В региона сме неконкурентни по отношение на стимулите, които се дават за привличане на инвеститорите „на зелено“. Директните инвестиции, важни за дългосрочния растеж, са под потенциала. Има опасност в политическото надцакване да се пристъпи към повече разходи, свързани с допълнителен дълг, които да ни отклонят от влизането в еврозоната, но и да доведат до макроикономически дисбаланси. Другият риск е липсата на адекватна регионална политика на България, което крие  икономически, политически, социални и демографски проблеми.

Надявам се, че след унизителното решение за Шенген и забавянето на Плана за възстановяване, ще има някакъв консенсус, за да се прокарат основни приоритети, свързани с присъединяването към еврозоната и Шенген, както и с икономическото възстановяване. Нужно е отговорно правителство, което да се заеме с ключовите за страната цели, а сред тях е и привличането на инвестиции във високопроизводителни сектори, но в това продължава да липсва експертност.

Политическата несигурност е спирачка в развитието на страната. Сега ни се струва, че живеем в драматични времена, но дори и да минем през рецесия, то ще е част от икономическия цикъл. За мен важен проблем остават неравенствата, които се създават между богати и бедни и „ножицата“, която все повече се разтваря в стандарта и разбиранията им за живота.

Има много неща, които да се направят в компаниите в България – например дигитализация, енергийна ефективност, привличане на инвестиции. Това може да даде осезателен ефект. Като фонд гледаме с оптимизъм напред в 2023, продължаваме да инвестираме и евентуалното забавяне на растежа не ни притеснява.

Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии:

Чакат ни огромен брой неизвестни

Има три вероятни икономически сценария, а що се отнася до политическата криза, трудно ще стане по-зле от ситуацията през 2022

При подобни прогнози за година напред има най-общо три сценария: оптимистичен, реалистичен и песимистичен, като „реалистичният“ е просто някъде по средата. Кой от тези сценарии ще се развие, зависи от динамиката в европейската икономика, особено в еврозоната, зависи също и от развоя на войната в Украйна, която се очертава да продължи и през тази година. Всички се надяваме на някакво разрешаване на политическата криза у нас и има едно българско събитие, което може да повлияе на цялостното развитие – поемането на курс за присъединяване в еврозоната през 2024. Но и от данните към април 2023 ще зависи дали България ще получи от Брюксел „зелена светлина“ за преминаване към еврото.

Единият вариант е европейската икономика да не е много тежко засегната от затягането на паричната политика. Това означава близък до нулата растеж, не чак рецесия. Ако и войната сравнително рано през годината тръгне към разрешаване, българската икономика ще регистрира осезаем положителен ръст в рамките на 2-3%. Ако инфлацията е под 10%, най-вероятно номиналното нарастване на икономиката ще е с 10-12%. Това е позитивният сценарий.

Ако войната в Украйна се проточи с всички странични ефекти на случващото се, тогава българската икономика ще стагнира и ръстът ще е между 0 и 2%. Третият сценарий е свързан с неблагоприятно развитие на европейската икономика, особено ако се наложи затягането да е по-сериозно, тогава може да последва по-сериозна рецесия в икономиката на еврозоната. При този сценарий, ако няма развръзка на конфликта, е много вероятно да бъдат засегнати стопанските процеси, особено свързани със суровинните вериги на доставки. Този трети сценарий е свързан с неголямя рецесия в България, при която растежът е отрицателен.

Кое от трите ще се случи, няма как да се предвиди. Но що се отнася до политическата криза, трудно ще стане по-зле от това, на което бяхме свидетели през миналата година. Нека не изключваме промяна към по-добро. А искаме ли да влезем в еврозоната, има конкретна работа, която трябва да се свърши. Но тя не е като за служебно правителство и не е за гуверньор с изтекъл мандат.

Влизаме в 2023 с огромен брой неизвестни.

Д-р Златин Съръстов, преподавател в катедра „Финанси“ на УНСС:

Икономическият растеж идва с по-добра фискална дисциплина

Ако се фокусираме върху секторите с висока добавена стойност, ще има и повече чуждестранни инвестиции

Очаквам успокояване през 2023 г. в Европа и в света. Това, което имаше да се случи като последствия от пандемията и от войната в Украйна, то вече се случи. Европейската икономика  се адаптира към тези негативни процеси, пое ги дори по-плавно, отколкото очакваха голяма част от икономистите.

Прогнозата за България е в контекста на ЕС и европейската икономика, тъй като нашата страна е тясно интегрирана с тях. Очаквам със или без редовно правителство българската икономика да продължи да се развива и прогнозите ми са за 3% реален икономически ръст над инфлацията. Вярвам, че ще има връщане към по-добра фискална дисциплина, леко снижаване на бюджетния дефицит в порядъка на 10%, което обаче зависи от това кой ще управлява. Но предвид предстоящото влизане в еврозоната, трябва да затегнем фискалната дисциплина. България все повече губи атрактивност за външните инвеститори, тъй като доскоро се предлагахме като място с евтина работна ръка и ниски производствени разходи, което вече не е така, тъй като процесът на конвергенция към ЕС изчерпа потенциала на тези двигатели на растежа на чуждестранните инвестиции. Оттук нататък трябва да се фокусираме върху неща, в които сме добри – например развитие на секторите с висока добавена стойност. Но в България говорим повече за проблемите, отколкото за постиженията. И вместо да се вайкаме, че Нидерландия има съображения срещу присъединяването ни към Шенгенското пространство, може да насочим внимание към трудовата миграция.

България не е периферия на ЕС, а може да се позиционира като входно-изходна точка. Като потенциал за икономически растеж може да акцентираме върху изграждането на инфраструктурата, която свързва Турция с ЕС. Бихме могли също да осигурим алтернативни маршрути за Грузия, Азербайджан и Армения през Черно море, тъй като войната в Украйна затвори техните транспортни коридори към ЕС.

Притесненията за въвеждането на еврото у нас имат политически и геополитически характер. Въпросът е дали ще ни имат доверие, че няма да злоупотребим, ако през 2024 г. ни приемат в еврозоната. И ако не си „напишем домашното“, ще стане същото като с Шенген.

Илия Кръстев, председател на Българската асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST):

Задава се леко охлаждане на технологичния пазар

Политическата нестабилност и липсата на държавнически решения хвърлят сянка върху икономическия растеж

Технологичният сектор и индустрията на изнесените услуги продължават да са едни от двигателите на устойчивото развитие на българската икономика и значим фактор за задържането и връщането на младите хора в страната. Според данните от последния годишен доклад на AIBEST ние формираме 5,9% от БВП с около 90 000 служители, като само за последната отчетна година броят им е нараснал с 10 000 души.

България се утвърди като най-добре развитият център за високотехнологични услуги в Югоизточна Европа и разпознаваем европейски дигитален център. Услугите, които се предлагат от българските технологични компании, са с все по-висока добавена стойност и се конкурират успешно с централно- и западноевропейските компании на световната технологична сцена. Нашата прогноза показва, че, ако се запази доброто темпо на развитие на индустрията ни, приносът ни към БВП на България ще достигне дял от 9% до 2025 г.

Разбира се, нашият сектор е част от глобална бизнес екосистема и външните геополитически и икономически фактори, както и локалните политически решения неизбежно влияят върху потенциала ни. Големи световни технологични лидери вече обявиха публично намеренията си за съкращаване на служители и намаляване на инвестициите. От друга страна, намаляването на достъпа до евтини парични ресурси означава, че компаниите и инвеститорите ще бъдат много по-предпазливи. На този фон, политическата нестабилност у нас и липсата на държавна стратегия, на предвидимост на законодателните инициативи и облекчаване на процедурите по наемане на служители от страни извън ЕС (с цел преодоляване на недостига на кадри) са реални пречки пред нашия сектор. Въпреки предизвикателствата и очакваното охлаждане на пазара, ще се запази световната тенденция за търсене на нови автоматизации и ефикасност на процесите на работа. Като експортно ориентирана индустрия това е голяма възможност за високотехнологичния бизнес в България през 2023 г.

Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка:

Има шанс да избегнем рецесията

Всички ще посрещнем нови предизвикателства в търсенето на стратегически успехи

Свикнахме да характеризираме последните няколко години с думата „предизвикателни“, по един или друг повод, и показанията на данните от барометъра за 2023-а отново ще се индикират около тази стойност.

България има своята зададена национална цел да стане част от еврозоната на 1 януари 2024 г. и присъединяването ни към втората най-използвана валута в света е процес, който очакваме да влияе положително на икономиката и да е двигател за ускоряване на реформите, повишаване на благосъстоянието и създаване на по-благоприятна предвидима бизнес среда.

Прогнозните очаквания за тази година са българската икономика да забави растежа си, но да избегнем рецесията. Прогнозите за ръста на БВП са различни и варират между консервативните 0.1% до далеч по-оптимистичните 1.6%. Гледайки макроикономическите показатели към момента, ние сме по-скоро оптимисти, че забавянето на икономиката ще бъде краткотрайно и бързо ще се върнем обратно към растеж.

Българската банкова система е добре подготвена да посрещне забавянето на икономиката. Що се отнася до Пощенска банка, то ние изпратихме година, която е много успешна за нас. Кредитният ни портфейл надхвърли 10 млрд. лв., което е ръст от 14.5%  на годишна база и пазарен дял от 11.9%.

И докато сме на темата за успеха, бих желала да изтъкна още един, който тепърва ще развиваме в Пощенска банка: сделката за придобиването на клона на БНП Париба Пърсънъл Файненс в България, чието финализиране очакваме през първата половина на 2023 г. Това ще бъде поредна стъпка към разширяване на пазарния ни дял и заемането на още по-силна и солидна позиция в „голямата четворка“ на банковия бизнес.

Текстът е част от бр. 112 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.