ББР вече ще финансира държавни инфраструктурни проекти
Надзорният съвет ще одобрява всички единични заеми, надхвърлящи 5% от капитала
~ 2 мин.
Българската банка за развитие (ББР) вече може да финансира публични и публично-частни инфраструктурни проекти с национално и регионално значение. Това стана възможно, след като Българската народна банка (БНБ) одобри промените в устава на ББР, които пък бяха приети по-рано от мажоритарния собствени Министерството на икономиката и миноритарния - Банка ДСК.
В новия устав има и още промени, които според Банката за развитие „отразяват европейската практика и лимити за банково кредитиране, както и приоритетите, заложени в Стратегията за дейността на ББР, която беше приета от МС през юли 2017 г“.
Увеличават се възможностите за по-мащабно он-лендинг финансиране, с което трябва да бъде създадена по-подходяща среда за развитието на малките и средни предприятия – основна цел, заложена в Закона за ББР. Занапред ще бъдат прилагани директно изискванията за кредитната дейност по Регламент 575/201З/ЕС, които са валидни за всички банки в България и в ЕС.
Новост е въвеждането на праг, при който се изисква разрешение на Надзорния съвет за одобряване на експозиции, надхвърлящи 5% от собствения капитал на банката. Целта е да се създаде по-добър контрол в кредитната дейност и ясно разграничение на контролните функции на НС.
За първи път в устав на българска банка се въвежда и дефиниция за свързани с политически партии лица, в изпълнение на надзорните препоръки на БНБ. Документът регламентира ролята на главния изпълнителен директор, която и до този момент фигурира във вътрешните правила за дейността на ББР и е утвърдена практика сред всички водещи български и международни банки, както и сред международните финансови институции.
Без промяна остава начинът на вземане на решения и представителството на банката от двама изпълнителни директори едновременно, задължителни както в българското, така и в европейското търговско законодателство.
В новия устав има и още промени, които според Банката за развитие „отразяват европейската практика и лимити за банково кредитиране, както и приоритетите, заложени в Стратегията за дейността на ББР, която беше приета от МС през юли 2017 г“.
Увеличават се възможностите за по-мащабно он-лендинг финансиране, с което трябва да бъде създадена по-подходяща среда за развитието на малките и средни предприятия – основна цел, заложена в Закона за ББР. Занапред ще бъдат прилагани директно изискванията за кредитната дейност по Регламент 575/201З/ЕС, които са валидни за всички банки в България и в ЕС.
Новост е въвеждането на праг, при който се изисква разрешение на Надзорния съвет за одобряване на експозиции, надхвърлящи 5% от собствения капитал на банката. Целта е да се създаде по-добър контрол в кредитната дейност и ясно разграничение на контролните функции на НС.
За първи път в устав на българска банка се въвежда и дефиниция за свързани с политически партии лица, в изпълнение на надзорните препоръки на БНБ. Документът регламентира ролята на главния изпълнителен директор, която и до този момент фигурира във вътрешните правила за дейността на ББР и е утвърдена практика сред всички водещи български и международни банки, както и сред международните финансови институции.
Без промяна остава начинът на вземане на решения и представителството на банката от двама изпълнителни директори едновременно, задължителни както в българското, така и в европейското търговско законодателство.
