„БДЖ-Товарни превози“ отчита над 8.7 млн. лв. загуба през 2023 г.

„БДЖ-Товарни превози“ е на загуба от над 8.7 млн. лв. за 2023 г. заради намалени приходи от превоз на товари с 14% спрямо миналата година, както и заради по-малка държавна компенсация на цените на енергията, но и заради по-големите инфраструктурни такси. Това сочат предварителните данни за финансовите резултати на дружеството, представени от транспортния министър Георги Гвоздейков след запитване от народния представител Димо Дренчев („Възраждане“).

Като мотиви за по-малките превозени обеми министърът посочва намаленото промишлено производство в национален и европейски мащаб, пандемията, икономическата обстановка заради войната в Украйна, както и енергийната криза. Освен това се цитира и инфлацията в ценообразуването на основни суровини и услуги.

Конкретно отражение на тези процеси в железопътния транспорт доведе до изключителна висока волатилност на цените на енергоизточниците и в частност на електрическата енергия“, посочва Гвоздейков.

На въпрос дали има скрито крос субсидиране между „Товарни превози“ и „Пътнически превози“, министърът отговаря, че такова няма. Допълва, че всички услуги между дружествата се извършват на пазарен принцип и се фактуриран по пазарни цени и на база сключени договори.

Финансовите резултати

По предварителни данни нетният финансов резултат на дружеството за 2023 г. е загуба в размер на над 8.7 млн. лв. Това, според отговора, се дължи на намаление на приходите от превоз на товари с 14 на сто спрямо същия период на 2022 г. и на „намаление на приходите от ДБ за компенсиране на цените на енергийните източници със 17.8 млн. лв., спрямо получените финансирания за същия период на 2022 г.“

Само година по-рано – през 2022 г. – „Товарни превози“ бе на печалба в размер на малко над 12.9 млн. лв. Дружеството е на загуба и през 2021 г., като тогава тя е в размер на малко над 7 млн. лв. Тези спадове и върхове се дължат на

увеличение на базовата цена на услугата, на компенсиране увеличението на цената на ел. енергия, чрез финансиране от държавата и намалени инфраструктурни такси за 2022 с 50%“.

От представената информация става ясно, че дружеството щеше да е на загуба и през 2022 г., ако не бяха държавните компенсации за енергия и намалените инфраструктурни такси. Така печалбата за тази година не е от дейността на „Товарни превози“, а от политиката на правителството. БДЖ „Товарни превози“, за разлика от „Пътнически превози“, се конкурира с други компании в сектора.

Брутната печалба (бел. р –  приходите преди лихви, данъци и амортизация, EBITDA) е в размер на над 2.1 млн. лв. по предварителни данни за 2023 г. В отговора се посочва, че се отчита влошаване на този показател с 22.7 млн. лв. спрямо предходната година, „в резултат на намаление на приходната част с 22%“.

Печалбата преди лихви и данъци, без амортизацията (EBIT), е отрицателна величина за 2023 г. и е в размер на над 8.3 млн. лв., като намалява спрямо 2022 г. с 21.5 млн. лв.

Приходите на дружеството за 2023 г. изглеждат така:

• От превоз на товари са в общ размер на малко над 122 млн. лв., но намаляват спрямо 2022 г. с 14 на сто, а спрямо 2021 г. се увеличават с 3%.
• Други приходи от експлоатационна дейност – около 1.3 млн. лв., което е с около 145 хил. лв. повече от отчетените през 2022 г. Това се дължи на повече реализирани приходи от подаване и изваждане на вагони, извършване на маневрена дейност, обслужване на гари и др.
• Други приходи – 4.8 млн. лв. за 2023 г, но не се уточнява от каква дейност са. Спрямо 2022 г. и 2021 г. са повече
• Приходи от финансирания – малко над 1 млн. лв. или с цели 94% по-малко от получените финансирания през 2022 г., като тук влиза и държавната компенсация за високите цени на енергията. Намалението спрямо 2022 г. е в размер на цели 17.8 млн. лв.

Разходите за 2023 г. са в размер на 130 млн. лв., като се посочва че са намалени с 10% спрямо 2022 г. Това се дължи главно на разходите за електроенергия, които през миналата година са били по-малки от тези през 2022 г. Така те възлизат на около 24.6 млн. лв. през 2023 г., а през 2022 г. – на 50.1 млн. лв.

• Гориво – за 2023 г. са отчетени 6.2 млн. лв., което е 4% от разходите за основна дейност.
• За персонал – те имат най-голям дял, като за 2023 г. са 54% от разходите за основна дейност, докато през предходните две години са били 44%. Увеличението се дължи на по-високата минимална работна заплата, приета миналата година.
• За външни услуги – за 2023 г. са в размер на 26.6 млн. лв. , като най-голям дял заемат инфраструктурните такси, които се плащат към Национална компания „Железопътна компания“. Само те са в размер на 17.8 млн. лв. 
• Амортизации – отчетени са 6.2 млн. лв. за 2023 г., което е 4% от разходите по икономически елементи.
• Ремонтните програми на дружеството за 2023 г. се изпълняват на 91% за товарните вагони и 89% за локомотивите.

Припомняме, че въпросните инфраструктурни такси бяха намалени с 50% през 2022 г. заради пандемията. През миналата година обаче НКЖИ реши да актуализира тези такси. Тогава много остро реагираха частните жп превозвачи, като заявиха, че рязко са увеличени тарифи за непланирани превози на товари, а според бранша 98% от превозите са именно такива. Транспортният министър Гвоздейков обаче защити промените и заяви, че няма поскъпване.

Видно обаче от отговора на Гвоздейков увеличение наистина има. Изрично е посочено, че тези разходи на дружеството „спрямо 2022 г. са увеличени с 4.8 млн. лв.“

Дължи се на това, че от началото на 2023 г. са възстановени всички такси, които през 2022 г. бяха облекчени, чрез въвеждане изменение на методиката за изчисление на инфраструктурните такси.“

Количества товари

Превозените през 2023 г. товари са в размер на над 5.7 млн. тона, които определят пазарен дял на дружеството от 33.1%. Този дял обаче е бил по-висок през последните две години, като през 2021 г. е стигал дори 39.5%.

Като причини за това, Гвоздейков посочва, спирането на работа на един от основните клиенти на дружеството – „Аурубис България“ АД поради извършване на профилактика за определен период от годината. Временно са спрени превозите и на други клиенти – „ТТЛ“ и „Вирон Груп“.

Tонкилометровата работа е намалена с 20% спрямо 2022 г. ,а спрямо 2021 г. – с 19%.“

Въпреки това нетната приходна ставка е увеличена с 8 на сто спрямо 2022 г., поради увеличаване на цената на транспортната услуга.

Намаляват и международните превози, става ясно от отговора. През 2023 г. дружеството е внесло най-много товари от Турция, Сърбия и Румъния, като вносът представлява 44% от общото количество на товарите. Износът представлява 51%. Най-голям относителен дял има износът на стоки от Турция, Сърбия и Северна Македония. Транзитът е в размер на 5% от общото количество, като главна преминават стоки от Австрия за Турция, от Унгария за Турция и от Полша за Турция.