Без допълнителни средства краят на „Пирогов“ идва на 1 март

Проф. д-р Стоян Миланов е Изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” от 30.01.2013 г. Преди това е изпълнявал дейнoстта изпълнителен директор, бил е заместник-директор по лечебната дейност и началник на клиниката за интензивно лечение.

Той е национален консултант по Спешна медицина, доцент по анестезиология и интензивно лечение и доцент към катедрата по Спешна медицина при МУ София. От лятото на 2013 г. е председател на Българското дружество по спешна медицина.

Проф. Миланов, къде се коренят проблемите на българското здравеопазване?

Основният проблем на здравеопазването ни е, че сме много бедни и липсва силна икономика. На този фон услугата, получавана от пациентите за тези пари в системата, всъщност е доста добра. Тя се дължи единствено на знанията, уменията и донякъде „pro bono” работата на тези медицински специалисти, които все пак са положили Хипократова клетва. На това се крепи цялата система и на абсолютно нищо друго. Ние вървим по една обратна спирала надолу, достигнали сме доста ниска точка и има сериозен риск всичко да се счупи.

Ситуацията е следствие на още две допълнителни неща. Първо, неразбиране от страна на финансистите, че медицинската добавена стойност е изобщо добавена стойност. Те първо искат реформи, за да предоставят след това пари. Това не работи, защото в тази болница се произвежда продукт, който те никога не са осмисляли и не са искали да признаят като бъдеща полза. Години спечелен продуктивен живот, работоспособност, а другото е неоценимо - връщането в семейството и човек да се чувства щастлив и пълноценен. Това е нашата работа и тази стойност няма кой да я оцени в България. Тези неща в нормалните държави са решени отдавна и те са дефинирали продукта, с който лекарите допринасят за развитието на икономиката и обществото. Една стотинка, дадена за здраве, е сто стотинки след време. Въпросът е, че от сегашната система страда потенциалът на цялото население.

Второ, казвам го след 26 години, започнати от най-ниското ниво, финансирането днес не е способно да отговори на предизвикателството на медицината. Тя е светлинни години напред.В „Пирогов“ има 200 лекари, обучени да работят с определен тип апаратура на запад, но я нямат тук. Да не можете да приложите възможностите си е геноцид и когато говорим, че нямаме специалисти - това въобще не е вярно.

Какъв трябва да е водещият принцип при реформирането на спешната помощ?

Истината е, че за 13 години системата за спешна медицинска помощ бе използвана като буфер, обиращ негативите на недовършените реформи в здравеопазването и случилото се в нея е резултат от неблагополучия в извънболничната и болничната му част. Една реформа, проведена по правилния начин в извънболничната помощ, включвайки урегулиране на болничното здравеопазване и възобновяване на спряната преди 15 години приватизация на заведенията, веднага би довела до положителен ефект по отношение финансиране, логистика и регулиране на спешната медицина. Ако там нещата са добре, спешната медицина няма да е повече патерица на системата, отдушник и възможност пациенти, които не могат да се възползват от медицинско обслужване на друго място, да влизат в нея като обекти извън спешността. Системата трябва да се дефинира и отърве от несвойствени дейности и в крайна сметка хората, които сме в нея, да се занимаваме само с това, за което сме учили. Там са знанията и уменията ни, но не и да обираме негативите на цялото здравеопазване.

Какво е мястото на „Пирогов” в здравната система на страната и как да се говори за нейното развитие, а не просто за финансово ѝ оцеляване?

„Пирогов“ е възникнала като структура, където всеки пациент в спешно състояние да бъде обслужен. Тя води началото си от нуждата на самите пациенти, не от тази на някой доцент или професор, който иска да има клиника. Този модел бе приложен преди две години, колкото и странно да звучи, в Ню Йорк, където кметът Бил де Блазио защити болница, ликвидирана от една руско-украинска мафия. Въпросът е, че хората си я поискаха обратно и той с това спечели изборите. Там направиха подобие на „Пирогов” и спечелиха с това цял един огромен нюйоркски квартал. Обслужвайки нуждата на хората, ти решаваш всичко.

Истината е, че това е болницата на народа. Болница, която бе с определен статут преди време, загубен, защото покрай сухото изгоряхме и ние. Областите, в които работихме, не бяха защитени и не бе адресирано, че спешната медицина е нещо уникално и не се знае кога един човек ще стане спешен пациент. През нея преминават пациенти без значение раса, възраст, пол, социален статус - милионери, мутри и каквито и да било. Отговорността и нуждите при спешния пациент са многократно по-големи от тези при планова операция и никой не може да го разбере това. Може да се случи всичко, рисковете са огромни и затова западните системи финансират спешността много сериозно.

Никой не ни пита дали все пак се нуждаем от някакъв аванс, с който да посрещнем нуждите на спешните пациенти. Пожарният автомобил изчаква екипиран и пълен с вода в случай на пожар. Кой пълни „Пирогов”, докато тя чака да бъдат приети 2500 пациенти за операции само за декември, в следствие на поледиците? Никой...

Аз искам аванс, за да се посрещнат тези нужди и ако той не се даде, ние изпадаме в цайтнот. Да, ако някой каже, че ние нямаме тази специфична функция, която изпълняваме, то за два месеца тази болница ще стане един бутик. Само че тези хора къде ще отидат? Няма да е в частните болници. Ако някой иска пациенти със спешни проблеми да бъдат обслужени навреме и качествено, трябва да даде този аванс. Той ще ни даде възможност да се развиваме и впоследствие, защото ни е трудно да оцеляваме по чисто търговски принципи на договаряне при сегашните условия и задължения.

„Пирогов” бе принуден да развие своето портфолио с нехарактерни за нея дейности, за да оцелява, и въпреки това не се получава. Основните функции тежат, те са недофинансирани, особено в болничната част, защото не е достатъчно да се финансира от държавата един пациент, който е вдигнал слушалката, линейката го е обслужила и той попада в шокова зала. При него се извършват спешни оперативни интервенции, а реанимационното звено трябва да се поддържа, така че да го поеме в бъдеще.

През 1991 г. „Пирогов“ работеше с 5 антибиотика. В момента лекарите тук могат да избират между 420. При 25 000 пациенти приети за година, 1200 от тях умираха. В момента имаме 45 000 преминали през болницата, от които умират 1000. Тежестта на случаите сега е четири пъти по-голяма, защото тогава периферията от болници бе сравнително добре уредена и те приемаха много тежки случаи.

Абсолютно задължително е покачване на цените или съфинансиране на спешните диагностично-свързани групи. В момента спешният пациент е такъв, само докато се напише история на заболяването. Оттам той става грижа на НЗОК и престава да бъде такъв за самата държава. Само че спешен пациент със сериозни проблеми може да бъде обслужван 2-3 месеца. Тези пациенти струват много пари. Ние сме предоставили нашата себестойност, министерството има всички разчети. Отговор няма, няма и да има скоро. Ако държавата е приела това за нормален модел, аз не мога.

Как функционирате все пак при недостига на средства?

Представители на Световната банка се учудиха как продължаваме да функционираме. Аз също не мога да отговоря на този въпрос. За мен е много лесно - съкращавам 800 човека, въвеждам 8-часов работен ден и се превръщаме в Правителствена болница. Ако съм изпълнителен директор на болница по спешна медицина, обаче, ако обичате, някой трябва да плати тази сметка! Поддържам 26 екипа денонощно по отделните медицински специалности и пациентът има пряк достъп до специалист. Това го няма в цял свят и дори в Германия започнаха да изтъкват, че пациент може да влезе след един час при хирург. Тук всеки може да го направи. Това нещо има цена и в момента тази цена се плаща от хората, които работят тук. Разбира се плаща се и от директора, защото във всеки един момент могат да ми кажат: „Ти отиваш в затвора заради безстопанственост и лошо управление!“.

Критичното съотношение на активи към задължения в тази болница ще бъде достигнато на 1 март. Аз се надявам да не съм последният директор на „Пирогов“. Не искам да загася лампата на тази болница, защото сме тръгнали натам. Това е хроника на една предизвестена смърт.