Без вдигане на данъци или рязане на разходи няма да стане

Бюджетът има структурни проблеми и трябва да се взимат политически решения в средносрочен план. Дали вдигане на данъци, дали ограничаване на някои разходи – това си стои като стратегия на дневен ред. Трябва обаче да го решава редовно правителство и подкрепящите го политически сили. Това каза Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, който взе участие в дебатите в Комисията по бюджет и финанси на решението за удължаване на Удължителния закон за държавния бюджет.

Решението за „удължаване на удължаването“, както се пошегуваха някои депутати в комисията, беше одобрено с пълно мнозинство в Комисията – 19 гласа „за“. Предстои гласуване в пленарна зала и ако и там бъде подкрепено с такова мнозинство, държавата ще може да се разплаща и след 10 юни.

Но по време на обсъждането на удължаването, депутатите коментираха състоянието на бюджета като цяло и имаха възможност да задават въпроси на финансовия министър Росица Велкова. Най-остри критики тя получи от „Продължаваме промяната“, чийто финансов министър подготви бюджета, по който все още работи държавата.

Според Любомир Дацов настоящата икономическа ситуация в страната не предполага дефицит, по-голям от 0.5 или 1%.

Това, че се дискутира 3% дефицит, е политическо решение а не e бaлансиращо бюджетно. Нiе трябва да имаме 0.5% в съответствие с развитието на икономиката“, каза той.

Заради огромни допълнителни разходи, приети с актуализацията на бюджета през лятото на 2022 г., които не са подкрепени с необходимите приходи, както и заради забавянето на инфлацията и на данъчните приходи, Министерството на финансите очаква бюджетен дефицит от 6.4%. При подобен показател България ще остане извън еврозоната поне още няколко години.

Велкова каза, че тази „дупка“ в бюджета може и да се свие, но това зависи изцяло от депутатите, които трябва да приемат нов бюджет за 2023 г. и там да заложат нужните мерки за свиването ѝ.

Дацов напомни, че за да влезем в 3% трябва да се гледа бюджетния дефицит на начислена основа, а не на касова. Поради тази причина отлагането на някои разходи по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) няма да е от полза в тази посока.

Той коментира и капиталовите разходи, които и тази година няма да се изпълнят в пълен размер, но и по-добре, тъй като дефицитът съвсем ще излезе от контрол.

Ако бъде изпълнена заложената капиталова програма от 11 млрд. лв. за тази година, дефицитът ще е 12 млрд. лв.“, каза Дацов.

Засега капиталовите разходи са с 36% повече от миналогодишните.

Можем да потвърдим, че има връзка между забавянето на инфлацията и забавянето на приходите в бюджета. За съжаление, забавянето на данъчните приходи е доста по-голямо, отколкото е темпа на нарастване на разходната част. За месец май нарастването на приходите е 8.5%, а всички разходи растат със 17%“, обясни финансистът.

По неговите думи този темп е постоянен от началото на тази година. До края на годната той очаква темпът да се ускори и за цялата година разходите да са с 20% по-високи, данъчните приходи – с около 7 – 8% повече, а общите приходи – с 6 – 7%.

Вместо да се сближават, за да се забави дефицита, тези разлики остават постоянни и поставят под въпрос всякаква стратегия за намаляване на дефицита. Защото можем да играем с инфлацията и задържането на някои разходи, както опитва да предложи Министерството на финансите – прави допълнителни усилия за намаляване на разходите, като спиране на програмата за саниране например, макар да са само 80 – 100 млн. лв., пак е нещо. Но без структурни мерки в дългосрочен план трудно ще се върнем на балансирана позиция“, категоричен е Дацов.