Мирела Вавова 
Отрасли
Биометрията е бъдещето на идентификацията
След септември месец 2019 г. всички банки и издатели на карти ще са длъжни да ползват биометрия
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 2 мин.
Съвременният потребител използва най-често ПИН и еднократни смс пароли, но бъдещето на идентификацията е в биометрията. Към него ще ни доближи задаващата се по-късно през годината PSD2 директива. Това смята Иван Хаджов, мениджър бизнес развитие в Mastercard за България, според когото сегашните инструменти ще отстъпят място на нови и по-сигурни методи.
„Крайният потребител предпочита да не помни пароли, да не се занимава с главни и малки букви, секретни въпроси, любима книга и т.н., които не само, че не са сигурни, но и са безкрайно неудобни“, коментира той.
Биометричните методи са налични от години благодарение на новите технологии в мобилните устройства. Една от най-използваните опции е тази за сканиране на пръстов отпечатък, но съществуват и други като гласовата идентификация и лицевото разпознаване например. „Сигурността я има, но е голямо предизвикателство да бъде комуникирана и правилно разбрана от крайния потребител, така че спокойно да се използват услугите, които безспорно дават улеснение и бързина“, коментира Хаджов.
Показателно е, че 46% от българите казват, че биха използвали биометрия, а едва 18% го правят наистина към момента.
Данните са от проучване на Mastercard за навлизането на дигиталните услуги в ежедневието на хората, проведено в 13 държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), включително България. „При следващото такова съм сигурен, че този процент ще е, ако не двоен, то поне с 50-60% по-голям“, смята Иван Хаджов, според когото пробва ли веднъж биометрията, човек разбира, че тя наистина е сигурна и много лесна.
След септември месец 2019 г. всички банки и издатели на карти ще са длъжни да я ползват. Това ще е пазарен стандарт, който се налага от регулатора с влизането в сила на директивата PSD2. Всички нови и модерни телефони вече съдържат такива инструменти и много потребители вече имат представа за тях. Все още те се използват предимно за влизане в профили в социални мрежи или други видове платформи.
„Това предстои да стане мейнстрийм и при плащанията и търговията“, посочва Хаджов и добавя, че удобството на биометрията е свързано с липсата да се помнят пароли и това какви данни са били предоставени по-рано на един или друг търговец.
От гледна точка на сигурност е важно да се отбележи, че биометричните данни не се съхраняват в централна база. Обикновено се държат в самия телефон. „Това означава, че дори ако някой недоброжелател си направи труда да пробие системата, той може да стори това само в един единствен случай“, дава пример Иван Хаджов. Разликата при паролите е, че те в повечето случаи се пазят в бази данни, които ако се пробият, водят до изтичането и компрометирането на огромни количества данни за множество потребители.
Изискването на регулатора е, за да има по-високо ниво на сигурност, да се използва повече от един фактор на идентификация. В случая на биометрията тя съвместява два такива – нещо, което потребителят притежава (например мобилен телефон, през който ще я се идентифицира) и това, което е той като личност (доколкото ще предостави пръстовия си отпечатък, глас или друга своя отличаваща го характеристика).
След септември месец 2019 г. всички банки и издатели на карти ще са длъжни да я ползват. Това ще е пазарен стандарт, който се налага от регулатора с влизането в сила на директивата PSD2. Всички нови и модерни телефони вече съдържат такива инструменти и много потребители вече имат представа за тях. Все още те се използват предимно за влизане в профили в социални мрежи или други видове платформи.
„Това предстои да стане мейнстрийм и при плащанията и търговията“, посочва Хаджов и добавя, че удобството на биометрията е свързано с липсата да се помнят пароли и това какви данни са били предоставени по-рано на един или друг търговец.
От гледна точка на сигурност е важно да се отбележи, че биометричните данни не се съхраняват в централна база. Обикновено се държат в самия телефон. „Това означава, че дори ако някой недоброжелател си направи труда да пробие системата, той може да стори това само в един единствен случай“, дава пример Иван Хаджов. Разликата при паролите е, че те в повечето случаи се пазят в бази данни, които ако се пробият, водят до изтичането и компрометирането на огромни количества данни за множество потребители.
Изискването на регулатора е, за да има по-високо ниво на сигурност, да се използва повече от един фактор на идентификация. В случая на биометрията тя съвместява два такива – нещо, което потребителят притежава (например мобилен телефон, през който ще я се идентифицира) и това, което е той като личност (доколкото ще предостави пръстовия си отпечатък, глас или друга своя отличаваща го характеристика).
