Биткойн или злато: Може ли дигиталният актив да измести жълтия метал?
Отпадането на ограниченията и въвеждането на благоприятни регулации може да спомогнат за по-широкото приемане на криптовалутите

© ECONOMIC.BG / AI generated
В последните месеци на 2024 г. биткойн – понастоящем най-голямата криптовалута с пазарна капитализация от 2 трлн. долара – поскъпна значително. Монетата премина психологическия праг от 100 000 долара, а очакванията за 2025 г. са това стремглаво възходящо движение да продължи и дори да достигне ценови нива от 200 000 – 350 000 долара.
Тези движения мотивираха някои анализатори да направят смелата прогноза, че в близките години биткой може да „изяде“ част от пазара на злато и да възприеме ролята на съхранител на стойност – позиция, която традиционно принадлежи на златото.
Друга причина за подобни оценки бе връщането на Доналд Тръмп като президент на САЩ. По време на предизборната си кампания той пое ангажимент да спре репресиите на правителството срещу криптовалутите и да въведе благоприятни регулации в полза на тези, които искат да развият нов тип разплащания, пише CNBC. Сред предизборните му обещания бе и разхлабването на ограниченията върху инвестициите в криптовалути.
И макар, противно на нагласите сред пазарните участници, всичко това да не стана в първия ден от встъпването му в длъжност, още през първата си седмица като президент Тръмп нареди създаването на работна група, която да измисли ново законодателство за криптовалутите, включително създаването на национален резерв от дигитални активи и забраната за създаване на дигитални валути на централните банки (CBDC) в САЩ, които биха могли да се съревновават със съществуващите криптовалути, пише Reuters.
Обещаващи прогнози
Редица експерти от сферата направиха свои прогнози за бъдещето на криптовалутите.
Робърт Кийосаки, добре познат финансов гуру и автор на небезизвестната книга „Богат татко, беден татко“, е сред поддръжниците на теорията, че след 10 години биткойн ще изземе част от позициите на златото.
В края на декември миналата година от борсата Binance също излязоха с материал по темата, изтъквайки, че в момента биткойн вече надминава пазарната капитализация на среброто, която е 1.8 трлн. долара, и скоро може да надмине и тази на златото (бел. ред. – в момента тя е над 18 трлн. долара).
Изпълнителният директор на Coinbase Брайън Армстронг написа в социалната мрежа Х, че всяка страна със златни резерви трябва да държи поне 11% от тези количества в биткойн. „Вярвам, че в следващите 5 до 10 години пазарната капитализация на биткойн вероятно ще надмине златото. Затова и тези резерви трябва да растат, за да надминат златото“, коментира Армстронг.
На този етап е ясно, че биткойн е по-добра форма на парите от златото. Той е рядък, точно като златото, но е по-лесно преносим и разделим“, каза Армстронг по време на Световния икономически форум в Давос тази година.
Буфер с хилядолетна история
Подобни обещаващи прогнози обаче няма да са лесноизпълними и ще отнемат време. Тяхното изпълнение зависи от различни фактори, включително уникалните особености на двата актива
Със сигурност част от позицията на златото в инвеститорските портфейли, особено при по-младото поколение, ще държи криптовалутите, те ще навлязат все по-силно и властно във възможностите за инвестиции“, каза за Economic.bg Валентина Григорова-Генчева, директор Дирекция „Злато и нумизматика“ в Първа инвестиционна банка и преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).
Тя обаче изтъкна, че жълтият метал има редица предимства, които трябва да се вземат предвид, сред които неговата практическа неразрушумост и дълга история.
Златото е бил металът на владетелите, то е една от първите форми за разплащане, включени в размяната на стоки, още в зората на човешката история“, каза Генчева.
Тя напомни и за историята, скрита в сърцето на Варненския халколитен некропол, където лежи най-старото обработено злато не само в Европа, но в цял свят. Точно там за пръв път в отделни гробове са открити първите миниатюрни златни халки, които „категорично нямат декоративна роля, а най-вероятно са играли ролята на протопари“.
Златото, за разлика от криптовалутите, има хилядолетна история и дълги години е използвано като еквавилент на стойността, особено в условията на златен стандарт“, добави преподавателят във ВУЗФ.
Според нея, колкото и ускорен да е ритъмът на навлизане на промени, „все още има редица ограничения, на държавно или финансово ниво, пред криптовалутите“.
Едва когато отпаднат тези ограничения в световен или европейски мащаб, едва тогава ще може да говорим за част от нишата на инвестиционното злато. За момента няма такъв масов процес“, прогнозира Генчева.
По думите ѝ има възможност управлението на Доналд Тръмп в САЩ да доведе до положителни промени за дигиталните активи, в т.ч. тяхното признаване във финансовите среди. Един голям техен недостатък обаче остава непредвидимото ценово движение. За разлика от тях, златото устойчиво поскъпва през последните десетилетия.
Златото е стабилно в зелената зона и то не за период от 1 – 2 години, а за 20-годишен период. За 20 години златото е увеличило цената си с 2317 евро, а доходността му е 710% ( бел. ред. – данните са актуални към 24 януари)“, изчисли Генчева.
Само за година пък скъпоценният метал е добавил почти 800 евро към цената си, а доходността му е достигнала 42 на сто.
Въпрос на поколения
Подобно мнение изрази и Владислав Драмалиев, директор на фондация „Битхоуп“.
Златото няма да бъде изместено като актив, това е въпрос на поколения“, заяви той в коментар за Economic.bg.
Той обясни, че за по-младите инвеститори златото не представлява такъв интерес, защото те предпочитат дигиталните активи, докато по-възрастните са свикнали с жълтия метал заради дългата му история и ценова стабилност.
Драмалиев прогнозира, че едва ли едното ще замени другото, а по-скоро двете ще съществуват паралелно въпреки разликите във волатилността, при което биткойн може да поскъпне или поевтинее с 10 – 15% в рамките на деня, „което дори в момента е малко“.
Той изведе част от предимствата на биткойн, сред които ограничеността му, лесното му транспортиране и делене.
Възможните биткойни, които могат да бъдат „изкопани“, са само 21 млн. броя, а от тях 95% вече са „изкопани“, изчислява Драмалиев. За разлика от него, при златото могат да бъдат открити нови залежи и да се осигури нов добив.
Генчева обаче изтъкна, че това не е съвсем така, тъй като той е рядко срещан метал.
Добитото количество злато и по данни на геолозите, това, което се намира под земната кора, е ограничено, а това предопределя ролята му на актив защита или буфер в кризисни ситуации“, каза Генчева.
По думите на Драмалиев големият плюс на биткойн и ниските транзакционни такси за пренос, независимо сумата и размера.
Резерв от биткойн
Определящо за това, което предстои за биткойн в следващите години, ще е политиката на администрацията на Тръмп.
На първо място, предстои да се види какво ще направят САЩ с идеята си за резерв от биткойн.
САЩ искат да са лидери в дигиталните активи. Говори се за резерви от биткойн, паралелни с тези на златото и петрола, там хората започват да възприемат биткойн бързо“, изтъкна Драмалиев.
Според него, ако се установи практика на съхранение от страна на държави, е възможно цената на валутата да започне да се покачва и в един момент да настигне пазарната капитализация на златото, а заедно с това да се свият ценовите колебания.
Други два фактора са федералните лихви и инфлацията. По-ниските лихви, към каквито Тръмп се цели, обикновено са благоприятни за рисковите активи, към които биткойн спада.
По отношение на инфлацията, вече започва да се приема, че тя може отново да се покачи. Според консервативната прогноза на Драмалиев биткойн може да поскъпне до 130 000 – 140 000 долара през тази година, но 200 000 долара също не биха били невъзможни.