Бизнес и синдикати обявиха правителствените мерки за неефективни
Фирмите не са получили обещаната подкрепа, а досегашните схеми са хаотични и неразбираеми
Снимка: Красимир Свраков/Колаж
~ 2 мин.
Освен затворените бизнеси, има тежко пострадали, които не са затворени със заповед, но до тях мерките за подкрепа не стигат, защото мярката „60/40“ е неприложима, а подкрепа на фиксираните разходи няма. Това мнение изрази в интервю за БНР председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
„Трябва да е не кодът на икономическата дейност показателят, а спадът на продажбите. Ако има голям спад, повече от 50% или 40%. Европейската комисия казва: Ако спадът е повече от 30, тогава компаниите могат да бъдат подкрепени за фиксираните им им разходи“, посочи Велев, според когото това трябва да се промени.
На извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество днес бизнесът, синдикатите и представителите на правителството ще обсъждат продължаването на мярката „60/40“.
„Тя така и не можа да надхвърли обхвата от 10%, за разлика от други европейски страни“, коментира Велев. Според него това е така заради два сериозни недостатъка – единият е доплащането от предприятието на 40% плюс осигуровките върху тях – още 19%, от приходи, които не съществуват. Така тези, които имат най-голяма нужда, не могат да я ползват, защото нямат тези 40%.
„Много фирми не могат да поемат ангажимент за запазване на заетостта в тази неясна обстановка – това е вторият фактор“, казва той.
Друг проблем е забавянето в изплащането по линия на Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“, по която все още не са изплатени всички средства за микрофирмите - от 3 до 10 хиляди. „За средните предприятия все още има само класиране“, поясни още Васил Велев и допълни, че при запазването на заетостта няма забавяне, има лош дизайн.
Упрек към правителството по отношение на справянето с кризата отправи и президентът на синдикалната организация КНСБ. И той отчете, че много от мерките не са стигнали до бизнеса по ред причини - най-вече административни и заради забавяне на обработката на документи и много сложни процедури.
„Нашето предложение беше да бъде определен процент от оборота и всяка фирма да получи някаква сума“, каза той в интервю за bTV. „Мерките са разхвърляни и хаотични и голяма част от хората не ги разбраха, отдавна трябваше да бъдат консолидирани“, смята още президентът на КНСБ.
Пламен Димитров прогнозира, че ще има нужда мерките за справяне с последствията от пандемията да продължат до края на 2021 г. Според него тепърва предстои възстановяването на брутния вътрешен продукт.
„Поне една мярка ще бъде променена – тези прословути 24 лева, които даваха на ден, от 1 януари става 75% от средния осигурителен доход от месец октомври. Това е далеч повече от 24 лева, в зависимост от това за каква заплата си работил“, обясни Димитров.
