Бизнес от студентската скамейка

Ангелина Ангелова и Данаил Коев не са типичните предприемачи. Според статистиката средната възраст при основаване на компания е малко над 40 г. както у нас, така и в САЩ. Данаил е стартирал счетоводната си кантора в студентското си общежитие в София, а Ангелина след академично лутане се е върнала в Алма Матер, за да доразвие своята компания за преработка и търговия с чай в чужбина. Нейната компания продава собствени и чужди марки чай под марката „Кукер“ във Великобритания, Германия, Франция, Италия и Испания през платформата Амазон.

„Осъзнаването ми на предприемач дойде след работа в няколко корпорации. Прекъснах обучението си по политически науки и се отдадох на усъвършенстване чрез практика с нагласата, че това е предостатъчно за всеки успешен бизнесмен. Отне ми време, за да разбера, че за устойчив и дългосрочен успех теорията и практиката вървят ръка за ръка“, разказва Ангелина. Сега учи маркетинг в НБУ, защото „висшето образование е комплексен процес от присъствие в академична среда, самодисциплина, създаване на нови контакти и шлифоване на знания и умения от академична гледна точка“.

Данаил Коев е основател на счетоводна къща "Веда Акаунтинг", която работи с ИТ и технологични компании. „Моето студентство продължи 8 години, което включваше две прекъсвания, изключване от университета, ново кандидатстване, изпити. Стартирах професионално във верига хранителни магазини, после работих като оперативен счетоводител. През 2007-2008 г. ми изкристализира идеята за собствен бизнес. През 2011 г., на 25-годишна възраст, регистрирах „Веда Акаунтинг“. Бях втори курс „Счетоводство“ в УНСС и живеех на общежитие“, разказва Данаил. Той пояснява, че не е получил подкрепа от преподавателите си. По-скоро срещал краен скептицизъм и „в никакъв случай опит да ми помогнат с менторство или нещо подобно”.

Ангелина е част от увеличаваща се кохорта от студенти, които разполагат с възможности за подкрепа и растеж в Алма Матер през различни инициативи на неправителствения сектор и бизнеса и чрез по-адаптивно образование. Достъпът до рисков капитал, дори и при базова предприемаческа идея, е улеснен, заради подкрепата от ментори.

„В Стопанския факултет на СУ вярваме, че студентското предприемачество е форма на учене на икономика и управление и подкрепяме всички форми, “ казва заместник-деканът доц. д-р Тодор Ялъмов. Най-често срещаната бариера за студентите с предприемачески дух е високата алтернативна цена на предприемачеството. „Днес студентите-бакалаври започват работа за големи фирми по-лесно, по-безрисково и с по-висок доход. Когато натрупат опит и пари, понякога рискуват с нещо свое. В магистърските програми и квалификационните курсове идват хора с по-голям житейски опит, вече предприемачи, или с такова намерение. При тях проблемите са други. Нашата роля не е само на преподаватели и ментори, а и да намерим подходящия ментор от бизнеса на предприемача-студент при нас“.

Венеция Нецова – Ангова, жури в Академия за иновации 2020, допълва, че спомагането за поставяне на цели и изграждане на мрежа от контакти често водят директно рисковите инвеститори при студентите. Тя уточнява, че нивото на участниците в хакатон се вдига устойчиво – наградените проекти по-добре адресират значим и обоснован проблем, с ясна целева аудитория, с познаване на индустрията и конкуренцията, което показва, че и университетите, и младежите, разбират същността на бизнеса.

Затова макар че няма статистика, доц.Ялъмов е сигурен, че в България има много примери на класическо академично предприемачество (преподаватели и докторанти, които комерсиализират изследванията си или просто имат консултантски бизнес), и студентско такова. Около 25% от студентите му миналата година са имали предприемаческа инициатива, и пак толкова от колегите му преподаватели. Стопански факултет организира обмен на студенти по програма „Еразъм за млади предприемачи“, осигурява бизнес ресурси за студентите, поддържа активна общност. „Можем и повече, и по-добре, но разчитаме на дарения или на незначителна финансова подкрепа по проекти, което не е много устойчиво“.

„Затова горещо препоръчвам на всеки ученик и студент да прояви проактивност и да потърси контакт с подкрепящи организации и ментори“, съветва и Данаил. Около него е пълно с приятели на по 35 години, които чакат удобния момент да стартират бизнес. В същото време цената, която студент ще плати и за провала, ще е в пъти по-ниска, отколкото, когато носи семейни отговорности, жилищни ипотеки и т. н.

Според Ангелина академичната теория разширява „капсулата“ на предприемаческата идея, като създава контекст – с познания за точен анализ, със среда и възможности за добре работещи техники, които правят работата с бъдещи клиенти по-лек и перспективен. „Съчетано с посоката, която образованието дава, и подкрепата на преподавателите, всеки студент, осъзнал своя предприемачески дух, има невероятната възможност да изгради бизнес успешно“, казва тя. Но преди това на нея ѝ се наложило да преодолее недоверието да говори открито за бизнес намеренията си. „Тази липса на доверие се стопи, благодарение на високия професионализъм и грижа сред преподавателите ми. Подкрепата, която получих, бе и е под формата на съвети, насоки, контакти, разбиране. Но успехът е изцяло в твои ръце“.

Едно от най-сериозните предизвикателства пред студента предприемач остава да убеди който и да е собственик на бизнес, че е разумно да довери финансите си на „голобрад студент, който идва на срещите с градски транспорт,“ допълва Данаил. „Дори и нищожният шанс да „закача“ някой клиент, щеше да се изпари безвъзвратно, ако бях споделял, че всъщност „офисът“ ми е студентско общежитие. Често се налагаше да лъжа, че в момента е в ремонт“, пояснява той.

И четиримата призовават студентите да рискуват със собствен бизнес, но осъзнато и с готовност да се учат и провалят безопасно, поне за няколко години. Дискусията дали университетът носи добавена стойност и кога за стартиращия бизнес, остава, но студентското предприемачество се развива и не чака разрешение от институциите, Алма Матер или клиентите, за да продължи напред. Останалото е бизнес.