Бизнесът атакува пред ЕК новата формула за минималната заплата

Както обещаха, бизнес организациите сезираха Европейската комисия заради новата формула за определяне на минималната работна заплата в България. Писмото на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) е адресирано до еврокомисаря за работните места и социалните въпроси Никола Шмит и в него те заявяват недоволството си от фиксирането на минималната заплата като 50% от средната.

Според бизнеса новата формула „подменя целите и духа на директивата и международните стандарти в областта, подкопава и обезсмисля социалния диалог в областта на договарянето на минималната работна заплата и ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос.“

От АОБР казват, че законопроекта не отчита въздействието върху малките и средни предприятия (МСП), а според директивата държавите-членки трябва да избягват налагането на ненужни финансови ограничения, „особено, ако те пречат за създаването и развитието на МСП“. „За да се постигне това, държавите членки се насърчават да оценят въздействието на своите мерки за транспониране върху МСП, за да гарантират, че те не са непропорционално засегнати.“

Бизнесът вижда като проблем и това, че при фиксирането на съотношението в България парламентът не е взел предвид нито че се начислява процент за прослужено време, нито голямата диференциация в заплатите по икономически сектори и по територии.

Тревожен сигнал представляват и друга част от мотивите на приетият законопроект, а именно, че Директивата изисква държавите-членки да изготвят национални планове за действие на покритието на работната сила с колективно договаряне, ако то е под 80 %. Според вносителите, „в България колективното трудово договаряне е значително под 80 %, което означава, че трябва да се търсят начини (вкл. и законови) да се увеличи обхватът му“.

Бизнесът се опасява, че при сформиране на новото Народно събрание е възможно да бъдат внесени законодателни предложения, които отново да елиминират основни принципи на социалния диалог.

Писмото е подписано от всички работодателски организации, част от АОБР – Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

Припомняме, че в последния си ден 48-то Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (КТ), с който предвиди Министерския съвет да определя минималната работна заплата за страната ежегодно в срок до 1 септември на текущата година, „в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.“ Определената по този начин минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година (чл. 244 КТ).