Дори да е лош Планът за възстановяване, пращайте го

Работодателските организации и синдикатите настояват националният план за възстановяване на икономиката от пандемията да бъде изпратен в срок до Европейската комисия „дори и да не е най-добрият план в Европейския съюз“. Според тях неизпращането му до Брюксел от страна на българското правителство до средата на май е допустимо само ако има „драстични пропуски“, защото е „по-добре лош план отколкото никакъв“.

Бизнесът и синдикатите, които рядко са на едно мнение, представиха три ключови промени, които според тях следва да се направят във втория вариант на плана за възстановяване:

• увеличаване на фонда за технологична модернизация, за зелен преход и дигитализация с 400 млн. лв. до общо 1.3 млрд. лв.;
• увеличаване на ваучерната програма за базови дигитални умения с 300 млн. лв. до 500 млн. лв., за да обхване 2 пъти повече души;
• допълнително 700 млн. лв. за насърчаване на производството и съхранение на електрическа ВЕИ енергия.

Това са пътищата, по които парите ще стигнат най-лесно до фирмите, без да нарушаваме конструкцията на плана, през вътрешно преструктуриране за сметка на санирането, което от своя страна да се гарантира с изтегляне на заем“, обясни Пламен Димитров, президент на КНСБ.

Според него е очевидно, че бюджетът няма как да издържи да развива нови мерки, независимо дали са посредством оперативни програми. „Бюджетът няма такива ресурси и ние смятаме, че той трябва да акумулира немалко средства чрез заем като част от плана за възстановяване“, заяви Димитров от името на бизнес организациите и синдикатите.

Той обясни още, че заемът с дълъг хоризонт до 2058 г., до който страната ни има достъп посредством европейския план за възстановяване, няма да се прехвърли на бенефициентите – бизнеси и граждани – а ще остане на сметка на държавата.

Припомняме, че по плана за възстановяване България има достъп до малко над 12 млрд. лв. безвъзмездни средства и близо 10 млрд. лв. заеми.

Работодателите и синдикатите искат страната да изтегли и нов заем по механизма за запазване на заетостта SURE. С първия заем по него в размер на 1 млрд. лв. се финансира мярката „60/40“. Председателят на КРИБ Евгений Иванов представи искането мярката да бъде удължена до края на годината, защото

пандемията може и да се клати, но никой не може да каже дали ще има нова вълна, а бизнесът има нужда от гарантирани буфери“.

„Говорейки за заемите, в социално-икономическите мерки за запазване на заетостта след края на май са необходими средства, които бюджетът няма, т.е. трябва да бъде изтеглен нов дълг, който да обезпечи плащанията до края на годината“, обясни Димитров. Прогнозираният размер е около 800 млн. лв.

Социалните партньори настояват за срещи с всички парламентарни групи, за да изложат пред тях исканията си за корекции на плана. Покани за такива са изпратени днес до всички тях, като от КТ „Подкрепа“ изразиха надежда, че тези консултации могат да станат реалност и с помощта на президента.

„Искаме и парламентът, и всички свързани с плана фигури да потвърдят, че ако не до края на април, той ще бъде изпратен до 15 май, каквато опция предоставя Еврокомисията, с леки корекции, за да може България да влезе в първия режим на одобрение през юли и да получи първите авансови средства наесен", обявиха организациите по време на съвместната пресконференция днес.

По думите на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев корекциите, които работодателите и синдикатите предлагат, ще доведат до ръст на частните инвестиции, които се сринаха през 2020 г. от „и без това ниското им равнище в последните четири години“.

Затова е важно да се насърчат те в съществуващите предприятия в икономиката за модернизация на индустрията, за цифровизация, роботизация, енергийна ефективност“, посочи Велев.

Според него, ако се вземе въпросният заем по линия на плана за възстановяване в размер на около 2 млрд. лв., българската икономика ще привлече още 2 млрд. лв. частни инвестиции.