Как се живее като дигитален номад

2021 г. започна с „бизнес“ снимки от „горещи“ дестинации, в които дигитални номади работят в безопасна от COVID-19 среда. Танзания, Мексико, остров Бали, Коста Рика се оказаха оборотни дестинации за много предприемачи, които са на един клик разстояние от бизнеса си. Но картата на успешните дигитални номади се разгръща благодарение на няколко фактора – природни дадености, ниски разходи за живот, добра интернет връзка, наличие на добри здравни грижи и възможност за здравно застраховка, а при по-дълъг престой - и добре работеща данъчна и социална система.

Двама български предприемачи – дигитални номади споделят тайните на успешната работа от Марбея през Тайланд до Южна Турция.

Инж. Иван Станков е предприемач, data scientist и консултант по дигитализация. Живее в Лондон. В момента е в Марбея, Испания.

Георги Златков е „growth strategist“, консултант по дигитални трансформации и предприемач. В момента прескача между града и ски пистите в България, а преди това е бил в Истанбул и в Северна Италия.

Иван Станков: Пандемията улесни този начин на живот

Г-н Станков, защо работите от различни локации по света и как това се отразява на ритъма Ви на работа? Как Ви се отрази Covid-19 ситуацията?

През 2019 г. имах над сто полета. Пътувах до Саудитска Арабия всяка седмица в продължение на 2 месеца. Пътувах много и за удоволствие. Но, за да работиш на високо ниво, трябва да си много фокусиран. Преди пандемията стоях три месеца в Лондон и реших да пътувам с кола. Вече 9 месеца имам 28 000 км зад гърба си. Стигнах до Южна Турция и минах през Европа. Сега съм в региона на Марбея, Испания. Пандемията направи този ми начин на живот още по лесен - всички договори, които взимам, са за работа от вкъщи, и успявам да усетя как живеят хората по местата, на които ходя. Гледам да избягвам туристическите места.

Какво е важно да знае всеки, който пътува и работи от различни дестинации?

Когато пътувам, взимам лаптопите си, няколко захранвания, рутери и кабели, и кафе машина за еспресо. Всеки предприемач знае какво иска, може би знае как да го постигне, обгражда се с правилните хора, но когато пътуваш, се губи комуникацията с хора. Затова трябва да имаш още повече енергия да „продаваш“ себе си и идеите си.

Когато хората са вкъщи, очакват нещата да се случват по-бързо. Трябва да си още по-проактивен и подготвен, иначе рискуваш да останеш неразбран. Трябва да си много внимателен и обмислен в това, което казваш или обещаваш, че ще направиш.

Според Вас как се променя картата на предприемачите номади?

Аз съм data scientist и това, с което се занимавам , е дигитализация на индустрии. Най-добрите договори са в Лондон. Топлите дестинации трябва да са на около 2 часа от часовата зона на Лондон - да можеш да работиш през деня, да спиш през нощта. Това са зоните на Африка и Европа.

Всичко опира до това колко дълго можеш да останеш на мястото, където си: здравна застраховка или застраховка за зъболекар, условията на договора. За мен най-важното е да съм изолиран, докато пътувам. Затова дестинации извън Европа не стоят на дневен ред. Мисля да отида до Северна Африка, по-специално Мароко. За всяка друга дестинация се изисква летене със самолет.

Има ли бъдеще този тип туризъм или тенденция?

От две години работя по проекти със Средния Изток или САЩ. Хората, с които работя, са разпръснати през 11 часови зони - никакъв проблем не е да се работи от разстояние. Всички фирми го разбраха. Аз не сгреших с решението си да пътувам по този начин. Всичко зависи от това какво човек иска да прави в свободното си време - ски, плуване или просто спокойствие. Аз инвестирам в себе си, моето семейство и спокойствието си!

Георги Златков: Дисциплината е най-важна

Г-н Златков, какъв е типичният предприемач номад?

Най-често предприемачът номад е несемеен, обикновено специалист в сферата на услугите – маркетинг, информационни технологии, онлайн продажби, обслужване на клиенти. Дисциплината прави разликата между успешния и неуспешния номад!

Какво е важно да знае всеки, който решава да пътува и работи от различни дестинации?

Постоянната неизвестност прави планирането трудно и изисква допълнително внимание. Трябва да се знае как стои „въпроса с интернета“! Важно е да се информира за актуалната информация за обстановката в държавата или региона, които е набелязал - визов режим, цени, застраховки. Ако остава за по-дълго, е добре да е запознат и с данъчната политика на държавата, в която е, както и на тази, чийто гражданин е.

Според Вас как се променя картата на предприемачите номади?

Югоизточна Азия (Тайланд, Филипините, Бали) и Латинска Америка (Мексико, Колумбия, Чили) продължават да бъдат притегателни центрове. Африка наваксва - ЮАР е все по-предпочитана дестинация, а в момента Танзания и в частност Занзибар е нов „хотспот“ за дигитални номади. Вероятно прокламирането на Танзания за зона свободна от COVID-19 (от страна на местното правителството) дава отражение. Този тип туризъм не е тенденция в следствие на рестриктивните мерки, а е резултат на желанието на хората да опознават чужди култури, да се радват на природното разнообразие.

Кои дестинации, на които сте работили, предлагат най-добри условия за живот и икономически бонуси?

„Добрите условия“ почти изцяло отразяват личните предпочитания на конкретния човек. Аз предпочитам градската среда пред спокойствието на плажовете. Харесва ми да „живея като местните“ и, когато приключа задачите си, да опознавам местните. Истанбул е град, който в много голяма степен пасва на моя вкус.

Прага, Порто, Будапеща предлагат страхотен баланс на икономически и географски условия. София е притегателен център за много предприемачи номади, което подсилва местната стартъп екосистема. Тайланд също ми е фаворит – добър интернет, ниски цени, хубава храна, уникална природа.

Има ли конкуренция за привличане на предприемачи като Вас?

Има. Държави като Естония адресират предприемачите с удобство и инсентиви за това да регистрираш компанията си там и да плащаш данъците към тяхната хазна. Други държави като Тайланд привличат с хубаво време, ситен пясък, тюркоазена вода, ниски цени. Има за всекиго по нещо.

Текстът е част от бр. 101 на сп. „Икономика“.