Бизнесът иска да участва при определянето на професиите и специалностите в училищата

Бъдещото планиране на приема в професионалното образование следва да отчита степента, в която предлаганите професии отговарят на потребностите на местния бизнес, тъй като в момента се наблюдава разминаване в двете категории. А работодателите трябва да имат по-активно участие на работодателите при определяне на професиите и специалностите, за които има реална перспектива за заетост и развитие в съответната област.

Това са част от изводите в анализ на Българската стопанска камара (БСК), който проследява реализирането на утвърдения план-прием в професионалните паралелки в пет области на страната – Бургас, Враца, Добрич, Смолян и Шумен – в рамките на шест учебни години (2019/20 – 2024/25). Анализът обхваща три категории: реализиран прием в професионалните гимназии, интерес към професиите и издадени свидетелства за професионална квалификация.

Експертите на БСК посочват, че професиите, които едновременно са търсени от работодателите и показват устойчив интерес от страна на учениците, следва да бъдат подкрепяни и развивани.

Високият интерес от страна на учениците е важен индикатор, но той не може да бъде самостоятелно основание за разширяване на приема, когато съответната професия няма ясна връзка с регионалния пазар на труда“, казват от там.

Работодателската организация посочва още, че трябва да се анализира дали проблемът с професиите, при които има хронично ниска или нулева реализация, е свързан със слаба информираност на учениците, недостатъчно видима професионална перспектива, начина на представяне на професията, организацията на обучението или с по-дълбоко несъответствие между предлагания прием и реалните нужди на местната икономика.

Професионалното образование има потенциал да бъде по-пряко свързано с регионалната икономика, но за целта, план-приемът трябва да бъде реалистично планиран, наблюдаван и адаптиран не само според предпочитанията на учениците и резултатите от предходни години, а и според доказаното търсене на кадри от страна на местния бизнес“, допълват от БСК.

Кои са предпочитаните професии?

Данните на БСК показват, че най-предпочитаните от учениците професии са свързани с дигитални умения, икономика, финанси, компютърни системи, графичен дизайн и част от туристическите направления. В същото време анализът откроява професии, при които интересът е слаб или неустойчив. В някои области такива професии са „Лаборант“ и „Организатор по експлоатация на пристанищата и флота“, а влошаваща се траектория има при част от професиите като „Електромонтьор“, „Техник-лесовъд“, „Работник по транспортна техника“, „Корабен техник“, „Шлосер“, „Шивач“, „Химик-оператор“ и др.

Според анализа, област Смолян е с най-лоши резултати, като там през повечето години „практически липсва“ ясно обособена група професии със стабилна реализация. Най-близо до „относително устойчива реализация“ са „Икономист-информатик“, „Данъчен и митнически посредник“, „Организатор Интернет“ и „Техник-лесовъд“, но и при тях има колебания. При редица професии се отчита „нулева реализация“ през всички години, в които е правен опит за разкриване на прием за професии като „Техник-технолог в дървообработването“, „Аниматор в туризма“, „Оператор в производството на облекло“, „Растениевъд“, „Хлебар-сладкар“, „Модист“ и др.

Реализиран прием в професионалните гимназии

Данните очертават значителни регионални разминавания между планирания и реално осъществения план-прием в професионалните гимназии в страната:

• Бургас е областта с най-висока реализация – средно около 93% от планираните места за шестте години са запълнени, а през 2020/21 г. реализираният прием дори надхвърля утвърдения. Въпреки това през 2024/25 г. се отчита най-високият незапълнен капацитет за периода – 334 места, или около 13% от план-приема.
• Враца повишава коефициента на реализация от 66,1% през 2019/20 г. до над 83% в периода 2020/21–2022/23 г., след което той леко намалява до 80,3% през 2024/25 г. Незапълнени остават 236 места.
• Добрич остава трайно под утвърдения прием – при 910 утвърдени места през 2024/25 г. реализацията е 72,2%, като малко над една четвърт от местата остават незаети.
• Шумен показва ускоряващо се влошаване – от средно около 79% реализация през първите пет години коефициентът пада до 67,5% през 2024/25 г., а незапълненият капацитет достига 262 места, или близо една трета от план-приема.
• Смолян е в структурна криза, уникална по тежест – при средно около 550 утвърдени места се записват средно около 300 ученици, а коефициентът на реализация е около 54%. През 2024/25 г. около 280 места остават незаети.

Анализ на свидетелствата за професионална квалификация

Издадените свидетелства за професионална квалификация допълват картината на предпочиттаните специалности. От БСК обаче посочват, че данните не следва да се тълкува като директно отражение на текущия прием, тъй като между постъпването в училище и завършването има времеви интервал.

• В Бургас най-много свидетелства са издадени по професиите „Техник по транспортна техника“ – 416, „Ресторантьор“ – 408, и „Строителен техник“ – 389;
• Във Враца водеща по получени свидетелства е професия „Готвач“ – 370, следвана от „Техник на компютърни системи“ – 235, „Ресторантьор“ – 187;
• В Добрич най-много свидетелства са отчетени при „Готвач“ – 259, „Икономист“ – 174 и „Оперативен счетоводител“ – 155;
• В Шумен водещи са „Техник по транспортна техника“ – 232, „Техник-лесовъд“ – 215 и „Икономист“ – 161;
• В Смолян най-устойчив завършващ поток се наблюдава при „Икономист-информатик“, със средно около 25 ученици годишно.

Празните паралелки: къде интересът липсва

В другия край на класацията остават професии с хронично слаба или нулева реализация:

• В Бургас системни проблеми се наблюдават при „Лаборант“ и „Организатор по експлоатация на пристанищата и флота“, а влошаваща се траектория имат „Електромонтьор“, „Техник-лесовъд“, „Корабен техник“ и „Корабоводител“;
• В Добрич най-показателен е случаят с „Електромонтьор“ – след 2019/20 г. прием се утвърждава всяка учебна година, но паралелка така и не се реализира. Проблеми има и при „Лаборант“, „Шлосер“ и „Шивач“;
• В Шумен трайно ниска реализация отчитат „Оператор в силикатните производства“, „Работник в растениевъдството“, „Електротехник“ и „Готвач“, а в края на периода рязък спад има дори при „Приложен програмист“ и „Строителен техник“;
• В Смолян при редица професии се отчита нулева реализация през всички години, в които е правен опит за разкриване на прием – сред тях „Техник-технолог в дървообработването“, „Аниматор в туризма“, „Растениевъд“, „Хлебар-сладкар“ и „Модист“.

В заключение Камарата посочва, че професионалното образование има потенциал да бъде по-пряко свързано с регионалната икономика, но за целта план-приемът трябва да бъде „реалистично планиран, наблюдаван и адаптиран“ не само според предпочитанията на учениците и резултатите от предходни години, а и според доказаното търсене на кадри от страна на местния бизнес. Това предполага по-активно участие на работодателите при определяне на професиите и специалностите, за които има реална перспектива за заетост и развитие в съответната област.