Професионалното образование в България губи връзка с икономиката

Над 60% от новите гимназисти ще се обучават в професионалното образование по почти 150 професии. Останалите близо 40% от новоприетите ученици ще учат в профилирано образование в общо 11 вида паралелки.

През последните години политиките в областта на образованието са насочени към повишаване на приема и привлекателността на професионалното обучение. Делът на приемът действително нараства с около 3% през последните пет години. За да оценим как обаче се променя интересът към професионалното образование, проверихме какво е разпределението по минимални балове за прием на първо класиране по видове паралелки (профилирани и професионални) за учебната 2026/2027 г. и 2021/2022 г.

Професионалните паралелки като цяло остават със сравнително нисък бал, но ясно се вижда увеличаване на привлекателността им. Делът на професионалните паралелки с минимален бал на първо класиране над 300 точки нараства от 28% до 36% за последните пет години, а над 400 т. – от 15% до 27%.

Брой на различните паралелки по минимален бал на първо класиране в професионалното и профилираното образование през учебните 2021/2022 г. и 2026/2027 г., Източник: ИПИ по данни от РУО

При профилираното образование най-конкурентни традиционно остават математическите профили, докато сред паралелките с най-нисък минимален бал по-често попадат профилите „Предприемачески“, „Природни науки“ и „Икономическо развитие“. В професионалното образование най-висок интерес привличат специалностите, свързани с информатиката, и най-вече професията „Разработка на софтуер“. Именно тук обаче проличава едно от основните несъответствия между структурата на приема и потребностите на пазара на труда (повече информация – в Индекса на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2026).

По оценки на ИПИ по данни на РУО близо 18% от професионалния план-прием да е насочен към професии, свързани с ИТ сектора, а едва около 3% от заетите с придобита професионална квалификация (ППК) работят в тази икономическа дейност. Освен това сходна подготовка се предлага и в профилираното образование чрез профила „Софтуерни и хардуерни науки“, което допълнително размива разграничението между двата типа образование.

В същото време професиите, свързани с преработващата промишленост, продължават да бъдат недостатъчно представени и привлекателни в приема, въпреки че именно там работи най-голям дял от заетите с ППК. Те формират едва около 13% от професионалния прием (отново по изчисления на ИПИ), докато 34% от заетите с придобита професионална квалификация са именно в преработващата промишленост. Наред с това делът на образованието чрез работа (дуално обучение) остава сравнително нисък – около 9% от приема в професионалното образование.

Като цяло политиката за увеличаване на дела и привлекателността на професионалното образование очевидно дава резултат – все повече професионални паралелки се превръщат в конкурентен избор за учениците. Следващата стъпка обаче не е просто допълнително увеличаване на приема, а по-доброто му насочване към професиите, които са най-търсени от икономиката. Това може да стане чрез добро планиране, директни стимули, разширяване на професионалното ориентиране, повсеместно прилагане на дуалното обучение. Именно подобряването на съответствието между структурата на професионалното образование и реалните потребности на пазара на труда остава основното предизвикателство пред образователната политика.

Източник: Институт за пазарна икономика