Късно ускорение по ПВУ: България наваксва преди крайния срок

На 31 юли Европейската комисия преведе на България 896 млн. евро по четвъртото плащане от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), а на 3 август прие решение за освобождаване на още около 109,2 млн. евро от по-рано задържана част от третото плащане (преводът се очаква тази седмица). Така реално получените от България грантове ще достигнат 4,278 млрд. евро, или около 69,3% от целия предвиден ресурс от 6.174 млрд. евро. За да получи останалите 1,9 млрд. евро, България трябва да изпълни оставащите етапи и цели от ПВУ до 31 август и да подаде последното искане за плащане с необходимите доказателства до 30 септември.

България като цяло има късно, но бързо наваксване: получихме първия транш от 1,369 млрд. евро през декември 2022 г., а втория и третия чак в края на 2025 г. Международното сравнение показва, че страната ни изостава по изплатен дял от бюджета, но е сравнително напред по формално изпълнените етапи и цели.

Планът за възстановяване и устойчивост е част от европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост (МВУ), който беше създаден след пандемията. За разлика от традиционните европейски програми, плащанията по него зависят от постигането на предварително договорени резултати. Парите идват от дълг, емитиран от Европейския съюз – това е първият толкова голям общ европейски дълг, който се използва за финансиране на безвъзмездни разходи.

За всяко плащане от ПВУ България трябва да изпълни определен пакет от етапи и цели. Етапите са качествени резултати, като приемането на закон, създаването на институция или провеждане на реформа. Целите са количествени – например обновяване на определена площ жилищни сгради, изградени цифрови връзки или въвеждане в експлоатация на публични превозни средства. След като правителството прецени, че съответният пакет е изпълнен, то подава искане за плащане, придружено с доказателства, до ЕК. Комисията оценява всички етапи и цели поотделно и плаща за тези, които са изпълнени задоволително, докато задържа средствата за тези, които още не са. Например, на 3 август ЕК прие за задоволително изпълнен етапа, свързан с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор и разреши изплащането на задържаните за него €109,2 млн., които трябваше да са част от третото плащане (декември 2025 г.).

Последователността на плащанията не винаги е “ЕК плаща, след това държавата харчи” – България може вече да е финансирала даден проект с националния си бюджет, а след това европейският транш покрива разхода. Важно е да се има предвид и че размерът на плащанията не е равен на действителните разходи, извършени за периода на отчетен етап. Също така, постъпването на средствата в държавните сметки не означава, че вече са достигнали до общините, предприятията или други крайни получатели.

Сравнението с останалите държави в ЕС показва колко неравномерно се е развило изпълнението на българския план. В края на 2022 г., след първото плащане, България е достигнала 10,4% дял на признатите от ЕК етапи и цели спрямо 4,4% средно за ЕС. След това в продължение на почти три години Комисията не признава нов пакет от изпълнени резултати, докато средната стойност за ЕС продължава да расте. Наваксваме чак в края на 2025 г., когато българският дял скача до 60,4%, а в момента е 71,7% – деветият най-висок дял в ЕС и над средното равнище от 66,4%. Подобна, макар и по-слабо изразена промяна се вижда и при получените грантове. След превода от 31 юли делът достига 67,5% спрямо 69,5% средно за ЕС – това ни поставя на деветнадесето място по дял от получените грантове. Очакваните допълнителни 109,2 млн. евро ще приближат българския дял до около 69,3%. Така че в момента България е над европейското равнище по изпълнението на етапи и цели, но под него по получено финансиране.

Зад това ускорение стоят законодателни реформи и конкретни инвестиции. Според доклада на ЕК за България от този юни, някои от най-значителните са мерки за либерализиране на електроенергийния пазар, въвеждането на таван върху годишните емисии от съществуващите въглищни мощности, модернизирането и построяването на STEM центрове и лаборатории в над 2000 училища и реформата на месечните социални помощи, която обвързва основата им за определяне с ежегодната линия за бедност.

Закъсненията не са напълно изненадващи. Още през 2021 г. изследователите Рикардо Крешенци, Мара Джуа и Джулия Валерия Сондзоньо анализират над 14 000 проекта в Италия със зелени, цифрови и други приоритети в периода 2014-2020 г., сходни с тези от Механизма за възстановяване и устойчивост. Те установяват, че едва 69,8% от тях приключват навреме спрямо 88,2% от останалите проекти. Най-податливи към забавяне се оказват проектите, които изискват координация между множество отделни регионални единици, институции и получатели. Обяснението на авторите е, че повече участници означават повече процедури, различни приоритети, по-трудна координация и по-размита отговорност. Изследването показва предварително разпознаваем риск за значителна част от проектите в МВУ.

Равносметката за МВУ е смесена. Според работен документ на МВФ от този юни, Механизмът е дал краткосрочен тласък на икономическата активност, заетостта и производството, подпомогнал е изпълнението на реформи в някои държави и общото европейско заемане е допринесло за стабилизиране на пазарите на държавен дълг. Но все още е трудно да се прецени дали грантовете са използвани възможно най-ефективно. Според Европейската сметна палата изпълнението на националните планове е срещнало значителни забавяния поради подценяване на времето, необходимо за иновативни и големи инфраструктурни проекти, както и заради външни сътресения като войната в Украйна, последвалите инфлация и рекордни енергийни цени и нарушенията във веригите за доставки.

Късното българско наваксване следователно е ясно изразен пример на по-общ проблем, а не изолирано явление. След очакваното освобождаване на още 109,2 млн. евро, България ще трябва да отключи още около €1,9 млрд. до края на програмата. Мерките, необходими за одобряването им, трябва да бъдат завършени до 31 август, а до 30 септември трябва да се подаде последното искане за плащане. Всички плащания трябва да приключат до 2026 г., а 60 етапа и цели все още нямат оценка от Комисията: 56, които са предвидени за петото и последно плащане и 4 етапа и цели, за които част от предишни плащания остава временно задържана. Последният пакет от 56 етапа и цели е много широк: включва крайни резултати при STEM центровете и образователната инфраструктура, цифровите умения, енергийното обновяване и съхранението на електроенергия, железопътния транспорт и здравеопазването. Така че има значителен риск при последното плащане – то зависи от доказването на десетки количествени резултати при много ограничено време за отстраняване на пропуски. Крайната оценка на ПВУ също ще зависи от това дали инвестициите действително са завършени и дали има измерими резултати.

*По темата работи Мартин Макелов, стажант в ИПИ

Източник: Институт за пазарна икономика