Бизнесът не вижда смисъл от идеята на Асен Василев за „бонус – донос“

Бизнесът не е съгласен с част от предложенията на финансовия министър Асен Василев за промени в данъчните закони и дава няколко свои предложения. Това става ясно от становището на една от най-големите работодателски организации в страната – Асоциацията за индустриални капитал (АИКБ) – по отношение на пакета данъчни промени, представен от финансовото министерство миналия месец.

Според Асоциацията, идеята на Асен Василев за бонуси срещу доказателства за укрити данъци, придобила популярност като "бонус-донос", е

трудно приложима в български условия“.

Бизнесът смята, че това ще се превърне в инструмент за нелоялна конкуренция. В същото време, според Асоциацията, остава под въпрос административният капацитет на Националната агенция за приходите (НАП) за обработка и проверка на всички сигнали, които и в момента получава. Бизнесът има и съмнение доколко ефективна ще е мярката по отношение на разходите и ползите от нея.

Припомняме, че според данните на Министерство на финансите, ежегодно в НАП постъпват над 5000 сигнала за укрити доходи, от които се назначават около 100 – 120 проверки. От тях се достига средна събираемост от около 700 хил. лв.

Бизнесът продължава да смята за излишна идеята на Василев за "безплатен обяд" – клиентите да имат право да не платят сметката си, ако не им се предостави фискален бон. Според АИКБ това ще създаде „множество конфликтни ситуации между продавачи и купувачи“ и ще има „в по-голяма степен PR ефект, отколкото фискален такъв“.

И срещу двете мерки се обявиха против и двете политически сили, които подкрепят кабинета „Денков“ – ГЕРБ и ДПС.

Бизнесът е и срещу използването на касова бележка за данъчни облекчения, защото според него положените усилия от страна на хората не е адекватно на възможното данъчно облекчение. Асоциацията изчислява, че за да се получи максималния размер на данъчното облекчение – по 100 лв. на месец – човек трябва да похарчи месечно 120 хил. лв. за покупки в брой или 4000 лв. всеки ден.

Това в никакъв случай няма да представлява стимул за потребителите да изискват издаването на фискален бон, каквато е целта на промяната“, посочват от АИКБ.

Бизнесът обаче признава една „дългоочаквана“ от бизнеса промяна, а именно узаконяването на електронен фискален бон, който да може да се предоставя на получателя по имейл или друг електронен канал.

Асоциацията подкрепя вдигането на ставката на ДДС на 20% за ресторантьорския бранш и на услугите за спорт, тъй като според нея тази мярка

е изиграла своята роля“, а намалените ставки „увеличават данъчните измами и намаляват приходите в държавния бюджет“.

АИКБ настоява на 20% да се вдигне и ДДС ставката за хляб и брашно, която според проекта на Асен Василев следва да се запази на 0% до средата на 2024 г.

Бизнесът също така се радва и от още две готвени данъчни промени, които се отнасят до признаването на виртуалните валути за финансови активи и въвеждането на нормативно признати разходи от 10% при определяне на облагаем доход от продажба и замяна на финансови активи и чуждестранна валута. Асоциацията също така смята за правилно разширяването на обхвата на информацията, която НАП трябва да получава от работодателите, с повече детайли за необлагаемите доходи. Според АИКБ това ще подобри определянето на социално слаби граждани.

И някои предложения

Асоциацията дава и няколко свои предложения, докато тече общественото обсъждане на данъчните закони. Една от тях е за намаляване размера на наказателната лихва. АИКБ аргументира предложението си с факта, че за последната година основният лихвен процент, който се определя от Българската народна банка, скочи от 0 до 3.64%. Наказателната лихва се определя на ниво от ОЛП + 10 пункта, която АИКБ сравнява с „лихвения процент на някои фирми за бързи кредити“. Затова АИКБ предлага тя да стане ОЛП + 5% и да не е толкова голям товар за физическите лица и бизнесите в затруднение.

Подобно предложение на няколко пъти през годините входира в парламента и „Демократична България“, тъй като механизмът за лихвата за забава не е променян от 1994 г. насам. За промяна обаче досега така и няма парламентарно мнозинство.

От АИКБ предлагат също така въвеждането на данъчен кредит за фирмите при покупка на лек автомобил на ток. Бизнесът подчертава, че това е в унисон с политиките на Европейския съюз за зелена икономика и България е една от малкото страни в Европейския съюз, която не осигурява данъчни преференции за покупка на електромобил.