Бизнесът вече иска 190 лв. компенсация за мегаватчас

Четирите работодателски организации изпратиха писмо до правителството, с което искат увеличаване на компенсацията за скъпия ток  на борсата. Служебният кабинет одобри 110 лв. за всеки мегаватчас електроенергия, консумирана от фирмите. Но тази сума бе избрана когато цената на тока на сегмент „Ден напред“ беше под 400 лв./MWh. Днес цената вече надхвърля 680 лв./MWh и работодателите настояват компенсацията да бъде увеличена до 190 лв. за всеки изконсумиран мегаватчас.

Срокът на действие на приетата мярка изтича в края на настоящия месец, а борсовите цени на електроенергията продължават да нарастват на прага на зимния сезон. Средноаритметичната цена за октомври 2021 г. е 368.61 лв./ MWh, а за периода 1 – 23 ноември 2021 г. е 403.49 лв./MWh. Прогнозната пазарна цена на КЕВР е 119 лв./MWh.

Бизнесът настоява компенсаторният механизъм да продължи, докато има екстремно високи цени, като същевременно бъде калибриран, така че да отразява адекватно техния размер.

С оглед на това предлагаме да бъде взето решение за удължаване на срока на действие на програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия за декември 2021 г., като размерът на компенсацията бъде актуализиран на 190 лв./MWh (75% от разликата между октомврийската цена и прогнозната пазарна цена)“, се посочва в позицията.

Работодателите напомнят, че тази мярка вече има категорично положително становище от страна на Европейската комисия, относима е до всички потребители на свободния пазар и ги адресира по ясен и равнопоставен начин.

Източник на финансиране биха могли да бъдат извънредните приходи от ДДС в бюджета, получени в резултат на нарасналите цени на електроенергията. Други средства могат да бъдат ползвани от излишъка на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС), както и извънредната печалба на АЕЦ, НЕК и другите производители.

Смятаме, че компенсациите следва да се изплащат докато има екстремно високи цени, като се запази принципът за определяне на размера им – 75% от разликата между борсовата цена и прогнозната пазарна цена“, искат четирите бизнес организации.

Също така искат експертите в КЕВР и Министерството на енергетиката да обсъдят нов модел на структура и размер на специфични ценови компоненти, като „задължения към обществото“, който да позволи „адекватна прогнозна цена“ – и за регулиран, и за свободен пазар. Също така искат този нов модел да не позволява трансфер на свръхпечалби към отделни търговски участници; компенсиране на свръхцените за небитовите потребители, т.е. крайна цена, намалена спрямо ирационалните цени на търгуваната активна енергия.

„Водени от разбирането, че следва да се разработят спешно механизми за устойчиво ценообразуване на произведената и предлагана електроенергия на българския енергиен пазар, насочени към всички участници (битови и небитови), отчитайки справедливо интересите им, предлагаме експертите в КЕВР и МЕ Като важна допълнителна мярка за специфична група от стопански потребители предлагаме и създаване на платформа на борсата, чрез която потребители, отговарящи на определени критерии за енергоинтензивност (напр. допустимост по наредбата за зелена отстъпка), да могат да наддават за дългосрочни договори.“

Подобен механизъм би съответствал на чл. 3, б. о) от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно вътрешния пазар на електроенергия. Допълнителен аргумент за такава платформа е, че почти половината от произведената електроенергия в България се изнася (според доклад на европейския регулатор ACER за екстремните цени от ноември 2021 г. ). Няма друга държава с такава експортна експозиция в ЕС.