БНБ мисли нови мерки за ограничаване на жилищното кредитиране

Българската народна банка (БНБ) обмисля нови мерки за затягане на жилищното кредитиране, но насочени не към регулация на търговските банки като увеличаване на задължителните резерви, а към самите клиенти. Това става ясно от публикация на гуверньора на БНБ Димитър Радев, в която посочва, че може да се пристъпи към „налагането на изисквания към кредитополучателите, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити за домакинствата“.

Централната банка допуска ръст на необслужваните кредити в системата и по-високи разходи за обезценки на българските банки. Това се дължи на очакванията за по-бързо вдигане на лихвените проценти по жилищните кредити тази година, както и на колебанията на цените на суровините и рисковете от забавяне на външното търсене, които биха ударили българската икономика. Това се посочва в новия доклад на централната банка „Банките в България“.

За първи път в него БНБ помества специален раздел, посветен на...

...жилищното кредитиране

Анализът е по данни на търговските банки, които от началото на 2022 г. подават информация в БНБ относно рисковия си профил в този сегмент.

От анализа се вижда, че с най-голям относителен дял – около 70% от новоотпуснатите кредити, обезпечени с жилище – са с показател LTV-O до 80%. Тоест одобреният размер на кредита е около 80% от пазарната стойност на имота, служещ като обезпечение, към датата на сключване на договора. Стойността му, според БНБ, показва, че при сценарий на по-съществен спад на жилищните цени потенциалните загуби за банките от неизпълнение по кредитите са в значителна степен ограничени. Делът на новоотпуснатите кредити, чийто показател LTV-O надхвърля 100%, т.е. при които номиналният размер на кредита надхвърля пазарната стойност на обезпечението, е „незначителен“.

Друг важен показател за БНБ е съотношението „размер на кредита към разполагаемия доход“ (LTI-O). То се запазва малко под средното за предходната календарна година, от което се предполага, че растежът на доходите компенсира увеличението на средния размер на кредитите, дължащо се на поскъпването на жилищата.

Данните показват, че през 2023 г. кредитополучателите са заделяли средно 28% от годишния си разполагаем доход за обслужване на новопоетите заеми, обезпечени с жилище, в сравнение с 28.3% през 2022 г.

Има проблем

Проблем обаче БНБ вижда при показателя „разходи по обслужване на общите задължения към разполагаем доход при отпускане“ (DSTI-O). Институцията посочва, че в структурата на новоотпуснатите кредити прави впечатление големият относителен дял (над 40%) на тези с показател DSTI-O над 40%. Счита се, че ангажирането на над 40% от разполагаемите доходи за изплащане на вноските по общите кредитни задължения поставя кредитополучателите в по-уязвима позиция и увеличава вероятността от неизпълнение.

Иначе средният размер на новоотпуснатите жилищни кредити устойчиво се повишава – от 156 хил. лв. средно за 2022 г. до 180 хил. лв. през третото тримесечие на 2023 г. заради по-скъпите имоти. Срокът за изплащането им също се увеличава – от 24.2 години средно през 2022 г. до 25 години през третото тримесечие на 2023 г.

Заради бурния растеж при жилищните кредити в последните години относителният им дял вече представлява една осма от активите в банковата система и над една пета от кредитния портфейл на банките. Те вече представляват и 56% от задълженията на домакинствата.