Администрацията трябва да служи на творците

Г-н Стоянов, какво ви мотивира за втори път да станете зам.-министър на културата?

Желанието ми да работя за българската култура. В нашата област има ясно изразен дефицит на хора с управленско-мениджърски поглед. След като в мандатите си успешно реализирах няколко ключови за сектора политики, си дадох сметка колко ефективни може да са инструментите на държавната машина, когато се използват правилно и активно. Аз съм човек на действието и вярвам, че когато си подредим къщата, наречена Министерство на културата (МК),  разширим капацитета му, с подходящите условия привлечем млади и подготвени хора и дадем на министерството ясни политики и визия - то тихо и ефективно ще си върши работата. А на фокус ще са творците. Но трябва бъде даден ясен знак, че културата наистина е приоритет за държавата.

Как творецът Виктор Стоянов балансира с ангажиментите на администратора Виктор Стоянов?

В малкото си свободно време посещавам културни събития, защото мониторингът на подкрепените от МК събития също е много важен.

Във ваше изказване още преди години казахте: „Нашите политици трябва да разберат, че културата не е само нещо, за което се харчат пари, а което изкарва пари“.  Има ли го вече разбирането, че българската култура може да е доходоносна?

Смятам, че все повече хора на високи позиции в държавата вече не просто разбират, а работят за това. Творческите индустрии изненадват дори икономистите с невиждан ръст на своя икономически резултат. Един от най-важните показатели за измерване на ефективността е привличането на чуждестранни инвестиции. Динамиката за периода 2008-2021 г. показва ръст - от малко над 415 млн. евро през 2008 г. до над 616 млн. евро през 2021 г. Радио-телевизионният пазар  е привлякъл инвестиции от над 200 млн. евро. За да подобрим работата си и да отговорим на новите предизвикателства в сектора, нашият екип има амбицията да създаде звено „Стратегия и анализ“, за което се надяваме да получим и нужната подкрепа.

Какво е „Сърцето на Машината“, наречена Култура, ако използваме като метафора името на филм, чиято музика е ваше дело?

Сърцето на машината „Култура“ е съставено от сърцата на хората, за които тя е призвание; както и от сърцата на хората, отворени за култура. Отвъд сухите цифри, които за един истински творец са точно това – просто числа (поне докато не влезе в магазина), стоят пълните салони с публиката, която има силата с 20-минутни непрекъснати аплодисменти да възвиси артиста така, както никаква материална придобивка на света не би могла.

Как културата в България преживява?

Тя се развива и се представя на изключително ниво по света. Ще спомена само невероятния успех на новия филм на Стефан Командарев „Уроците на Блага“ - той беше в прогнозите на международни кинокритици за вероятните претенденти за награда „Оскар“ за международен филм. Или пък гала турнето на Софийската опера и балет в Турция. Или невероятната широкомащабна археологическа изложба, която гостува в Република Северна Македония. Успехите на наши класически музиканти по цял свят, участието им във водещи световни оркестри на големи световни сцени... Поглеждайки отгоре, ще видите, че съотношението „Успехи – финансиране“ задминава значително много други сфери.

Кои са най-печелившите индустрии в сектор „Култура“?

Има много печеливши дейности, но ще обърна внимание на видеоигрите - бранш, който през годините се развива с невиждани темпове. И като качество на творческия продукт, и като възвръщаемост. Това е процъфтяваща дейност, за което свидетелства и фактът, че приходите от нея в ЕС през 2020 г., в която по-често хората си стояха вкъщи, са били 4,3 пъти по-високи, отколкото за цифровата музика, и 1,8 пъти по-големи, отколкото за услугата „видео по заявка“. Но пак казвам – културата далеч не е само цифри.

Как Планът за възстановяване и устойчивост допринася и подпомага развитието на културата в България?

Националният фонд „Култура“ изпълнява проект „Развитие на културните и творчески сектори“. В него се предвижда реформиране на публичните разходи за култура. Планът отчита важната роля на културата за икономическото и социалното развитие на градовете и регионите, както и тяхната способност да допринасят допълнително за преодоляване на различията. МК осъществява с добри темпове и проекта „Дигитализация на колекции на музеи, библиотеки и архиви“, насочен към цялостно реформиране на политиките на държавата по дигитализиране, опазване, съхранение и популяризиране на културното наследство.  

Какви възможности виждате проектното финансиране да обхване по-големи части от българската култура?

То има своето основно място в държавната политика. Нужно е обучение и повишаване на капацитета в културния сектор за по-добро изграждане и управление на културни проекти. В момента в МК работим по създаването на концепция за актуален регистър на професионалните артисти и други специалисти в областта на културата, от която да следва и нормативна база, даваща адекватен социален статут за артистите и професионалистите в областта на културата.

Медийната грамотност е тема, с която в момента сте силно ангажиран. Кое налага този фокус и какво да очакваме като резултат от вашите усилия?

Медийната грамотност е свързана с дезинформацията. Мащабните кампании за дезинформация са голямо предизвикателство за Европа и изискват координиран отговор от държавите и от институциите на ЕС, онлайн платформите, новинарските медии и гражданите на ЕС. Затова съм силно ангажиран с тази тема, като целта ни е да осигурим финансиране на дейностите по обучение на всички участници в този процес.

Текстът е част от бр. 118 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.