БСК: Приходите в Бюджет 2015 са подценени

Според Българска стопанска камара (БСК), проектът за Закон за държавния бюджет за следващата година съдържа значително подценена приходна част. Това е записано в становище на организацията, изпратено до вицепремиера Ивайло Калфин в качеството му на председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

БСК изразяват безпокойството си, че не само проектът за 2015 г., но и бюджетната програма за 2016-2017 г. е консервативна и следва структурата на предходни бюджети. От камарата подчертават, че по този начин не се предвиждат реформи и изпълнение на Програмната декларация на самото правителство и парламентарно мнозинство.

Работодателската организация посочват пет аспекта, които водят до извода за подценени бюджетни приходи:

-          БСК оценява като занижен прогнозния реален ръст на БВП от 0,8% за 2015 г. Отчетеният ръст на БВП за деветте месеца на 2014 г. е над 1.6%, на добавената стойност - около 2.2%, на потреблението - 1,8%, на капиталообразуването – 4.7%. В сегашните външни и вътрешни  политически и икономически условия и очаквания, може да бъде заложен ръст на БВП от минимум 1.2-1.4 % през 2014 г. и 1.4-1.5% ръст през 2015 г.

-          Данъчно осигурителните приходи в КФП за 2015 са занижени с 2,6% спрямо очакваното изпълнение за 2014 г. Предвиденият ръст на приходите от косвените данъци е двойно по-нисък (1,4%) спрямо очакван ръст от 3,0% през 2014 г. спрямо предходната 2013 г. Това отново потвърждава  липсата на амбиции за повишаване на събираемостта, за противопоставяне на сивата икономика и предприемане на реформи.

-          Възприетият изключително консервативен подход за прогнозиране на приходите, ще има демотивиращ ефект за приходната администрация за по-висока ефективност и събираемост при осигурителните плащания, преките и косвените данъци.

-          Въпреки предварителните обещания за ненарастване на фискалната тежест, основен инструмент за ръст на приходната част е увеличението на данъчните и осигурителните задължения. Не се отчита, че за този ръст ще допринесат намалената безработица, увеличената средна работна заплата, увеличеният данък върху приходите от лихви, увеличените максимален и минимален осигурителен доход, отмяната на връщането на ДОД за лица с доход, по-малък от 12 МРЗ, ръстът на инфлацията, независимо от ниския й размер и др.

-          Няма политика за увеличение на приходите по отделните пера, съответно – за ДДС, акцизи, социални плащания и т.н.

В допълнение на това, според БСК разходната част е несъразмерно висока спрямо нереформираните публични сектори, структурни звена и качеството на предоставяните публични услуги.

„Не са адаптирани предвидените разходи спрямо обявените намерения за реформи в административната, пенсионната, здравна, образователна системи, системата за вътрешна сигурност, правосъдната система, енергетиката. Не са посочени индикатори за постигането на целите на тези реформи, с които може да се следи ефективността на разходване на бюджетните средства.

Не се изпълняват заявените намерения за децентрализация на публичните разходи и повишаване на ефективността чрез ориентирани към резултатите програмни бюджети на всички нива - национално, първостепенни разпоредители с бюджетни средства”, мотивират становището си от БСК.

Камарата допълва острите си критики с това, че не са предвидени разходи за регионална кохезия съгласно европейските изисквания. Не са конкретизирани и разходите на публични средства за създаване на нови устойчиви работни места.

„Не е изяснена динамиката и политиката на бюджета за 2015 г. по проблемите във финансовата система, в т.ч. връзка между новите държавни заеми, фискалния резерв, заемните средства, предоставени на банки и на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, средствата за покриване на бюджетния дефицит и т.н.” се казва още в становището.

Работодателите изтъкват, че няма заложени индикатори за проследяване на ефективността на публичните разходи.

От друга страна БСК изразява готовност за подкрепа на стъпки които биха довели до:

-          Запазване на финансовата стабилност и валутният борд с цел ускоряване на подготовката за присъединяване към Еврозоната и приемане на ясно зададени цели за влизане в ERM – II  от 2016 г.

-          Осигуряване на предвидима  и сигурна бизнес среда;

-          Задържане на бюджетния дефицит по ДБ и КФП под определените тавани по Закона за публичните финанси;

-          Запазване на преразпределителната функция на бюджета под 37% от БВП;

-          Запазване на бюджетния дефицит под 3 на сто.

-          Програмно бюджетиране с ясно очертани реални цели и очаквани резултати от провежданите политики; стриктно спазване на бюджетната дисциплина от първостепенните разпоредители с бюджети (ПРБ);

-          Нарастването на общия държавен дълг категорично да бъде приоритетно за инвестиционни цели.

„Управителният съвет на БСК не приема предложения подход при изготвяне на проекта на Закон за Държавен бюджет на Република България за 2015 г., защото не отговаря на  Програмната декларация на парламентарното мнозинство и на правителството и предвидените реформи, а единствено узаконява несъразмерно увеличение на разходите”, е заключението на официалното становище.