На знаковата дата 10-ти ноември 2023 година Министерството на финансите публикува проектите на закон за държавния бюджет на Република България за 2024 година и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024 – 2026 година. Това са може би най-важните документи в бюджетната процедура, чиито параметри определят развитието на публичния сектор и анализират влиянието му върху икономиката за следващите години.
Законът за бюджета и средносрочната прогноза имат и политическо измерение – те дават знак дали правителството работи в посока изпълнение на целите си, а именно членство в Еврозоната и в Шенгенското пространство. Бюджетът като инструмент на публичните политики ще преразпредели над една трета от БВП за следващата година, а параметрите му ще повлияят на всеки един гражданин на страната.
Какви са допусканията в макрорамката, залегнала в подготовката на бюджета?
Макроикономическата прогноза в основата на бюджета за 2024 година залага показатели за ръст на БВП от 3,2%, ръст на потреблението от 3,5%, инфлация от 4,8%. В средносрочен план очакванията са, че БВП ще расте с около 3% на годишна база, а инфлацията ще намалее до 2,2% в края на периода. Планираният по-голям размер на капиталовите разходи е в основата на очакването за значителен ръст (9,6%) на брутообразуването на основен капитал през следващата година, като обаче ръстът на инвестициите ще се забави в края на периода до около 5%. На пръв поглед макропрогнозата на министерството не изглежда особено изненадваща, като в сравнение с прогнозите на други институции министерството показва по-голям оптимизъм по отношение на ръста на БВП и очаквания за по-висока инфлация.
Ключов остава въпроса дали ще се реализират на практика тези оптимистични очаквания, тъй като това ще се отрази пряко върху изпълнението на бюджетните приходи, а оттам – и на бюджетното салдо.
Отново дефицит
Бюджетното салдо на касова основа за целия период отново е отрицателно – 3% годишно за периода 2024 – 2026 година. Припомняме, че за всяка година след 2019 е отчитан касов бюджетен дефицит. Брутният дълг на сектор „Държавно управление“ ще нарасне до над 27% от БВП в края на периода. Трупането на дефицити, макар и в рамката на фискалните правила, нито е задължително, а още по-малко е препоръчително по ред причини – увеличаване на задлъжнялостта и нуждата от вътрешно или външно финансиране, по-високи текущи разходи за лихви в бъдещи периоди – още повече след значителното покачване на лихвите както в САЩ, така и в еврозоната – и потенциално риск от възможни затруднения с финансирането. Залагането на буфери в бюджета не е основание за генериране на дефицити.
Приходите този път са в центъра на дебата
За разлика от други години, текущият проект на бюджет за 2024 година е придружен от изменения в редица данъчни закони и други промени, засягащи приходната част. Планираният общ размер на приходите е 77,6 млрд. лева, като от тях 42,5 млрд. лв. са данъчни приходи, а 17,7 млрд. са приходи на социалното и здравното осигуряване. Приходите от ДДС са с около 2,4 млрд. лв. по-високи от очакваното изпълнение на бюджета за 2023 година, а това означава, че прогнозата е силно зависима от заложеният значителен ръст на потреблението и вноса, както и от сравнително високия темп на очаквана инфлация.
Увеличаването на данъчно-осигурителната тежест през последните години в България е факт и макар и нивото на данъчната тежест в България все още да е относително ниско в сравнение с останалите страни от ЕС, тя достига до 31,1% от БВП през 2022 година. За развитието на бизнеса и инвестициите у нас обаче е нужна стабилна в дългосрочен план данъчна система с ниски нива на облагане и широка данъчна база, както и висока събираемост на данъците без изключения за определени бизнеси и сектори – това гарантира ефективност и справедливост на облагането
В бюджета за 2024 все още наблюдаваме запазването на отделни преференции – например удължаването на нулева ставка на ДДС за доставките на хляб и брашно до средата на 2024 г. и на намалената данъчна ставка на ДДС от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги до края на 2024 г. – което за пореден път доказва колко лесно се отговаря на публичен натиск за популистки мерки и как неусетно „временното“ става „постоянно“.
И накрая – за липсващите реформи в разходната част
Бюджетът е инструментът на правителството за реализиране на целите на политиките – чрез него то изпълнява на практика вижданията си за развитието на секторите и публичните услуги. И докато в настоящия бюджет не е видно какви са целите на политиките, какви промени правителството предвижда за подобряване на качеството на услугите и как точно те ще се реализират, припомняме какво (макар и не само) очакваме от властта:
Оценка на качеството на средното образование (по възможност чрез модели за финансиране, базирани на добавената стойност);
Промяна на модела на финансиране на болничната помощ (по възможност чрез въвеждане на адекватен модел, базиран на диагностично – свързаните групи);
По-ефективно социалното подпомагане с цел намаляване на бедността и неравенствата чрез промяна в подхода на широк обхват на социалните помощи за сметка на насоченост на програмите към наистина нуждаещите се;
И – може би – най-важното – съдебна реформа, гарантираща върховенството на правото и независимостта на съдебната власт.
Ако изпълнителната власт обаче не се възползва от възможността да прояви инициатива за реформи, да води процеса чрез формулиране на идеи за промени в модели за управление и финансиране на дейности в публичния сектор, това далеч не означава, че законодателите ще останат пасивни. Както многократно сме ставали свидетели в миналото, а в настоящата сложна политическа конфигурация това е дори много по-вероятно, народни представители ще могат и ще формират тематични мнозинства, за да прокарат свои идеи за прекрояване на разходни програми, пренасочване на финансиране или отваряне на данъчни прозорци – без анализ на ефектите върху икономиката и гражданите като цяло, но почти винаги в интерес на конкретни групи заинтересовани страни.
