България е в „параграф 22“ с китайските платформи за онлайн търговия
Българските власти твърдят, че са с вързани ръце заради липса на ресурс и законовите ограничения
Скоростното навлизане в България на няколко китайски платформи за електронна търговия, като Temu и Shеin, даде на потребителите бърз и евтин вариант за покупки. Малките пратки със съмнително качество и неясен произход обаче създадоха ситуация тип „параграф 22“ за българските бизнес, регулатори и власти, които от една страна опитват да защитят родния бизнес от тази нова конкуренция, и от друга – да предпазят здравето на българските потребители от тези опасни стоки.
Как започна всичко
Преди около месец южнокорейските власти алармираха, че някои от продуктите, предлагани в китайските платформи за е-търговия, съдържат вредни химикали, които могат да доведат до чернодробно отравяне, безплодие, увреждане на мозъка, бъбреците и др.
Това засили вече появилите се опасения около безопасността и произхода на китайските стоки, заливащи европейския пазар.
Другата страна на проблема е, че малките пратки често са под ценовия праг от 150 евро, съответно при влизане в някоя държава членка на Европейския съюз (ЕС), на тях не им се налагат мита.
Според данни, изведени от Севдалин Спасов, председател на Българската асоциация кръгов текстил (БАКТ), по време на кръгла маса по темата, през 2022 г. в Европа са внесени над 1 млрд. пратки от Китай на стойност под 150 евро. През 2023 г. техният брой се удвоява до 2 млрд. пратки. По груби сметки, около 20 млрд. пратки са влезли в България, което означава, че на активен потребител се пада по 1 пратка на месец на стойност около 7 долара.
Според експерти стойността на продуктите често се занижава, за да се избегне допълнително оскъпяване на стоката.
Какви са алтернативите
На европейско ниво вече се обмислят варианти как да се обхванат тези стоки, един от които е да бъде премахнат прагът от 150 евро.
Това, от една страна, хем ще доведе до повече бюджетни постъпления, а от друга – може да подейства като демотивиращ фактор за европейските потребители поради по-високата цена, която ще трябва да плащат.
От БАКТ също предлагат ако не премахване, поне занижаване на въпросния праг. Това обаче предполага решение на европейско ниво и, съответно, България няма много какво да направи по въпроса. Друг вариант е въвеждането на екотакси или продуктови такси – като например за дрехи, които в повечето случаи са годни за 1 – 2 обличания и след това трябва да бъдат рециклирани.
Конкретно от българска гледна точка, казусът има и други аспекти, които го усложняват. На първо място, това е контролът по безопасността и качеството на стоките.
Целият проблем идва от факта, че тези стоки първо пристигат в друга страна членка на ЕС.
При въвеждане на стоки от трети страни контролът се осъществява на първата точка на вход в ЕС", обясни Цецка Дочева, директор Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в агенция „Митници“.
Оттам насетне тя тръгва като вътрешнообщностна и лабораториите на следваща държава членка нямат правомощията да осъществяват контрол.
По нейни думи стоките от две от големите китайски платформи за търговия пристигат основно на три летища в Европа – във Франция, Белгия и Германия. „Това са трите точки, където пратките, изпратени от Китай, пристигат в Европа. Контролните органи в тези три държави са тези, които следва да осъществят контрола за безопасността“, коментира Дочева.
Вариант Агенция „Митници“ да проверява този внос чрез взимане на проби, установяване на използван материал и лабораторни тестове има, когато стоките идват директно у нас в по-големи количества, като например цели контейнери, а не малки пратки.
Това се прави, когато има по-големи стойностни пратки – за малките с по 1 до 3 артикула това е трудоемко, скъпоструващо и водещо до много сериозни административни разходи и такива за заплащане за лабораторни изследвания“, допълни Дочева.
Виктория Христова от Министерството на здравеопазването (МЗ) коментира, че в сегашното законодателство няма изискване проверките от ресорните служби към ведомството да са постоянни и че "нямат ресурса да са целогодишни". Затова и от там предложиха да се инициират по-чести митнически проверки, но това, както стана ясно, също има своите особености поради действащото европейско законодателство и големината на пратките.
Съответно така се изпада в ситуация, в която МЗ няма особен контрол над вноса, нито агенция "Митници" поради факта, че той се осъществява другаде.
От БАКТ поискаха по-строг контрол на здравните изисквания на продуктите, а от Българската е-комерс асоциация направиха подобно предложение – на локално ниво да се приложи регламент за китайските стоки. Остава въпросът доколко това може да бъде подкрепено на европейско ниво.
Настояваме да има ясни правила така, както има за българските и европейските компании. Нашите компании са длъжни да отговарят на изискванията на националното и европейското законодателство, на изискванията за търговия на СТО и ако всички, включително платформи, полагаха усилия да бъдат срещнати тези изисквания, тук нямаше да има проблем“, коментира и Добри Митрев, председател на Българската стопанска камара (БСК).
Тотю Карапеев от Националната агенция по приходите (НАП) пък направи по-смело предложение – тези платформи да бъдат блокирани на територията на страната, което автоматично би решило проблема.
Накратко – решения има, въпросът е кой и кога
Алтернативите за ограничаване на вноса на китайски стоки със съмнително качество са много, но в края на дискусията не стана ясно как следва да се подходи оттук насетне. Участниците единствено се обединиха около мнението, че темата е голяма, дискусията продължава и че следва да се вземат бързи мерки.
Всичко това е въпрос на национална сигурност. Най-големият риск е здравословният“, коментира председателят на БАКТ.
Той предупреди, че мерките е редно да се вземат сега, а "да не се чака да се случи нещо медийно", визирайки например нараняване на дете поради използване на опасни стоки.