„По нашенски“: България (евентуално) тепърва ще иска нотификация от ЕК за вейповете

Депутатите скоростно приеха на първо четене пълна забрана на предлагането, продажбата, разпространението и рекламата на вейповете. Народните представители от всички парламентарни групи в Народното събрание гласуваха за поправките, предложени от ГЕРБ, въпреки множеството отрицателни становища от бранша, бизнес организации и експерти.

В голямото бързане, както се случи и с други спорни поправки – забраната за хазарт в медиите през пролетта на 2024 г. – депутатите „пропуснаха“, че за всяка забрана, която излиза извън хармонизираната европейска регулация, трябва да се подаде нотификация до европейската комисия, която да прецени дали не се нарушава правилното функциониране на общия европейски пазар.

Ако не бъде поискана нотификация, България ще бъде санкционирана от Европейската комисия.

В случая със забраната на вейповете, законопроектът е предложен от народни представители и искането на нотификация трябва да постъпи от Народното събрание в съответствие с чл. 73, ал.2 и чл.74 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, уточниха за Economic.bg от Министерството на икономиката.

Според ведомството, „поради възможността народни представители или работна група към водещата комисия (бел. ред. – по икономическа политика и иновации) да направят допълнителни изменения в първоначалния текст, целесъобразно е завършването на този процес преди да се направи нотификация“.

От там се позовават на Директива 2015/1535, която изисква при съществени промени в проекта на закон да се извърши повторна нотификация.

Лошият опит на Бълггария

Но ако се върнем на примера със забраната на рекламата на хазарта, внесена от ДПС преди да се разцепи, вече можем да видим негативните последици. Народното събрание не изпрати предварително нотификация до Европейската комисия, което прави страната уязвима на юридическо преследване. Няма информация и да е пращана въобще такава и след това.

По информация на Actualno.com свързаните с Васил Божков „Ню Геймс“ и „Национална лотария“ вече съдят Народното събрание. Двата иска са заведени в Софийския градски съд (СГС), като общата сума е почти 1.2 млрд. лв.

За сравнение, през 2018 г., когато държавата предприе също толкова спорната офанзива срещу лотарийните игри, Министерството на финансите изпрати нотификация до Европейската комисия. Това забави процеса известно време, но ведомството и тогавашният председател на Комисията по бюджет и финанси искаха да избегнат тази правна несигурност, която се получава при едностранни действия на страна членка, които излизат извън рамките на европейското право.

Трябва задължително нотификация от ЕК

По време на заседанието на икономическата комисия във вторник, на което се обсъждаха промените, зам.-министърът на икономиката и индустрията Николай Павлов изрази подкрепа за целите и смисъла на законопроекта, но и той насочи вниманието към нуждата от нотификация.

Павлов насочи вниманието към Белгия, която е първата държава в Европейския съюз, която ограничи еднократните електронни цигари (вейповете). Но при тях забраната беше съгласувана стриктно с Европейската комисия, а целият процес, за да бъде напълно в синхрон с европейското и дори световното търговско право, отне повече от 3 години.

След Белгия, Франция също е напът да забрани еднократните електронни цигари, но и тя предприема серия от стъпки в рамките на Европейския съюз и на национално ниво, които да гарантират законодателна стабилност. Първата стъпка бе да се уведоми Европейската комисия, изчака се нейното становище и чак тогава започна процеса в националния парламент. Очаква се той да приключи около средата на 2025 г., което значи, че процесът ще продължи около година и половина.

Отрицателни становища

Даниел Лорер от ПП–ДБ изтъкна основният проблем в България – не се прилагат вече приети забрани. Той даде пример, че в България е забранено да се продават вейпове на непълнолетни, но, по неговите думи, „електронните цигари („вейпове“) са епидемия сред младите хора“.

Според него предложената от ГЕРБ, но подкрепена от почти всички депутати, забрана няма да е ефективна и има нужда по-скоро от истински контрол.

Той също напомня, че подобна регулация на легални продукти в ЕС изисква да бъде информирана Европейската комисия предварително, „а не по нашенски – след действието“.

Българската асоциация на тютюневата индустрия изрази несъгласието си със законопроекта, като посочи, че заради него може да се предизвика бум на черния пазар, както е станало в Турция. От там прогнозират, че страната ще бъде залята с незаконни продукти от Гърция и Румъния. Според Асоциацията в законопроекта има и неточности, свързани с разпростирането на забраната и върху други нови категории продукти и апелираха за създаването на работна група, която да разреши тези въпроси.

Като цяло становището на организацията е, че пълната забрана на легален продукт няма да реши проблема, а ще създаде по-голям. Според Асоциацията проблемът е в нелегалния внос, нелегалното разпространение и в достъпа на на децата до продуктите. Организацията поиска законопроектът да бъде синхронизиран с европейските практики и директива.

Европейската асоциация на вейп индустрията също акцентира върху проблема с контрабандата, като посочи, че има наркотични вещества, които стигат до децата, и се позволява в обществения диалог това да влезе като проблем с вейповете. Според организацията такъв проблем няма, защото бизнесът е създаден, за да се работи за предлагането на по-безвредни алтернативи на конвенционалните цигари.

Продаваните продукти от членовете на Асоциацията са легални и сертифицирани, казаха от организацията и изтъкнаха, че през последните няколко години работят с институциите, за да може да бъде въведена регулация за този продукт. От Асоциацията прогнозираха, че след приемането на законопроекта в България ще се появи вейп туризъм в посока Румъния, Гърция и други свободни пазари наоколо. Осен това, според тях, вероятно ще бъде отворен и контрабанден канал.

По време на заседанието на комисията във вторник Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) изрази резерви относно планираната пълна забрана, тъй като става въпрос за легален продукт.

Нашето предложение е, ако говорим за пълни забрани, първо да реализираме пълната забрана на пушенето в закрити помещения и заведения“, каза той, насочвайки вниманието, че вече повече от десетилетие държавата е абсолютно безсилна да се справи с пушенето на закрито.

Тодоров прогнозира, че забраната на вейповете ще доведе до повишаване на сивия сектор и нелегалната търговия и по-скоро няма да бъдат постигнати целите на законопроекта по отношение на малолетните и непълнолетните, подкрепяни от Палатата.

От БСК излязоха със становище, че приравняването на регламентирани продукти, отговарящи на международни стандарти, към незаконни изделия няма да доведе до постигане на високите обществени цели, които си поставя настоящият законопроект.

Въвеждането на пълна забрана за легалните електронни изделия няма да предотврати разпространението на рискови вейп изделия, с неизяснен произход, качество и често съдържащи опасни за здравето съставки. Тъкмо напротив, съществува опасност от разрастване на незаконната търговия с подобни продукти“, казват от работодателската организация.

По темата работи и Антония Симова.