България има нужда от по-активна кампания за еврото

На България ѝ е нужна по-активна кампания за присъединяването към еврозоната. Около това мнение се обединиха бивши премиери и финансови министри на няколко страни членки на еврозоната и извън нея по време на конференцията „България в еврозоната. Кога“, организирана от почетните консули, CFA общността и банките в България.

Представителите на Австрия, Малта, Словения, Гърция, Кипър и Румъния, която все още не е в еврозоната, бяха категорични, че членството във валутния съюз носи повече плюсове, отколкото минуси както за страните членки, така и за самата общност.

За по-голямата част от обществото обаче основното притеснение в този иначе мащабен процес по смяна на валутата е опасността от ускоряване на инфлацията. Премиерите и финансовите министри на европейските страни обаче посочиха, че при тях особен скок не е имало.

Ключово за това са кампанията преди въвеждането на еврото и регулациите и следенето за недобросъвестни практики.

Посланикът на Словения в България н. пр. Наташа Бергелъ припомни, че страната ѝ започва кампания за еврото броени месеци след влизането ѝ в Европейския съюз и цели две години преди да стане част от еврозоната.

И при тях, и при Австрия превалутирането е било по-трудно, тъй като двете страни не са били с фиксиран курс към еврото. Освен това, в случая с Австрия 1 евро се е разменяло срещу 13 шилинга, а при Словения – 1 евро се е разменяло за около 240 словенски толара. На този фон „на Вас Ви е много лесно“, коментира бившият канцлер на Австрия Волфганг Шюсел по повод вързания курс лев/евро от 1.96.

Членството в еврозоната не вдига инфлацията. При присъединяването е имало случаи на страни с лек ръст, ако не са се подготвили добре. Има нужда от повече кампания. Хората трябва да бъдат образовани, иначе ще се злоупотребява с тях“, допълни Шюсел.

За Словения процесът също е бил голямо предизвикателство, но

трябва да убедите хората, че инфлацията е един призрак, който се размахва пред тях. Успехът ни се дължи на всички мерки, които предприехме тогава. Очевидно е, че ползите са огромни за такава икономика, като е словенската“.

Бергелъ призна, че в страната му също е имало голям страх какво ще се случи с цените.

Словения обаче се справи отлично с подготовката и това е ключово важно. За нас приемането на еврото бе огромно предимство. Словения стана равна на всички останали държави членки на еврозоната“, посочи Бергелъ.

Според Николай Василев пък

инфлацията в еврозоната е най-големият мит. Да се плашим от инфлацията е като да се плашим от призраци. Нека да забравим духовете и да гледаме към бъдещето, към което принадлежим“.

„Не е лесно да промените манталитета на хората, необходимо е да обяснявате, да формулирате критично важните теми, всички тези малки стъпки ще ви помогнат да убедите хората в реалните ползи. Трябва да прилагате строг контрол, защото винаги има хора, които спекулативно се възползват. Нещата трябва да бъдат добре организирани“, посочи бившия министър на финансите на Гърция Джордж Заняс.

България започна вяло информационната си кампания, едва през април, и то в последните дни на кабинета „Денков“. Тогава беше пуснат специален уебсайт за еврото и бяха сключени договори с трите най-големи телевизии, на обща стойност около 1.2 млн. лв.

А след мащабния процес по превалутиране изглежда страните преминават и без буря.

След присъединяването на Словения към еврозоната информацията, която получихме, е че има минимално повишението на инфлацията. Това е доказателство, че политиците и експертите са били прави, че няма да се стигне до съществено повишаване на инфлацията“, посочи Бергелъ.

Шюсел изтъкна, че в Австрия преките чуждестранни инвестиции са скочили 20 пъти след влизането на България в еврозоната.

А според Николай Василев на България ще продължи да се гледа като на държава втора ръка, докато не влезем в еврозоната.

„Децата ни не заслужават да са втора ръка“, каза Василев.

В България ще има по-голямо доверие. Това е основното, което Ви предлага еврозоната“, посочи Заняс.

Кога?

България влезе в т. нар. „чакалня на еврозоната“ през 2020 г. заедно с Хърватия и от лидер в процеса се превърна в изоставащ кандидат, който не отговаря на критерия за инфлация към май 2024 г., докато Хърватия вече от година и пет месеца се разплаща с евро.

България има шанс да бъде приета на 1 януари 2025 г. Всичко опира до политическата воля“, коментира бившият вицепремиер Николай Василев.

Той подчерта, че България трябва да води антиинфлационна политика, а не инфлационна, каквато именно се води в последните години, и „предизборно се състезаваме да се вдигат разходи“.

Имахме много възможности да вкараме топката от дузпа, но все я бием в тъч“, направи футболно сравнение Василев.

„Трябва да има политически консенсус и лидерите да са на едно мнение“, напомни бившият румънски премиер Адриан Нъстасе.