България може да извърши въглищния си преход без сътресения

Г-н Сандов, преди да станете министър обявихте, че България е заплашена от много дела заради неизпълнени екологични проекти. Къде са най-големите проблеми и как смятате да се справите с тях?

– Всъщност заради неизпълнени ангажименти, най-вече произтичащи от европейското законодателство, срещу България има 16 наказателни процедури. Това заварих аз като наследство. В момента сме изготвили план, за да намалим драстично броя на тези наказателни дела. Това не са просто юридически казус, а са свързани със здравето на населението, опазването на природата на България, общоевропейската инициатива за управление на води и на процесите, свързани с генномодифицирани организми.

Четири от тези наказателни процедури са в съдебна фаза. Най-тежкото дело, което е повторно, е за фините прахови частици. Европейската комисия вече осъди България в Люксембург и това е най-голямото предизвикателство. Тук става въпрос за действия на държавата, местната власт, домакинствата и бизнеса. Един от приоритетите ми като министър е да предотвратим този казус и да намалим фините прахови частици до стойности, които не са опасни за човешкото здраве.

Кои са тези пет области?

– Това са София, Пловдив, югоизточен, югозападен, северен и централен район. Това са 25 общини от България, при които имаме надвишаване както годишно, така и среднодневно. След като 2017 г. бяхме веднъж осъдени, България трябваше да приведе в норма нивата на фините прахови частици. Но това не се случи и няма как да стане от днес за утре. Това е едно от делата, които трябва да приемем, че по-скоро ще загубим.

Има ли общини, които са успели да се справят с изискванията?

– Да, Русе успя да сведе нивата в допустимите норми на годишна база. Самата община беше по-активна в този процес. Те въведоха мерки, свързани с почистването на улиците и с някои допълнителни действия по идентифициране на основни замърсители. Другите мерки, които са препоръчителни, са използването на градския транспорт, голям контрол върху замърсителите.

Има ли шанс България да избегне финансови санкции?

– Не, ще ни бъдат наложени санкции. Ние не можем да изкривим данните. Страната ни не е прекратила това нарушение. Санкциите имат две фази. Първата е от предходното съдебно решение от 2017 г. до момента на произнасянето, което предстои в най-скоро време. След това започват да текат други санкции, които са на ежедневна база. Те ще продължат до предотвратяването на замърсяването с фини прахови частици. Аз се надявам, че ние няма да плащаме повече от 1 година.

Има друго съдебно дело срещу България, което е свързано с морската среда. Предстои също да се предприемат действия, свързани с морската стратегия. Още тази седмица ще работим върху изменение ѝ. В случая става въпрос за по-добра координация между басейновите дирекции в изпълнение на директивата 2000/856 на Европейската общност от 16 юли. Тя е свързана с актуализация на първоначалната оценка на състоянието на морската среда. Там трябва да се докладват реални данни в сроковете, които са изискуеми.

Третото дело е свързано с нивата на серен диоксид в района на Гълъбово. Там са концентрирани четири ТЕЦ-а. Имаме един основен замърсител и другите са спомагащи. Ще насочим усилията си за по-добър мониторинг и за уточняване на основния замърсител.

Последното дело, което е в съдебна фаза, е свързано с „Натура 2000“ и касае района на Калиакра. България трябва да предприеме компенсаторни мерки и да съхрани земи, които са степи поради унищожени други степи. Трябва да се гарантира, че има мерки, които защитават целия комплекс.

Незаконните сметища и мръсният въздух неминуем са големи проблеми за България и Комисията не спира да го повтаря. Защо обаче тези проблеми не могат да се решат 15 години след присъединяването ни към ЕС? Какви конкретни мерки – законодателни и други – ще предприемете като екоминистър?

– Има тежко наследство по отношение на незаконните сметища. Много късно България започна да предприема част от действията, които са по задължения, свързани с управление на отпадъците. При това не се насочи към най-добрите политики, които да предотвратяват създаването на отпадъци, а към най-ниската част за управлението – депонирането. Това създаде конфликт с местните общности и недостатъчно позиционирани регионални депа. Общините изпитват трудности в осигуряването на средства за транспортирането на тези отпадъци. По този начин се натоварват гражданите чрез данък смет.

В момента някои общини си позволяват да карат отпадъците към нерегламентирани сметища. Тук съществуват два проблема. Единият е, че все още не сме почистили около 20 незаконни сметища. Вторият е запълването на регионалните депа за боклук. Казусът е доста сериозен. Без съдействието на общините както по отношение на въздуха, така и по отношение на отпадъците, ние трудно можем да решим проблема.

Това, което можем да направим, е да въведем стимули, които да ограничават използването на определени опаковки, с цел те да не бъдат насочвани към депата. Един от ключовите ни приоритети е въвеждането на депозитна система. Това ще се случи чрез вендинг машини. Цената на самата бутилка трябва да стимулира гражданите да връщат тези бутилки за рециклиране.

Какво се случва с инсенератора за изгаряне на отпадъци, който трябва да бъде изграден от Столична община до 2023 г.? Ще се премести ли в Маришкия басейн, както предложи правителството?

– Изготвихме анализ по отношение на възможността в Маришкия басейн и по конкретно в ТЕЦ „Марица изток“ 2 да се използва част от отпадъците като енергиен ресурс. Но сме на много ранен етап и едва ли това ще реши изцяло проблема на Столична община. На практика проектът на СО за управление на отпадъците е реализиран до втора фаза. Вероятно няма да завърши трета фаза с изграждане на инсенератора на площадката на „Топлофикация София“, която да оползотворява тези отпадъци. Сроковете напредват драматично, а съдебните процеси, които се случват с възлагането и избирането на изпълнител, се върнаха в доста начална фаза.

Другият голям проблем, за чието решаване ще трябва да се намесите – незаконното строителство върху дюни, в защитени зони, в чашките на язовири и т.н. Как се стигна до всичко това и как Вие, работещ със същия административен капацитет, ще изчистите природата от старите проблеми и ще предотвратите нови?

– Това е сериозен проблем. Незаконното строителство предизвиква наводнения. Биват реализирани някои строителства в самите речни корита. В чашките на язовирите проблемът е малко по-различен и не е свързан с риска от наводнения. Той касае водните обекти и важни територии. Язовирите освен за напояване, питейни и енергийни нужди, са своеобразни екосистеми. Те привличат към себе си високо биоразнообразие, което предполага ние да предприемем конкретни действия, свързани с обособяване на защитени зони. Казусът е с липсата на достатъчно контрол от страна на регионалните структури на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК). Ние имаме своите контролни механизми и предприемаме действия (както и на морето) съвместно с компетентните органи да бъдат разрушени незаконните обекти.

Какви действия ще предприемете, например, спрямо бетонения скелет на подпорния хотел на Алепу?

– Казусът с Алепу е особено фрапантен. Оказа се, че това не е подпорна стена, а инвестиционно намерение за хотелски комплекс. Изчакваме все още прокуратурата да завърши преписката и ще направим предписание към изпълнителя на този обект. Собственикът ще бъде задължен от една страна да разруши, а от друга – да рекултивира. В този случай най-доброто предписание, което може да се даде от експертите, е да бъде заровена стената. По този начин ще стане брегоукрепително съоръжение.

Изсичането на горите, замърсяването на водите и унищожаването на животински местообитания в България също са нормална практика. Подготвяте ли нормативни промени в защита на природата от тези явления и ще засилите ли административния капацитет на контролните органи под шапката на МОСВ – инспекциите по околна среда, басейновите дирекции, националните паркове?

– Не би трябвало това да са нормални практики, а извънредни и само ако са стратегически за държавата обекти. А такива обекти са много малко. Основно тук трябва да имаме по-добра комуникация с институтите, управляващи горите. При нас е охраната на вододайните зони, но не и стопанисването на горите. В една по-добра субординация с Агенцията по горите, с Министерството на земеделието, трябва да задълбочим начина, по който се опазват българските гори като екосистеми.

Горите са едни от потърпевшите, когато говорим и за климатични промени. Трябва да приложим добра стратегия за адаптиране на българските гори към новите климатични условия. Горите трябва да станат една алтернатива в стопанския отрасъл. Приложението на дървесината в строителството е точно такава алтернатива. Не трябва да се гледа на дървения материал само за енергийни нужди.

Преди месеци на преден план излезе проблемът с ВЕЦ-овете по реките и спорът около Hapeдбaтa зa пoвъpxнocтнитe вoди. Екоорганизациите приветстват ограниченията за строителство, които бяха въведени с наредбата, но собствениците на ВЕЦ-ове са категорични, че изискването за предоставяне на документи за учредено възмездно право на строеж в коритата на реките е неизпълнимо. Вашия предшественик министър Личев беше готов да направи компромис за бизнеса. Какви са Вашите намерения?

– Това е пореден наследен проблем. Оказва се, че с години има празнота в законодателството. От една страна, за да могат да се изградят тези съоръжения, собствениците трябва да имат вещо право на строеж в речните корита. От друга страна нямат право на такъв. Проблемът трябва да бъде решен, но не едностранчиво. Част от тези мини ВЕЦ-ове се изграждат по начин, който унищожава цели речни екосистеми. Не се осигуряват добри проходи за рибите. В следващите седмици предстои една моя инициатива, тъй като трябва да се осъвремени законодателството, за да могат съществуващите мини ВЕЦ-ове да осигурят добри практики, свързани с екосистемата.

Как ще се справите с дефицита на Предприятието по управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС)? Дружеството не разполага със средства за финансиране на нови проекти в секторите по управление на отпадъците, на водите и ограничаване загубата на биологично разнообразие и запазване на естествените екосистеми до 31 декември 2023 г.

– Това, което сме направили е предложение и то беше прието от Министерството на финансите. В ПУДООС имаше ограничение, че не може да разполага и разходва повече от 80 млн. лв. на година. В новия проект на бюджет, който ще бъде представен на Народното събрание, е заложено увеличаване на този таван с над 30 млн. лв., за да може да бъде прилаган по-ефективно този финансов инструмент.

Зелената сделка чука на вратата на България, а страната ни изглежда доста неподготвена за новите европейски изисквания. Ще успее ли правителството да навакса това, което години наред беше неглижирано от предишното управление по отношение на климатичните и екологичните стандарти?

– Надявам се с програмата на коалиционното правителство, както и с моята дългогодишна работа в тази област, да наваксаме. Зелената сделка не просто чука на вратата, тя е вътре в стаята. Ние вече имаме цели за постигане до 2030 г. Основното предизвикателство през последните години беше обществото да приеме този процес. Имаше отказ от страна на България да приеме сделката. Вярвам, че в този мандат на правителството ще успеем да догоним поне централноевропейските държави. Имаме голям потенциал в това отношение. Ние сме южно разположена страна, с добро слънчево греене. България е с висок процент на съхранена природа. Притежаваме голям потенциал за биологично земеделие. В момента страната ни пробива път през новата цифрова икономика, агроекологията и прилагането на добри практики за създаване на качествена земеделска продукция. Всичко това ни дава възможност не просто да догонваме, а да излезем начело в някои направления. Единственият начин България да печели и да се развива икономически, е да бъдем иновативни и да предлагаме нови решения.

Големият проблем за страната като че ли са въглищата. Заложи се в Плана за възстановяване индикативна дата за отказ от въглищата през 2038 г. Европейската комисия съгласна ли е с тази дата и знаете ли дали в корекциите в Плана трябва да се коригира и датата?

– Европейската комисия не е съгласна в две направления с нашия План, който изпратихме преди нова година. Едното е във връзка с прилагането на законодателството в България. Вторият голям казус е свързан с въглищата. Ние не може да изпълним тези индикативни дати, които са общоевропейски за ограничаване на емисиите. Въглищната енергетика генерира 60% от емисиите в България. Това предизвикателство трудно може да бъде решено. Държавата посочи две дати, като втората дори беше с условие, че може да бъде и още по-натам във времето. Ставаше въпрос за 2038 г. – 2040 г. и евентуално удължаване на този срок. Нужно е да приемем една от тези дати и да заложим твърдо на нея.

Възможно ли е България да извърши въглищния си преход без сътресения – в икономиката и обществото?

– Да, възможно е. И то без сътресения, а със създаване на допълнителни ползи. Европейският съюз има Фонд за справедлив преход и чрез Националния план за възстановяване и устойчивост вече съществуват няколко финансови инструмента, които да подкрепят този процес. Отделно от това България в момента се намира на най-ниските си нива на безработица. Следователно има лесен начин, тъй като има глад на кадри и търсене на работна сила, включително в тези райони, в които са нашите основни въглищни централи. Отделно притежаваме много финансови възможности за създаване на алтернативни бизнес отрасли. Всичко това ще направи един справедлив преход за всички участници в него.

В експертен анализ „Визия 2030 – За по-евтина и чиста електроенергия“ се предлага ТЕЦ „Марица-изток 2“ да стане зелен хъб. Възможно ли е това?

– Възможно е, ако тя заработи на зелен водород. Ако голяма част от минните полета се превърнат в слънчеви централи, които преобразуват енергията в зелен водород, който да замени мощностите на ТЕЦ „Марица-изток 2“, е съвсем реално да се случи.

Правите ли проверки на концесиите на „Витоша ски“ и „Юлен“? От години граждански организации, а и Вие самият, сте отправяли критики. Не се знае кой реално е концесионер, колко е концесионната такса, а самата прокуратура преди години каза, че на Банско има проблем с договора, но така и нищо не се прави. Какви ще са Вашите стъпки по отношение на тези две концесии?

– Конкретно за „Витоша ски“, там договорът е между Столична община и концесионера. При нас е концесията на „Юлен“ и сме започнали обследване на свършеното досега. Аз в друго качество съм участвал в процеса за проверка от страна на прокуратурата като сигналоподател. Там има установено нарушение и използване на терени, които са извън концесионната площ. Този въпрос трябва да бъде решен, без да се влага емоция. Министерството трябва да гарантира, че законът е спазен и общественият интерес е изпълнен.

Какво се случва с трасето на автомагистрала „Струма“? Европейската комисия се противопостави да минава през Кресненското дефиле.

– В преговори сме с Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Към този момент имаме огромно забавяне за реализация на тази част на трасето поради нежеланието да се съобразим с изискванията на Бернската конвенция и Европейската комисия, произтичащи от европейските регламенти. Създадохме работна група и до края на следващия месец трябва да предоставим доклад от дейността й на Бернската конвенция.

Като министър, предвиждате ли промени в администрацията Ви?

– Да, през нов устройствен правилник. Ще направим опит за оптимизация на процесите. Няма да има сериозни съкращения, защото нашето министерство има основно контролни функции и няма паразитни стопански субекти.

Ще последвате ли примера на образователния министър да въведете изискване за задължителен Зелен сертификат?

– Това е трудна тема, защото ние работим с граждани. Ако се наложи да ограничим посещенията в сградите, ще трябва да направим изнесени офиси. Това е сериозно предизвикателство за част от нашата администрация. В момента изготвяме анкети, за да видим готовността на служителите. Аз опитвам да прилагам и други подходи като личния пример. Публично си поставих бустерна доза. Ако ситуацията с пандемията се задълбочи, е възможно да въведем изискване за Зелен сертификат. Разбира се, ваксинацията не е единствената възможност. Може чрез тестове и сертификат за преболедуване. Министерството ще се опитва да показва чрез пример какво се очаква от останалите структури на държавата, от бизнеса и гражданите.