България не иска парите от Фонда за справедлив преход тази година
Правителството е информирало Европейската комисия, че няма интерес да изпълнява проекти през 2023 г.
Снимка: European Commission
1832
~ 2 мин. четене
Economic.bg Служебният кабинет няма намерение тази година да стартира проекти, финансирани от Фонда за справедлив преход, и съответно да се възползва от ппланираните средства. Това става ясно от изказване на еврокомисаря по кохезията и реформите Елиза Ферейра.
Тази година България работи по 13 проекта в областта на прехода към чиста икономика и подобно на други страни членки е поискала подкрепа от ЕК за изготвянето на своя план за справедлив преход. Но въпреки това тази година правителството не предвижда изпълнението на стратегическите реформи.
Бяхме информирани от българското правителство, че тази година страната няма интерес да започне изпълнението на плана. Ще изчакаме и ще видим дали ще има промяна, защото преходът така или иначе се случи“, заяви еврокомисарят.
Тя допълни, че България е сред страните с най-високо въглеродното замърсяване на единица продукция – над три пъти над средното за ЕС.
Процесът на закриване на някои производства е естествен. Повечето страни са на мнение, че е по-добре преходът да се управлява с финансиране от ЕС, особено когато са необходими повече усилия", добави Ферейра.
По думите ѝ европейските фондове са предназначени да помогнат на работещите в западащи индустрии да придобият нови умения и да привлекат в тези области бизнеси, ориентирани към бъдещето.
България има достъп до 1.2 млрд. евро чрез Фонда за справедлив преход. Средствата са предвидени за малки и средни предприятия във въглищните региони на страната. Миналата година България се възползва от 100 млн. евро, а тази година има достъп до повече от 450 млн. евро.
Припомняме, че отишлият си 48-и български парламент задължи служебното правителство да започне преговори с Европейската комисия за отпадане на ангажимента, поет от кабинета „Петков“ – до края на 2025 г. емисиите от топло- и електроцентралите в България да бъдат намалени с 40% и то с базова 2019 г. Този ангажимент бе поет, за да бъде одобрен Плана за възстановяване и устойчивост, а предоговарянето му на този етап изглежда трудна задача.
