България регистрира най-голямо увеличение на въглеродните емисии в ЕС

През третото тримесечие на 2021 г. емисиите на парникови газове в икономиката на Европейския съюз( ЕС) възлизат на общо 881 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2), което е малко под нивата преди пандемията, като най-солиден ръст на вредните емисии е отчетен в България, показват данни на европейската статистическа служба Eurostat.

Емисиите на парникови газове в ЕС през летните месеци на миналата година са се увеличили с 6% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Това увеличение до голяма степен се дължи на ефекта от икономическото възстановяване след рязкото намаляване на активността през същото тримесечие на 2020 г., което се дължеше на коронавирусната криза. През периода юли-септември преди пандемията на 2019 г. емисиите в ЕС възлизаха на 891 милиона тона.

Според данните икономическите сектори, отговорни за най-много емисии на парникови газове в рамките на ЕС, са производството (23% от общите вредни парникови емисии), електроснабдяването (21%) и домакинствата и селското стопанство (с по 14 на сто).

Въз основа на данни за икономическата активност в повечето държави членки на ЕС третото тримесечие на 2021 г. показа увеличение на емисиите на парникови газове в сравнение със същото на 2020 г., което отразява възстановяването от пандемията.

Според Eurostat най-голямо увеличение на емисиите през третото тримесечие на 2021 г. е регистрирано в България (скок с 22.7% спрямо третото тримесечие на 2020 г.), следвана от Латвия (повишение с 16.2%) и Гърция (с 13.1%). Същевременно вредните парникови емисии намаляват в Словения (спад с 2.6% спрямо третото тримесечие на 2020 г.), Люксембург (с 2.3%) и Нидерландия (понижение с 1.6 на сто).

Въпреки ефекта от икономическото възстановяване между третото тримесечие на 2020 г. и същото на 2021 г., дългосрочната тенденция на емисиите на парникови газове в ЕС показва стабилно намаляване към заложените от Европейския съюз цели, посочва от статистическата служба.