България се нареди до Перу, Казахстан и Гватемала по устойчивост на икономиката
Благодарение на ниските дълг и дефицит България все пак изглежда по-добре от Румъния, Полша и Унгария
Снимка: Deposit Photos
~ 2 мин.
Антония Симова България се нареди до Перу, Казахстан и Гватемала по устойчивост на икономиката, показва ново проучване на базирания във Вашингтон тинк танк Center for Global Development. Индикаторът за устойчивост оценява кои държави биха били най-засегнати икономически и финансово при материализирането на външен шок.
В класацията влизат икономиките на развиващите се пазари по света и така в проучването не участват по-развитите държави по света.
Това дава и възможност на България да се отличи. Може би пръв сред последните, но България е начело в класацията, като преди нея е поставена единствено Индонезия, а непосредствено след нея – Перу, Казахстан и Гватемала. Общо в проучването участват 37 държави.
Спрямо последното проучване от 2019 г. България си запазва мястото в класацията.
Българската икономика е посочена като устойчива благодарение на „скромни фискални дефицити и ниски коефициенти на дълг спрямо брутния вътрешен продукт“. Проучването е базирано на данни от Международния валутен фонд, Световната банка и национални органи.
В изследването участват и Полша, Унгария и Румъния, които са класирани под България.
Според проучването развиващите се пазари вече са по-уязвими, отколкото през 2019 г. Основните рискове пред тях включват високите лихвени проценти, които биха могли да се задържат по-дълго от очакваното, както и несигурността по линия на цените на петрола в резултат на геополитическите конфликти.
„Белезите от шоковете от пандемията и последвалите война в Украйна и повишенията на лихвените проценти са дълбоки и отслабиха икономическите и финансови условия на нововъзникващите пазари“, пише в доклада.
Най-уязвими остават Шри Ланка и Аржентина на фона на влошаването на глобалните финансови условия, както и Китай. Втората по големина икономика бе в челната десетка в класацията през 2019 г. и падна до 18-о място през 2023 г. заради кризата с недвижимите имоти и недоверието от страна на инвеститорите.
Близо 60% от страните, класирани по индикатора, имат фискален дефицит над 4% през 2023 г., което е почти двойно повече от броя през 2019 г.
Делът на страните, които преминават опасния праг от 60% съотношение публичен дълг към БВП, рязко се увеличи от 30% през 2019 г. до 54% през 2023 г. – в съответствие с по-големите фискални дефицити.
